Актуални новини

Вицепремиерът Марияна Николова получи почетен плакет

Детайли

Създадена: Понеделник, 09 Ноември 2020 13:33

04 ноември 2020 14:11, Новините на Нова ТВ

Вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова бе отличена с почетен плакет от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите за особени заслуги за утвърждаване на традиционните за България храни. Отличието бе връчено от председателя на организацията г-жа Мариана Кукушева.

„Благодаря Ви за Вашата всеотдайност, подкрепа, диалогичност и креативност, проявени в работата Ви с Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. В условията на пандемия Вие успяхте да съчетаете отговорността на ръководител и добрината на човека и да останете отворена за всякакъв диалог в подкрепа на българските хлебари и сладкари“, заяви г-жа Кукушева, поднасяйки отличието на вицепремиера.

От своя страна министър Николова благодари за признанието за усърдната работа, която тя и екипът ѝ полагат всекидневно.

„Българската традиционна кухня заслужава да бъде разпознаваема в цял свят. Именно заради това работим по създаването на традиционно българско меню, с което да популяризираме не само българския вкус, но и родните традиции и обичаи”, заяви вицепремиерът.

По-рано Николова откри международните хранителни изложения МЕСОМАНИЯ, БУЛПЕК, СВЕТЪТ НА МЛЯКОТО, САЛОН НА ВИНОТО И ИНТЕРФУД ЕНД ДРИНК.

„Подобни форуми са платформа за среща на бизнеса, за обмяна на опит и добри практики. Те дават възможност да се види актуалното състояние на сектора, да се коментират трудностите и предизвикателствата, както и да се набелязват мерки и дейности за развитието му”, обяви министърът.

„Кулинарията, храната и виното са неразделна част от туризма, той е преживяване и именно те надграждат и оформят цялостното преживяване на едно пътуване и създават специфичния „вкус“ на една дестинация”, каза още вицепремиерът.

Като отчита важността на този сектор, Министерството на туризма съвместно с Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив и шеф готвачи разработват Национално меню. Подготовката му е на финален етап, а представянето му е планирано скоро.

Министър Николова посочи, че повече от 10 години нейният професионален път е свързан със земеделския бранш и добре познава неговата същност.

„За мен подкрепата му и ползотворното му развитие са не просто служебен ангажимент, а лична кауза, защото знам каква ключова роля имат както за икономиката на страната, така и за хилядите заети хора в този отрасъл и не на последно място за туризма”, подчерта Николова.

Министър Николова пожела успех на изложението и ползотворна работа, както и апелира всички стриктно да спазват трите „Д“ – дистанция, дисциплина и дезинфекция.

30% по-ниски зърнени добиви: Ще поскъпне ли хлябът?

Детайли

Създадена: Четвъртък, 15 Октомври 2020 11:42

Интервю на г-жа Мариана Кукушева в предаването "България сутрин" на България Он Еър на 14.10.2020г.

Кривата с цените на хранителните продукти за четвърти път показва увеличение в рамките на година,според "ФАО" -организацията по прехрана и земеделие на ООН. Ще направи ли изключение и цената на хляба у нас или пък слабите добиви ще покачат цената на така важния продукт?

Отчетът за доходността на реколтата не е особено добър, но можеше да е и по-лош. Чашата е наполовина пълна, въпреки огромната суша. Успяхме да приберем една сравнително добра реколта. 30% по-ниски са добивите спрямо предходната година, но имаме достатъчно зърно за продажба. Нямаме причини за притеснения. Това каза за "България сутрин" председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.

Според нея има важен фактор,касаещ цената на хляба- висока безработица, ниска себестойност, ниско потребление.

При консумация на новата реколта никой неможел да прогнозира какви ще са цените, стана ясно от думите ѝ.

"Традиционно преходните запаси се изчерпват около 15 октомври. Борсови са цените на зърнените култури. Не си представяйте, че нещо ще се случи изведнъж с взрив. На пазара съществуват над 200 вида хляб, които са на различни цени", допълни Кукушева за BulgariaONAIR.

Според нея цената на газа се връща към нивата, които сме очаквали. Към това прибавяме и цените на ТОЛ таксите, тоест себестойността е трайно нагоре.

"Според мен е възможно да няма чувствително покачване на цената, за продaжната цена трябва да питате търговците. Правителството в момента готви Бюджет 2021 и нека помислят дали е необходимо насъщният да е достъпен и за пенсионерите", подчерта още Кукушева.

"България остава сериозен износител и продаваме на най-чувствителните пазари, каквито са арабските народи. Те определено разбират от здравословни мерки в храненето", обясни още председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Кукушева подчерта, че за храните за децата и градините контролът бил занижен и неефективен. "Пазейки здравето на децата, бихме могли да гарантираме, че утре ще търсят българското", отбеляза тя.

Гледайте целия разговор във видеото

Мариана Кукушева, НБСХС: Дивата конкуренция между производителите пази цената на хляба

Детайли

Създадена: Четвъртък, 17 Септември 2020 17:18

Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите,в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ от 17.09.20г.

Фокус: Тежка е годината за зърнопроизводителите. Заради засушаването се отчитат по-ниски добиви от пшеница. Ще бъде ли осигурен хлебният баланс на страната, достатъчно суровина за производство на хляб и всъщност какви количества пшеница са нужни за хлебопроизводството у нас, за да задоволят потребностите?

Мариана Кукушева: Наистина, стопанската зърнена реколта 2019/2020 година се оказва доста, доста компрометирана откъм количество. България прибра около 1.5 млн. тона по-малко пшеница. Но наред с лошите новини имаме много добри – в България се роди и отгледа зърно с изключително високи хлебопекарни качества. И точно това, точно тази пшеница е ангажирана за производството на хляб.

Необходимо е около 1.2 млн. т за връзване на хлебния баланс на страната както за производството на хляб, така и за производството на всякакви тестени и сладкарски изделия. Този баланс е абсолютно гарантиран и за него не бива да има каквито и да било притеснения у потребителите, както и в производителите разбира се.

Фокус: Можем ли да говорим, че една такава ниска реколта, въпреки високите качества на зърното, би довела до по-високи цени на хляба? И всъщност, какви тенденции се очертават, имайки предвид цените на пшеницата на международните пазари, новата цена на газа, на труда, на човешкия труд?

Мариана Кукушева: Благодаря ви за въпроса. Наистина годината е тежка не само за България, а и за големите зърнодобивни държави в света. Засушаването е трайна тенденция. Това не е факт, който да ни изненада. Въпросът е какви мероприятия ще бъдат провеждани на земята, така че да се гарантира следващата реколта.

Тенденцията в международен план е следната – хлебопроизводителната пшеница, пшеницата с най-добри хлебопекарни качества има категоричен тренд нагоре в цената. В последните 10 дни се наблюдава сериозно покачване на цената на брашното в големите европейски държави с водещи икономики като Германия, Франция, Италия. Там цената на брашното се покачи между 8 и 20 % в различните държави. Тази тенденция няма да бъде избегната и в Българя. Все още не работим с реколта 2020, но така или иначе след 15 октомври тази реколта вече ще започне да се обработва в мелниците. Тогава ще видим. Съмнявам се да има колега в преработвателната промишленост, който да може да преглътне толкова големи маржове. В същото време наистина цената на човешкия труд се покачва и така и трябва да бъде. При положение, че при тенденция за оскъпяване на живота като цяло е нормално човешкият труд да има по-високи стойности. В бранша минималната работна заплата е 1000 лева нето. Така че ние сме далеч от праговете, които се коментират като минимално работно заплащане, може би защото от години работим в тази посока и от години полагаме изключителни усилия за квалификация на хората, които работят в нашия бранш. Цената на газа неминуемо следва тенденцията на международните пазари и се очаква, вече за никого не е тайна, тя да прехвърли 30 % от 1 октомври. А за цената на тока тенденцията е същата. Сами разбирате, че всичко това вкупом ще промени категорично себестойността на хляба.

Себестойността на хляба се промени и от въвеждане на извънредните ковид-мерки в нашите предприятия, тоест, повишената сигурност по темата „Безопасни условия на труд и осигуряване и гарантиране здравето на заетите в бранша“. Ние използваме много спирт, много дезинфектанти, много маски, които са специални работни маски, много шлемове, много ръкавици. Всичко това влиза в себестойността на хляба. Но като цяло мога да кажа следното: хлебарите са в абсолютно дива конкуренция един с друг и с оглед на тази конкуренция пазарът не поема и не реагира на големите борсови трусове. Тоест, дивата конкуренция пази цената на хляба. Така че българските потребители не бива да бъдат особено притеснени. Нещо много важно отново трябва да подчертая – и към момента коментираме доставната цена на хляба, която представлява около 60 % от продажната цена на хляба. Към тези 60 % имаме 40 % прибавена надценка от търговците плюс 20 % ДДС от държавата. ДДС винаги се плаща от крайния потребител. Видяхте, в последните месеци стана ясно, че държавата - и управляващи, и опозиция, нямат на фокус цената на хляба и темата за диференцирана ДДС ставка за хляба отпадна и не е в интересите на държавниците и политиците. С оглед на това не можем да коментираме тема за поевтиняване или задържане цената на хляба.

Фокус: И като говорим за икономическите измерения, освен повишената сигурност в предприятията, за която казахте, отрази ли се и как ковид-кризата на бранша?

Мариана Кукушева: Ако някой изразява притеснения по отношение на намелени обороти, това са единствено малките квартални пекарни или малките фурни в малки градове, които във време на пълната изолация бяха спрели, преустановили своята работа. Някои от тях за съжаление наистина не започнаха отново тази дейност.

Единствените загуби се натрупаха точно при тези бизнес оператори. Големите, ежедневно присъстващи на трапезата със своите продукти бизнес оператори, увеличаха своята работа и гарантираха хляба на българите до всяка точка, до всеки краен потребител. Затова заслужават адмирации и уважение.

Фокус: Дива конкуренция казахте, г-жо Кукушева. Намали ли се процентът на работещите в сивия сектор заради кризата или напротив? Тема, която много ви тревожи от години.

Мариана Кукушева: Абсолютно сте права. Наистина сивият сектор в бранша не само не е намалял, но по коментари на колегите става ясно, че към момента предприятия от бранша работят съвсем необезпокоявани от контролните органи в рамките на зоната на здрача. Освен това, предприятията в бранша, легалните производители, отговориха на изискванията на Наредба 18, по която те инвестираха милиони левове, за да отговорят на това изискване, и стана ясно, че наредбата не само не тръгна, но няма и никакви шансове да тръгне. По този начин правителството ни постави в неконкурентни отношения със сивия сектор, който не го хващат никакви наредби, никакви изисквания и никакъв контрол. Разбирате колко е пареща темата за сивия сектор, защото той не е химера – той е ежедневен наш противоборец, който реализира огромни печалби за сметка на намелените такива при легалните производители. Ние сме тези, които плащаме данъците, ние сме тези, които формираме бюджета, ние сме тези, които даваме възможност на управляващите да харчат нашите пари. И същите управляващи, същите политици, независимо дали са опозиция или не, трябва да си дават сметка кой осигурява хазната на една държава.

Фокус: Благодаря ви за това интервю и времето, което ни отделихте, г-жо Кукушева. Надявам се тази наредба скоро да бъде приета, защото и потребителите страдат заради некачествен хляб и хлебни изделия, нали така?

Мариана Кукушева: Няма шансове да бъде приета, поне до края на годината. Но се надяваме да има здрав разум и уважение към инвестициите в бранша и не само в нашия бранш, за да може тя да влезе в сила от 1 януари поне 2021 година.

Забележете, наредбата беше създадена и беше влязла в задължително изпълнение за борба със сивия сектор и за контрол върху стоки с висок финансов риск. Да разбираме, че липсата на такава наредба води и до липсата на контрол. Може би това е тема за следващия ни разговор. Но днес да си пожелаем да е светъл празникът ни. Нека не губим вярата, надеждата и любовта помежду си и нека ни е сладък хлябът.

Автор Марияна Валентинова, Информационна агенция "Фокус"