Актуални новини

За хляба: Как новият Закон за храните ще ликвидира сивия сектор

Детайли

Създадена: Четвъртък, 28 Май 2020 12:32

Интервю на Веселина Миланова с Мариана Кукушева за Българско национално радио на 28.05.20г., програма Хоризинт в „Преди всички“.

Според регистъра, който се води от Агенцията за безопасност на храните, около 680-700 обекта са регистрирани като хлебопроизводители. Според нас са почти 2 пъти повече.

Това каза за БНР председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева на днешния професионален празник на хлебарите - Спасовден. Тя оцени като „изключително важен“ новия Закон за храните, приет на второ четене от парламента в сряда.

„Ако той влезе в сила с цялата тежест на членовете на законодателството, които са предвидени в него, Законът за храните може да бъде част от законодателството за борба със сивия сектор и би могъл да го ликвидира“, подчерта Кукушева.

Как нормативните промени ще ликвидират сивия сектор в хлебопроизводството

„Хлябът е най-бързо оборотната храна в света. Проследимостта на производство, дистрибуция и реализация е изключително трудна. Видно е, че в България няма политическа воля, а може би няма и административен капацитет да се случи такъв тип проследяване, но чрез глава „Транспорт и транспортни средства на храни“ ние сме изключително облагодетелствани от Закона за храните, защото за нас е заложено специалното изискване да се създаде регистър на дистрибуторите.

Всички превозни средства, превозващи, хляб, брашно, хлебни и сладкарски изделия ще имат отделна регистрация, уникален идентификационен номер, който ще бъде сложен на транспортното средство. Ако хванем дистрибуцията, много лесно бихме стигнали до първоизточника – производителя, както и до търговеца, който трябва да я реализира. Досега никой пътен контролиращ орган не можеше да спре превозно средство и да направи щателната проверка.

Законът вече прилага цялата тежест на европейските регламенти и санкциите са „в европейски финансови измерения“, допълни Кукушева. Предвидена е санкция затваряне на производствени и търговски обекти.

Помислено е и за сивия сектор. Отговорността е на местната власт. Кметове и общински наместници са длъжни да следят цялата икономическа дейност, която се извършва на тяхна територия:

„Всички обекти за производство, търговия и дистрибуция с храни трябва да да имат съответните удостоверения по Закона за устройство на територията“.

Около 30% от обектите в София нямат нужните документи по ЗУТ – Акт – 16, изтъкна Кукушева.

Всеки производствен обект трябва да има на трудов договор поне един служител със специализирано образование в областта на хранотелно-вкусовата промишленост. В момента масово в обектите за производство или търговия няма технолози, допълни тя.

С новия закон ще се сложи край на препакетирането на храни, допълни още Мариана Кукушева. „Ще има пълна проследимост на храната и знак за съдържанието на ГМО. Ще има и две определения за „Продукт от България“- ако са изцяло от българска суровина и „Добит в България“, ако е произведен от смесени суровини, независимо от къде. Предвиден е гратисен период, за да могат бизнес операторите да отговорят на изискванията на законодателството.

„Аз се надявам, че септември месец ние ще можем да се поздравим с действаща нормативна уредба и с възможностите за повече прозрачност, по-информиран избор и борба със сивия сектор“, обобщи председателят на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Политиките по храните ще се контролират от Национален съвет.

 В него ще влязат национално признатите браншови организации, които отговарят на ред изисквания и имат административен капацитет.

Цялото интервю чуйте от звуковия запис.

Мариана Кукушева, НБСХС: В момента е много рано да говорим за промяна на себестойността на хляба

Детайли

Създадена: Четвъртък, 07 Май 2020 11:18

Председателят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България Мариана Кукушева в интервю за Агенция „Фокус“ за пазара на зърнени суровини.

Фокус: Г-жо Кукушева, предвид кризата с коронавируса, пазарът на зърнените суровини се разколебава. Има ли риск от увеличение на цената на хляба предвид икономическата криза с коронавируса?

Мариана Кукушева: В момента е много рано да говорим за промяна на себестойността на хляба с оглед на очакваната нова реколта. Текущите прогнози за добива на пшеница от новата реколта показват, че ще има  известно намаление. Прогнозата за България е 4,93 тона на хектар добив. При това положение добивът ще е по-нисък от предишния и диапазонът ще бъде между -3 и -10 %. Общото производство за България към момента не се очаква да надмине 5,9 милиона тона. Миналата година беше около 6, 5 милиона тона.  С оглед на този факт и с оглед на това, че като цяло засега се коментира от международните наблюдатели, че житна и зърнена реколта 2020 година по принцип ще бъде по-малка, очакваме, че цената на суровината ще бъде различна. Към момента цената на суровината на хлебната пшеница е около 330 лева без ДДС на тон по цени на стокова борса. Това не са обичайни цени за  този етап на годината. Не забравяйте, че ние се намираме на около месец и половина време от жътва. Така че засушаването е факт, но настоящите валежи се надяваме да спасят добивите на България. Факт е и още  нещо.  Пролетниците в момента имат едно очаквано увеличение с оглед по-добрата цена, която се наблюдава в последните няколко години. Увеличени са и  площите със слънчоглед спрямо предходната година, което също е една трайна тенденция. Освен това колебанието в цените на зърнените култури е свързано и с несигурността по отношение от една страна на новата реколта като количество, от друга страна с икономическата обосновка в света, заради COVID– 19. Цените в Украйна като голям производител на пшеница се стабилизират,  но това не бива да ни успокоява. Изминалата 2019 година е рекордна за световния добив на пшеница – 764,5 милиона тона. Това значи 4 % повече на годишна база спрямо предходните години. Тази рекордна реколта  за  2019 година понижи цените на пшеницата може би в рамките на 3 % спрямо 2018 година. Но ако в момента прогнозата за 6-7 % намаление на новата световна реколта от пшеница се сбъдне, то средната световна цена се очаква да се повиши с около 8 % на пшеницата. С оглед на всичко изброено до тук сами разбирате, че очакванията ни към момента от една страна са реколтата да има добри хлебопекарни качества, което за нас е изключително важно, и от друга страна имаме нагласата да считаме въз основа на направените анализи, че цената на пшеницата ще бъде по-висока. А когато цената на суровината е по- висока, сами разбирате, че се променя и цената на крайния продукт. Но все пак хлябът продължава да бъде най-евтината и истинската храна на българския пазар и не само на него. Българският хляб е най-евтината, истинска храна в Европа и в света. Не виждам промяна на тази тенденция.

Фокус: Намалява или се увеличава търсенето на хляб и хлебни изделия предвид извънредното положение?

Мариана Кукушева: Нямаме някакви отклонения от нормалното търсене на хляб и козуначени изделия в рамките на отминалите великденски празници. Всъщност стокооборота не е променен чувствително. Може би с 1-2 % по-нисък поради факта, че социалната изолация и извънредното положение наложи и докара възможността голяма част от  домакините да произведат козунак в домашни условия. Но така или иначе не се забелязва намаление на консумацията и търсенето от страна на потребителните.

Фокус: Достатъчно ли е пшеницата за изхранване на населението и за производството на хляб?

 Мариана Кукушева: Разбира се. Ние произвеждаме в пъти повече  реколта всяка година, спрямо вътрешното  потребление. Преходните запаси, такива каквито министерството на земеделието е обявило на сайта, така или иначе съвсем спокойно позволяват да посрещнем новата житна реколта, която ще влезне първо в хамбарите, ще почине и чак на есен ще бъде вложена в производството на хляб и хлебни изделия. Нямаме никакво притеснение, че в България може да има каквато и да е продоволствена криза по отношение на зърнени храни и производство на хляб и хлебни изделия.

Фокус: Производството и предлагането на хляб не е както едно време и има повече от три вида хляб. Кой вид хляб е най-евтин?

Мариана Кукушева: Нямаме такава статистика. На пазара съществуват около 68 вида хляб. Общо са около 293 бизнесоператора производители. Обикновено коментираме и статистиката събира данни за традиционните хлябове на България. Това са бял, типов, „Добруджа“, пълнозърнен, ръжен, ръженопшеничен. Всъщност всичките тези хлябове са от групата хлябове по утвърден стандарт „България“, които са много търсени, вече и в магазинната мрежа. Тяхното качество е абсолютно гарантирано с утвърдения стандарт„България“ и контролът при тях е ежедневен, както от  бизнесоператора, така и  от контролните органи.

В България никога не са били регулирани цените на хляба. Те се саморегулират от търсенето и предлагането и дивата конкуренция, която съществува между различните хлебопроизводители. Така или иначе цените на хляба са такива каквито потребителите могат да си позволят. Те са сформирани пазарно при производството на хляба. Няма спекула. Това е най-бързо оборотната храна, която се произвежда през нощта и в рамките на няколко часа се реализира. За съжаление, в бранша продължават да съществуват такива икономики, за която очакваме да се вземат извънредни мерки за нейното ликвидиране.

Материал на Теодора Патронова от 04.05.2020г.,  Информационна агенция „Фокус”.

Мариана Кукушева: Хлябът ще поскъпва

Детайли

Създадена: Сряда, 08 Януари 2020 12:18

Прочети още...