Актуални новини

Кукушева, НБСХС: Цената на хляба се е увеличила с 9-10 стотинки

Детайли

Създадена: Понеделник, 07 Декември 2020 11:46

Из материл на Нова ТВ в предаването „Събуди се“, излъчен на 6.12.2020, на тема "Цената на насъщния" с участие на г-жа Мариана Кукушева.

РЕКОЛТАТА ТАЗИ ГОДИНА Е ЛОША

В кризата около COVID-19 се налага и проблемът с лошата реколта. Както прогнозираха хлебарите, цената на хляба се увеличи.

В ефира на "Събуди се" председателят на УС на НБСХС заяви, че става въпрос за повишение с около 9-10 стотинки. "Имаме покачване на енергията, петрола, транспорта и много други разходи. Никой не коментира това. Не мога да кажа колко трябва да е реалната цена на всеки производител.

Категорично казвам, че съгласно Закона за храните вече търговците не могат да върнат хляба към своите доставчици. Затова е наложена практиката всеки следобед и вечер хлябът, доставен сутринта, да е с намалена цена. Моята препоръка към търговците е той да бъде изложен в "зелените" коридори, за да може възрастните хора да го закупят без увеличение на цената", заяви Кукушева. И допълни, че пандемията е довела до по-голямо търсене на зърнените пазари и скок в цената на пшеницата и брашното.

По думите й хората, които работят в заводите за производство на насъщния, са на първа линия."Нямаме хоум офис. Произвеждаме хляба на България всеки ден. Рискът, който поемат работещите при нас, не е по-малък от риска на полицаите. Когато държавата повиши заплатите им, ние нямаше как да не отговорим на изискванията на пазара на труда и го направихме", каза още тя.

Междувременно екип на NOVA провери с колко е скочила цената на хляба в различни градове.

От 16 години хлебопекарната на Милена Терзова в София спазва холандски традиции и стандарти, но на българския пазар. Според управителя последната година е била много трудна.

"Имахме период от 6 години , в който не бяхме променили нито една цена, защото всичко беше стабилно. Този период приключи миналата година. Имаме намаление на оборота. Предпразнично няма да повишим цените на продуктите, но може би в края на януари , началото на февруари, ще помислим за някакво увеличение", каза тя.

Очакваното вдигане на цените е между 10-20%. Междувременно в условията на надигаща се икономическа криза, новината за предстоящо поскъпване се приема остро от клиентите.

"Това е основна храна и ако се повишат цените и хората трябва да дават повече пари, които и без това нямат, защото губят поминъка си заради ситуацията", каза потребителят Георги Бояджиев.

Повишаването на цената на хляба няма да намали консумацията му, твърдят пловдивчани. На този етап само някои производители са направили малки корекции нагоре.

"Има колеги, които предприемат корекция на цената. Ние все още се опитваме да задържим цените, които имаме. И се надявам да успеем, за да не създаваме допълнителен стрес в тази обстановка", каза Нестор Куцев, собственик на пекарна с Пловдив.

В Благоевград въпреки увеличението на суровините хлябът не е поскъпнал, но само засега.

"Цената на хляба всички знаят кога се увеличава- февруари или март, когато се повиши цената на пшеницата", поясни хлебопроизводителят Димитър Бакалов.

За увеличението хлебопроизводителите в Благоевград очакват да е в рамките на няколко стотинки.

Репортери: Виктория Бояджиева, Антон Чавдаров, Милен Ангелов- Нова ТВ.

Видеонаръчник със 7 традиционни рецепти снимат хлебари и ученици

Детайли

Създадена: Понеделник, 07 Декември 2020 11:44

С Мариана Кукушева разговаря Яна Спиридонова от радио „София“, Българско национално радио на 01.12.2020

Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) съвместно с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) създават видеонаръчник със 7 традиционни български рецепти.

Това става с възпитаниците на професионалната гимназия „Велизар Пеев“ в Своге, обясни пред Радио София председателят на НБСХС Мариана Кукушева.

За всеки от дните от седмицата е заснет клип с рецепта.

Който ги изгледа, ще може да се научи да прави банички със сирене и спанак, празнична погача, еклерчета, тиквеник, козуначени кифли с мармалад и вита баница.

„Идеята не е да покажем трудни неща, напротив – да покажем колко са лесни и достъпни за изпълнение тези рецепти“, допълни Мариана Кукушева. "Хлябът е символ, хлябът е стандарт, благопожелание до всеки, които се е докоснал до него."

Национален браншови съюз от няколко години работи по своя комуникационна стратегия, която цели възпитание вкуса на потребителя и съхранение и пренасянето на традиционни български рецепти в съвременното хранене.

Видеоуроците са качени в „Ютюб“ и в няколко интернет платформи.

Текста на интервюто от звукозаписа:

„Националният браншови съюз от близо четири години започна да работи по своя Комуникационна стратегия, която е насочена към възпитание на вкуса на потребителите, както и възпитание в посока познаване и пренасяне на традициите в съвременното хранене. С оглед на това голяма наша десет годишна инициатива е така нареченото Слънце, което в центъра е с „Хлябът е..“ и с негови, може би дванадесет -тринадесет определения дадени също от деца по отношение на хляба.

Хлябът е основна храна на човечеството не просто в миналото, но и в настоящето!

Хлябът е символ на живот!

Хлябът е символ на стандарт!

Хлябът е символ и благопожелание към всеки един жив организъм, до който се докосваме!

В Националният браншови съюз имаме изключителен интерес към подрастващите към нашите бъдещи потребители и още по-голям интерес към обучаваните в специализираните училища вече големи ученици. С оглед на това започвайки тази година инициативата за създаване на видеонаръчник „За малки и големи вълшебници“ се насочихме към седем традиционни български рецепти.

Идеята беше да направим не толкова видео уроци, а да покажем от една страна изключителната подготовка на едни ученици в едно от водещите професионални училища, каквото е гимназия „Велизар Пеев“ в Своге. Която създава невероятни кадри. Това е видно от начина, по който учениците възприемат поставената задача и произвеждат тези седем уникални рецепти. А те са: Мини банички със сирене и спанак;Празнична погача, винаги необходима и винаги важна за всяко семейство, което празнува своя празник;Профетроли или така наречените на български еклерчета;Тиквеник;Козуначени кифли с мармалад; и Вита баница, чийто кори даже учениците разточиха буквално.

Внимателно избраните рецепти бяха много важни, защото седмицата има седем дни. Ако позволим на нашите деца сами да организират закуската на семейството ние сме сигурни, че те ще се справят повече от добре. Седемте дни от седмицата са покрити с традиционна, вкусна, здравословна, не на последно място добре изглеждаща и вкусна закуска. Седем отделни клипа, които са качени в „Ютюб“ мрежата, качени са и в глобалния сайт на Льосафр. Това е най-голямата европейска фирма и трета по големина в света за производство на мая и закваски. В същото време тези клипове са качени и във видео обменната мрежа на професионалните училища в Европа. Какво е важно да знаем за тези клипове, идеята ни не е да покажем неща които са трудни за изпълнение, и които биха отнели енергията на създаване на храна. Точно обратното, искаме да покажем колко са лесни за изпълнение и колко достъпни като продукти са тези рецепти. И колко добре би било ако в домовете на хората, особено в този момент, когато кошмара наднича през прозореца, когато имаме много притеснения, когато започваме да живеем онлайн, когато сме отдалечени от най-близките си хора, когато темата за храната в семейството вече е абсолютно актуална и тя се случва по няколко пъти на ден, точно в този момент нашата методична помощ, си мисля методична разбира се без претенции да бъде абсолютно такава, че ще бъде съвсем навременна, защото изпълнените рецепти от учениците ги правят от една страна достъпни, а от друга страна много желани за изпълнение от техни връсници.“

Само 6 вида хляб у нас са по БДС (ТЕМАТА)

Детайли

Създадена: Понеделник, 23 Ноември 2020 16:52

Автор Петя Кръстева, Монитор от 23/11/2020г.

До 60% поскъпват самуните от завода до магазина

Едва шест от видовете хляб в търговската мрежа у нас са направени по Български държавен стандарт (БДС). Техният сертификат доказва не само че са безопасни за консумация, но и гарантира качеството им. До 60% обаче поскъпват самуните от завода до магазина. Това съобщи за "Монитор" председателят на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева.

Утвърдените стандарти за производство на хляб влизат още през 2011 година, като тогава сертификат получават едва три типа бял, "Добруджа" и типов. От началото на тази година към тях се включват още

ръженият, ръжено-пшеничният и пълнозърнестият хляб.

Макар да носят отличителен печат за качество, те се приготвят със съвсем обикновени съставки- брашно, квас или мая, сол и вода. Така след одобрението си от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) те потеглят към търговските вериги.

"Продажната цена на хляба се определя от търговците", коментира Кукушева, като допълни, че у нас обикновено доставната му цена се придружава от 8- 40 % надценка, а потребителите доплащат и още 20% ДДС.

Според анализ на Организацията по прехрана и земеделие към ООН зърнените култури и храните, произведени от тях, ще поскъпнат в рамките на

30 на сто през тази година по цял свят.

Същото ще се наблюдава и на вътрешния ни пазар, тъй като цената на първичната суровина на хляба- брашното, а също и тези на пшеницата се определят от борсите, където те са се оскъпили значително. Специфичните транспортни разходи като тол таксите също затрудняват логистиката на печивото. Важна роля за сформирането на крайната цена на продукта играят още електроенергията и газът, като и двата компонента показват трайно увеличение за предстоящия зимен сезон. Не на последно място трябва

да се вземат в предвид цените на опаковките

и тези на петрола, които също започват да се покачват.

Освен поскъпване на суровината и готовият продукт, през тази година се очаква и затруднен износ , който пък е вследствие на 30 % спад на тазгодишната зърнена реколта.

Традиционно България изнася за европейския вътрешен пазар хлябове, печива и сладкарски изделия. "Тъй като хлебните изделия у нас се приготвят основно с български суровини, не сме зависими от затварянето или възстановяването на зелените коридори по границите, въведени заради пандемията", заяви експертът. Това обаче далеч не означава, че секторът не е засегнат от COVID-19.

Сред най-големите трудности за бранша по време на извънредното положение са организацията на производственият процес и мотивацията на служителите относно собствената им сигурност. Припомняме, че през пролетта при пълното затваряне на страната, те продължаваха своята работа, за да не се стигне до недостиг на хляб в цялата страна. Именно поради тази причина

разходите им за предпазни средства значително се завишиха.

Освен значително количество спирт и почистващи препарати за дезинфекция те са задължени да работят със специално облекло, маски, калцуни и ръкавици.

Музей в Копривщица разкрива тайните на древния хляб

Музеят на хляба и традиционните храни в Копривщица разкрива тайните на древния хляб на малки и големи. "Машината на времето" отваря врати през 2016г., тя обаче може да бъде посетена само при предварителна заявка от групи по минимум 25 души. Гостите на града месят , пекът и си хапват от традиционните печива в продължение на 90-120 минути. Сред рецептите на Хлебна къща "Кулинарен историк" е тази на един от 81-те овъглени хлябове , намерени в пекарната Модесто в Помпей - Панис квадратус.

Преди направа на хлебните изкушения от едно време е предвидена теоретична част, в която малки и големи разглеждат различните видове мелници , а също и научават интересни факти за печивата и традиционните храни. Готовата продукция пък може да се занесе у дома. Освен че възхваляват хляба, от музея за поредна година организират и ден на шоската спържа и суджука. Заради пандемията обаче той ще се проведе онлайн.

Втори сме в ЕС по най-ниска цена на хляба

България запазва второто си място в Европейския съюз (ЕС) по най-ниски цени на хляба и зърнените храни през 2019 г., сочат най-скорошните данни на европейската статистическа служба Евростат.

Миналата година цената на хляба и зърнените храни у нас е била с 35% по-ниска спрямо средното ниво в съюза , показват статистическите проучвания на службата. Хлябът е по-евтин само в Румъния, където цените са с 47 на сто по-ниски спрямо средното равнище в ЕС. На трето място е Полша с 30%.

Спрямо 2018 г. обаче хлябът у нас леко поскъпва, тъй като преди две години цената му е била с 38 % под средната в съюза. Като цяло през миналата година цената на хляба и зърнените храни в ЕС е била около три пъти по-висока в най-скъпите страни членки в сравнение с най-евтините. Когато ценовите равнища в отделните страни се сравнят с индекса на средните цени на хляба и зърнените храни в ЕС (100) , резултатите показват, че през миналата година те са били най-високи в Дания с 51% над средното ниво, следвана от Австрия с 33 на сто и Люксембург и Финландия с по 25%.