Актуално

„Хлябът от чисти ръце” – Национална кампания на браншовия съюз в подкрепа на легалния бизнес в партньорство с МЗХ, БАБХ и МФ

България ще трябва да дава повече пари за еврофондовете. И още капани в проекто бюджета на ЕС

България трябва да разполага с много повече собствени средства, за да има пълен достъп до европейските фондове от догодина. Идеята се съдържа в компромисно предложение за дългосрочното финансово планиране на ЕС, което европейските лидери ще разгледат на извънредната си среща в Брюксел в четвъртък.

Предложението предвижда увеличаване на националното съфинансиране за проекти, което в някои случаи се увеличава двойно спрямо досегашните равнища.

То е част от промените, наложени поради липсата на съгласие между страните членки за бъдещите им разходи за 2021-2027 г. и е придружено с редица други промени в условията за финансиране.

Лидерите бяха свикани от новия председател на Европейския съвет Шарл Мишел, който беше упълномощен от тях да намери компромис между държавите, които внасят в бюджета на ЕС повече, отколкото получават и страните, които разчитат на еврофондовете за националното си развитие.

Срещата е първа след напускането на Великобритания, която повече няма да прави вноски в общия бюджет, което отвори дупка в общите разходи, налагайки да се направят промени в условията за използването на европейското финансиране. Разговорът ще е труден, тъй като страните са разделени на две групи – „Спестовници“ и „Приятели на кохезията“. Първите коментари на двете страни са отрицателни по предложения компромис, който прави отстъпки и на двете страни. Лидерите са помолени да си опаковат багаж за няколко дни и да резервират хотели поне за два дни, макар че формално срещата е обявена за еднодневна. На масата пред тях има 53 страници – последното засега, но четвърто по ред компромисно предложение за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. Авторът му – председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, доскоро премиер на Белгия, продължаваща да се опитва безуспешно да състави правителство от миналия май, е майстор на компромиса. Не дава никому всичко, но всеки може да си занесе у дома нещо, което да отчете като свой успех.

Мишел имаше два месеца да открие философския камък и да го положи на кръглата маса във „Фара“ – сградата, в която лидерите се събират по няколко пъти годишно, за да търсят решения за най-трудните си спорове. Шарл Мишел предлага за следващите седем години ЕС да има 1 трилион евро в общата си каса (€1 094 827 000 000), като отдели 1,074% от произвежданото от икономиката си за европейски политики. Така той отговаря на искането на страните донори за намаляване на първоначалния проектобюджет, изготвен от Европейската комисия за €1 134 583 000 000 евро или 1,11% от европейската икономика. Усилието обаче изглежда недостатъчно за „Спестовниците“, които държат на бюджет от 1,00% и е съвсем близко до отхвърления през декември компромис на финландското председателство за 1,07%.

Всички ще плащат по-малко, ако бюджетът е по-скромен, но повече ще икономисат нетните платци – Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия, които заедно с Германия и след напускането на Великобритания, дават половината от всички общи пари. Без Лондон вноската на Германия се увеличава от 15 на 33 милиарда евро годишно, така че процентно големите платци са по-засегнати от потенциално нарастване на националните вноски, от които е съставен около 80 на сто от бюджета.

За да икономиса пари, Мишел съкращава разходи по всички основни пера, но е най- внимателен към тези, които са важни за държавите, разчитащи на еврофондовете и наричащи се „Приятели на кохезията“.

Най-съществено е намалението на общи средства за политиките за отбрана и сигурност, които от над 24 милиарда евро в първоначалното предложение са се свили до малко над 14 млрд. в последния вариант. Намалението е видимо и във външнополитическата амбиция на ЕС, където разходите са свити от 109 млрд. на 102 млрд., както и при финансирането за миграцията и охраната на външните граници – от почти 31 милиарда до под 22 млрд. евро. На жертвения олтар е и бюджетът за иновации и цифровизация, който от 166 милиарда евро е сведен до 141,5 млрд., а финансирането за програмата за европейската наука и изследвания „Хоризонт Европа“ се ограничава от над 84 милиарда до по-малко от 81 милиарда евро.

Какво става с еврофондовете?

Премиерите от Централна и Източна Европа ще могат да се похвалят, че са били убедителни по време на двуседмичните консултации, предшестващи публикуването на компромисното предложение на 14 февруари.

Парите за сближаване от 392 милиарда евро в първоначалното предложение на Европейската комисия са намалени на 380 милиарда евро, като средствата за регионите са 323 милиарда от тях. Средствата за сближение и структурните фондове се запазват като най-голямо перо в бюджета (35%), въпреки критиките на нетните платци, които ги намират прекалено щедри.

Добра новина е и че предложението на Мишел връща акцента върху най-бедните региони в Европа, за които са насочени 200 милиарда евро за 7 г., срещу 28 милиарда за преходните и 41 милиарда за най-развитите.

Лошите новини

За първи път всички европейски региони, включително най-богатите градове и области в Европа, ще могат да финансират проекти с европейските фондове, не само най-изостаналите, както досега. Размерът на средствата остава по формула според броя на населението, доходите и коефициенти, но вместо 14 държави 27 ще имат достъп до тях.

Лидерите от бедните страни ще трябва да преглътнат и много по-горчив хап. Мишел предлага намаляване на европейското финансирани по проекти от структурните и Кохезионния фонд. Досега европейското финансиране по проекти беше най-често 75-85% от общата стойност, като останалото се допълваше с национално съфинансиране. Компромисното предложение за бюджета до 2027 г. е европейските фондове да не дават повече от 40-70 на сто от стойността на проекта. Намалява се и авансовото финансиране, което остава до 1% през всички години от бюджета. За бедни държави, сред които и България, които се затрудняват да намерят средства за европроекти, това е много лоша новина.

Достъпът до Кохезионния фонд, чийто размер се предлага да бъде 85,6 милиарда евро, също се отваря и той ще може да се ползва от всички райони, чийто брутен доход е под 90% от средноевропейския, като европейското финансиране не може да надвишава 70 на сто.

Ползването на структурните фондове – за регионално развитие и социалния, се обвързва с допълнителни условия. Поне 30% от парите по Европейския фонд за регионално развитие, трябва да се харчат по проекти, свързани с позеленяването на икономиката. При социалния фонд – една четвърт от парите са заделени за дейности, свързани с приемането и включването на мигрантите в живота на местните общности, а 10 на сто са за млади безработни и неучещи хора.

Колко ще струва върховенството на правото?

Мишел прави жест към Източна Европа като предлага промяна в условието за спазване на върховенството на правото срещу евросредства. Европейската комисия предложи пари да бъдат спирани или замразявани, ако се установят нарушения със закона, разделението на властите и свободата на медиите. То трябваше да се задейства по предложение на Европейската комисия, ако две трети от държавите членки не са против. Сега се предлага мярката да се въвежда с квалифицирано мнозинство, което донякъде ще позволи по-лесно да се образуват блокиращи малцинства. Първите заподозрени – Полша и Унгария, срещу които вече текат процедури за нарушение на върховенството на правото, засега успешно не позволяват те да напредват в Съвета, въпреки натиска от Европейската комисия и Европейския парламент. Европейският съюз възнамерява да похарчи за екология и земеделие 354 милиарда евро през следващите 7 г. (под 30%) от общите си разходи. Това е по-малко от парите на разположение в сегашния бюджет на ЕС, но повече от първоначалното предложение на Европейската комисия от 337 млрд. евро. Новото е че 40 на сто от всички средства трябва да се похарчат за климатични мерки. Тук е включена и новата програма за енергиен преход, като двата земеделски фонда – за регионално развитие и за земеделски гаранции се намаляват с 15% спрямо сегашния програмен период. Намаление се предвижда и за фонда за рибарството с близо 13 на сто. Новият бюджет предвижда и намаляване на директните плащания за площ – от 278 млрд. евро в сегашната рамка до 257 млрд. в предложението, което сега е на масата на европейските лидери и отразява отпадането на британските фермери от схемата. Променят се и условията за отпускането на парите. Поставя се задължителен таван от 100 000 евро на стопанин годишно и се премахва възможността за прехвърляне на част от средствата между субсидиите и земеделските фондове, за да се покрие евентуален недостиг.

Европейският съюз възнамерява да похарчи за екология и земеделие 354 милиарда евро през следващите 7 г. (под 30%) от общите си разходи. Това е по-малко от парите на разположение в сегашния бюджет на ЕС, но повече от първоначалното предложение на Европейската комисия от 337 млрд. евро. Новото е че 40 на сто от всички средства трябва да се похарчат за климатични мерки. Тук е включена и новата програма за енергиен преход, като двата земеделски фонда – за регионално развитие и за земеделски гаранции се намаляват с 15% спрямо сегашния програмен период. Намаление се предвижда и за фонда за рибарството с близо 13 на сто.

Новият бюджет предвижда и намаляване на директните плащания за площ – от 278 млрд. евро в сегашната рамка до 257 млрд. в предложението, което сега е на масата на европейските лидери и отразява отпадането на британските фермери от схемата. Променят се и условията за отпускането на парите. Поставя се задължителен таван от 100 000 евро на стопанин годишно и се премахва възможността за прехвърляне на част от средствата между субсидиите и земеделските фондове, за да се покрие евентуален недости.

За земеделските стопани остава и една загадка. Предложението, което европейските лидери обсъждат, не уточнява размера на субсидиите, в страните, където са по-ниски от средните (основно в новите страни). Единственията ангажимент, който се поема е в шест стъпки догонването да бъде наваксано от 2022г.

Европейски пари за АЕЦ "Козлодуй"

Въпреки орязването на средства, предложението за компромис  по бюджет за 2021-2027г., съдържа ангажимент да продължи европейското финансиране за компенсиране за затварянето на четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй". В следващия програмен период ще бъдат отпуснати 57 млн.евро. ЕС ще продължи да плаща и за другите две централи, където бяха затворени реактори- АЕЦ "Игналина" в Литва- 490 млн.евро и словашката "Бохунице"- 50 млн.евро. ЕС ще прекрати да изплаща компенсации след 2030г. и планираните в следващия бюджет средства са по-ниски от предходните периоди.

Нови данъци и такси

За да събере недостигащите пари за бюджета, предложението за компромис предвижда въвеждането на нова вноска от държавите членки. Тя ще се начислява върху нерециклираните пластмаси, като за всеки килограм непреработен отпадък, в европейския бюджет ще се дължат 80 евроцента. Към бюджета на ЕС ще отиват и парите от купените въглеродни емисии за замърсяващи производства, които надвишават количествата за периода 2016-2018 г.

Председателят на Съвета предлага, ако тези такси се сторят недостатъчни, да бъдат обсъдени още въвеждане на данък за цифровите гиганти, такса за внос на продукти, произведени със замърсяващи технологии, облагане на авиацията за замърсяване, както и данък за финансовите транзакции.

В същото време председателят на Европейския съвет не поддържа предложението на Европейската комисия да отпаднат компенсациите, които ЕС дава на държавите нетни платци. След излизането на Великобритания, Дания, Нидерландия и Швеция останаха единствените държави, които получават намаление на дължимите си вноски съответно със 130 млн., 695 млн. и 185 млн. евро, а Германия, Нидерландия и Швеция и отстъпка от дължимите отчисления от ДДС. Мишел предлага тези привилегии да се запазят, но да намаляват през годините до пълното им изчезване през 2027. Не нещо което би им харесало или пък на най-гласовитата от спестовниците Австрия, която ползваше отстъпката до 2016 г. и се надява да поднови привилегията в следващия бюджет.

Историята показва, че за постигане на компромис по дългосрочния бюджет на ЕС, наричан още Многогодишна финансова рамка, са необходими поне две срещи на върха и много сметки. Европейските лидери и Европарламентът имат 315 дни до края на годината да намерят решение на задачата за 1 трилион евро.

Материал на Йовка Димитрова от 20.02.2020г., Радио Свободна Европа

България ще плаща повече и ще получава по-трудно. Какво се променя в новата бюджетна рамка на ЕС

Животът в розово за България като член на ЕС е към края си. След близо 15 години, в които София можеше да разчита на помощ, за да догони по-развитите и влезли преди нея страни, дошло е време тя да порасне. Поне така изглежда проектът за следващ многогодишен бюджет на ЕС за 2021-2027 г., преговорите по който навлизат в решителна фаза.

Първата голяма промяна за България е, че от 2021 г. тя ще плаща значително по- високи вноски в европейския бюджет, като в същото време достъпът до европейски средства ще бъде ограничен и обвързан с изисквания за правене на реформи, съблюдаване на законност, разделение на властите и по-строг контрол върху корупционните практики и злоупотребата с власт.

Лидерите на Съюза се събират в четвъртък и петък в Брюксел, за да се да съчетаят наличните средства с политическите амбиции на ЕС. Само година преди изтичането на настоящия финансов период, те са далеч от всякакво споразумение – парите са недостатъчни, амбициите растат, Великобритания – вторият най- голям нетен платец в общата хазна, напуска заедно със средствата и експертизата, която внасяше в Съюза.

Какво може да се направи?

Според Финландия, която в момента води преговорите за бюджета 2021-2027 г., решението е намаляване на средствата за общо финансиране и затягане на режима за използването на европейските пари.

От реформата ще бъдат засегнати най-вече страни с лоша икономическа инфраструктура, които ще пострадат от значителното ограничаване на въглеродните емисии, заложено в програмата на новата Европейска комисия. Държави, които са слаби в кандидатстването по програми, по които парите се разпределят централно от Брюксел и всички държави се състезават една с друга за тях. Такива са проектите, свързани с правенето на наука, иновации, изследвания, технологии, цифровизация, отбрана, култура, които са единствените, за които в следващия дългосрочен бюджет са заложени повече средства.

В тези области България не е сред добре представящите се страни като се нарежда едва 24-а в печеленето на средства по най-голямата европейска програма за наука и изследвания "Хоризонт 2020". Те са противопоставени на „традиционните“ фондове, свързани с регионално развитие, земеделие, сближаване, чиято тежест в бюджета се намалява и се обвързва с допълнителни условия, като механизма за спазване на върховенството на правото. Това нововъведение ще позволи замразяване, спиране и отнемане на средства при установяване на отклонения по общи критерии, наблюдавани ежегодно от Европейската комисия.

Колко даваме?

Според изчисленията на Комисията всички ще трябва да работят повече, за да се доберат до парите. България, която сега плаща около 430 млн. евро годишно в европейския бюджет, ще трябва да се приготви да увеличи значително вноската си. По данни на Комисията, цитирани от в. „ Капитал“ през следващото десетилетие тя ще се нарастне почти двойно – до около 680 млн. евро годишно. Към тях трябва да се прибавят и още над 160 млн. евро, които България събира в полза на европейския бюджет от ДДС, мита, глоби и др., известни още като „собствени приходи“ на бюджета на ЕС и други доплащания.

Според финансовото министерство увеличаването на българската вноска не е повод за тревога, защото България, най-слабата икономика в ЕС, както и досега, ще продължи да получава повече пари, отколкото да дава.

В отговор на въпрос на Свободна Европа от финансовото министерство заявиха, че вноските на всички държави ще бъдат увеличени, не само българската. Както и че „въпреки очакваното повишение на вноската на страната ни, трябва да се подчертае, че в Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. България остава нетен бенефициент от европейския бюджет“.

Как харчим?

За 2014-2020 г. България има на разположение 11,7 милиарда евро, разпределени през седем програми или по над 2 милиарда евро годишно. Тези пари обаче не са дадени, а зависят от способността на българската администрация – държавна и местна, да сключва договори за изпълнение на проекти по различни национални политики.

Година преди изтичането на възможността за сключване на такива договори, изпълнението между програмите варира от 7% за рибарския фонд до 68% по програмите за младежка заетост, като „резервираните“ пари са около 8,8 млрд. евро по данни на Европейската комисия. За оставащите 12 месеца администрацията трябва да подпише договори на стойност около 3 милиарда евро, за да можем да оползотворим европейските средства изцяло.

Усвоените средства от 2014 г. насам са около 5,6 милиарда евро. Тук плащания могат да се правят до 2023 г., но изпълнението е неравномерно като програмите с по- малки проекти се изпълняват значително по-добре от „по-тежките“, свързани с инфраструктура, регионално развитие и социални политики. Именно за големите проекти, България е по-силно зависима от европейските фондове, които дават около 80 на сто от публичните инвестиции в отрасли като строителство, транспорт, регионално развитие.

Кой ще бъде засегнат?

При промяна на правилата за финансиране, именно те ще бъдат най-силно засегнати. Обявеният от Европейската комисия амбициозен курс към постигане на енергийно неутрална икономика до 2050 г. ще означава, освен вече озвученото от правителството затваряне на въглищните централи, че ще бъдат засегнати и други индустрии като минната, химическата, строителната, производството на цимент, хартия, торове и др. Тези производства или рязко ще поскъпнат заради нуждата да бъдат екологично модернизирани, или ще се изнесат от България заради по-изгодни условия извън Европейския съюз. Европейската инвестиционна банка, която досега помагаше за инвестирането на големи енергийни инфраструктури, вече обяви, че от 2021 г. ще прекрати инвестирането на в замърсяващи производства, както и в такива, разчитащи на енергия от изкопаеми горива.

Сериозни промени се очакват и в транспорта, където европейското финансиране отново ще бъде обвързано с чисти видове транспорт и развиване на модални центрове, съчетаващи няколко вида транспорт. Колкото и да е несправедливо спрямо по-късно присъединилите се страни, държавите платци имат вече изградена пътна инфраструктура и вложението на общите средства в магистрали ще бъде ограничено.

Какво готви Брюксел?

Срещу това Европейската комисия предлага да се създаде фонд за справедлив преход, от които да се компенсират разходите, които най-замърсяващите икономики да черпят средства за модернизация. Този фонд ще предоставя основно банкови гаранции на публични и частни инвеститори. Предвижда се той да възлезе на 100 млрд. евро за 2021-2027 г. при оценка на Европейската комисия, че за постигане на въглеродо-неутралната икономика ще са нужни инвестици от 260 млрд.евро годишно. Така че парите във фонда ще бъдат насочвани само към силно зависими от въглищата региони и към такива, изпитващи икономически и социални затруднения. Полша, една от държавите (заедно с Чехия и Унгария), които се противопоставя на плана за зелена икономика, изчисли, че за да постигне въглероден неутралитет за 30 г. ще са ѝ нужни 550 млрд. евро. България не е обявила колко би ѝ струвал подобен преход и не е изразявала публично становище относно зеления план за Европа, макар да не се противопостави на постигането на въглеродна неутралност до 2050 г., когато тя беше обсъждана през юни.

„Нови пари няма и спорът сега е да се запазят съществуващите или да се намалят. От това потърпевши ще са регионалната политика и земеделието, където пари ще бъдат пренасочени за зелени мерки“, казва Ивайло Калфин, съветник на бившия европейския комисар за бюджета Гюнтер Йотингер, който е автор на проекта за следващия дългосрочен европейски бюджет, изработен през 2018 г.

Европейската комисия обмисля въвеждането на няколко допълнителни такси, от които да добави пари за „позеленяване“. Сред тях са облагане на нерециклираните пластмасови отпадъци, вносът на стоки, произведени чрез замърсяващи производства като стомана и цимент, данък върху оборота на международните цифрови компании, както и включването в търговията с въглеродни емисии на нови сектори като авиацията и корабоплаването.

Земеделските производители, които през последните 7 години бяха задължени да въвеждат, така нар. „зелени мерки“, като незасети синури, смяна на отглежданите култури и др., вероятно ще си отдъхнат от тях, тъй като те се оказаха неефективни според оценките на Комисията. Затова пък парите за развитие на селските райони е възможно да бъдат намалени, от което ще пострадат популярни досега в България проекти като развитие на къщи за гости, екопътеки, традиционни занаяти и производства. Макар размерът на земеделските субсидии за площ да бъде запазен, сред страни донори като Германия и Холандия има настроения за намаляване на тавана от 300 000 евро на стопанство. Това би се усетило в България - една от страните с най-едри земеделски стопанства в ЕС.

"Европейският съюз няма да е доброто ченге за нас, а ще налага ограничения, казвайки "ние сме ви дали пари, изпълнявайте", смята Калфин. Според него България ще види по-силен натиск от страна на Брюксел за екология, което би било от полза на обществото, само ако се превърне в държавна политика, която да позволи тя да носи доходи, заетост и развитие вместо да очаква затваряне на производства и оставането на хора без работа.

„За мен проблемът не е в конкретните числа, а в ефекта от харченето на пари за развитие на регионите, за пазара на труда и за икономиката“, добавя експертът. Той например смята, че при недостига на работна ръка България не се нуждае от проекти за насърчаване на заетостта. „Какъв е смисълът да се организират курсове по чужди езици, ако имаме базова неграмотност сред завършващите образователна степен“, пита се той. Въпреки милиардите, вложени през изминалото десетилетие в българските региони тяхното изоставане от столицата се задълбочава.

Дебатът за следващите национални приоритети, които да бъдат финансирани по европейски програми у нас все още не е започнал. Прогнозите за късно приемане на европейската финансова рамка, която не се очаква по-рано от края на 2020 г. обаче ще забавят обсъждането на европейските програми, които ще се финансират в България чрез средствата от ЕС. А това увеличава рисковете от невъзможност за плавно разходване на фондовете до 2027 г. Данните на ЕК сочат, че през 2014 и 2015 г. – първите две години от настоящата бюджетна рамка, България не е успяла да усвои никакви средства заради късното приемане на многогодишния бюджет на ЕС за сегашния финансов период.

Материал на Йовка Димитрова от 12.12.2019г, Радио Свободна Европа.



Проекти

Bojko Satchanski i Mariana Kukusheva Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

bgРЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2019 година.
Изтегли от ТУК

Издания

mail.pcexpert.bg

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене


-------------------------------------------------

Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя

АГРА 2019

Галерия Булпек 2019

Puratos

Lesaffre

https://otzruncetodo.bg