Актуално

„Хлябът от чисти ръце” – Национална кампания на браншовия съюз в подкрепа на легалния бизнес в партньорство с МЗХ, БАБХ и МФ

Мариана Кукушева, НБСХС: Намаляването на ДДС за хляба ще доведе до покачване на потреблението и по-добра конкурентна среда

Възнесение Господне или Спасовден е подвижен празник, който се отбелязва 40 дни след Възкресение Христово. Тази година ще отбележим Спасовден на 6 юни. Този ден е професионален празник на хлебарите и сладкарите – повод да насочим вниманието си към проблемите и предизвикателствата пред бранша. В предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“ разговаряме с Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България.

Водещ: Г-жо Кукушева, ясно е, че без хляба на трапезата на българина нищо не се случва. Той е и в празник, и в делник – хлябът символизира целият жизнен цикъл. Как ще посрещнете професионалния си празник?

Мариана Кукушева: След около 30 години пробване на различни хранителни режими, добрата новина е, че българите се върнаха при насъщния. Това е факт, който е неоспорим. На утрешния професионален празник по традиция в 17.00 часа следобед камбаните на катедралния храм „Св. Неделя“ ще бият за здравето и успеха и на хлебарите на България, и на българските потребители, защото вотът на доверие на българите към нас е огромен и ежедневен, тъй като хлябът на България се приготвя всяка нощ и всеки ден българинът го слага на трапезата с упование, че утрешният ден ще е по-сладък.

Водещ: Вие казахте, че през последните години за щастие българинът се връща към този утвърден продукт, който е присъствал винаги на нашата трапеза. Продължаваме обаче да чуваме, че хлябът не се прави от достатъчно качествени продукти, че хлябът не е това, което беше. Има ли основания в тези твърдения?

Мариана Кукушева: Трябва да призная, че на пазара виждам хлябове, от които се срамувам. И това е факт. А този факт е такъв, защото продължаваме да имаме в хлебопроизводството 40% сив сектор. Тоест, производители, които ползват суровина, без да знаем откъде е дошла, производители, които нямат осигурени работни места, производители, които крадат не просто от държавния бюджет, а от джоба на всеки един от нас. Нееднократно сме заявявали, че най-добрата атестация за качеството на българския хляб е фактът, че български хляб се търгува във всички топли точки на търговските вериги в Европа. Хлябът ни има здравословен характер, чудесен средиземноморски вкус, той е търсен и ние го правим със самочувствието на добри майстори.

Водещ: Казват, че колкото по-силна е конкурентната среда, толкова по-качествени би трябвало да бъдат продуктите. Има ли противоречие – една страна има нерегламентирани производители, които предлагат недостатъчно качествена продукция, и от друга страна регистрирани, които пък трябва да се борят с този вид конкуренция?

Мариана Кукушева: Спомням си точно преди една година главната прокуратура се самосезира и поиска анализ от Агенцията по контрол и безопасност на храните и от Центъра за оценка на риска, които бяха категорични, че българският хляб е качествен, здравословен, полезен и насъщен. Що се отнася до сивата икономика, всъщност тя разваля вкуса на успеха, тя прави невъзможни някои икономически крачки напред. Това, което днес трябва да признаем, че произвеждаме насъщен ежедневно, правим го отговорно и българският хляб има своето защитено качество. Най-добрият печат за качеството на хляба носят популярните хлябове с утвърден стандарт в България – „Бял“, „Типов“ и „Добруджа“. С тях трябва да се хранят и децата в детските градини и училищата. В момента извършваме проверка и става ясно, че има общини, в които сивият сектор е изпълнител на обществени поръчки. Не е спазена нормативната уредба на България, която задължава всички директори на детски градини и училища, и всички кметове, да осигуряват храни, платени от джоба на данъкоплатеца с високо качество – това са храните по БДС стандартите, в случая говорим за утвърден стандарт в България на брашно и на хляб. Много са проблемите, които имаме, но имаме и добрите новини, че в момента най-добрата, бих казала, средна работна заплата на нискоквалифицираните хора в България се предлага точно от хлебарите. Говорим за 1000 лева чисто. Работодателите знаят, че бруто, без приспадане на класовете на един работещ, ако има такъв стаж, това значи 1480 лева заплата. Ние работим категорично в посока политика за увеличаване на доходите. Това е основна политика, поставена от настоящото правителство, но и не само – това е политиката, която може да гарантира по-добрия стандарт на живот.

Водещ: С този призив за увеличение на доходите вчера се обърна и министър-председателят Бойко Борисов към бизнеса – да се увеличават доходите на работещите, а пък от своя страна правителството се ангажира да не променя данъчната среда. По-сигурен ли се чувства бизнеса при тази заявка?

Мариана Кукушева: Вижте, разбирам какво ме питате. Първо, от думите на министър-председателя става ясно, че ние, хлебарите, изпълняваме основната посока на растеж. Второ, може би косвено ми задавате въпроса за съществуващото и работено от нас предложение в продължение на повече от 5 години в посока на намаляване на диференцираната ДДС ставка на хляба. Трябва да кажа нещо категорично – ДДС ставка на хляба не се плаща от хлебаря, а от крайния потребител. На всеки лев българският потребител връща 20 стотинки в държавата. Представете си факта, че държавата вземе решение да намали тази сума 20 стотинки само на 5 стотинки – това ще доведе до категорично покачване на нивото на потребление в България, по-висок жизнен стандарт и по-добра конкурентна среда. Между другото, тук е мястото да отбележа, че в съседна Гърция направиха такива драстични промени само преди 2 седмици със залог от 1 януари 2020 година ДДС на хляба да бъде 5%. В Румъния отдавна е диференцирана ДДС ставката на хляба и върви към тези 5% отново. Ние сме на един регионален пазар, когато се борим за място в търговските вериги. Трябва да имаме предвид, че конкурентноспособната среда се създава от политиците, тя не се създава от бизнеса. Правилата на конкуренцията се определят от държавата. Колкото по-добри са правилата, толкова по-силно се развива конкуренцията. Към днешна дата ние не сме равностойни на съседните държави-членове на Европейския съюз. А Европейският съюз гарантира свободното движение на хора и стоки. Нито един български производител на хляб няма да забогатее от промяна на ДДС ставката, тъй като ДДС ставката не се плаща от нас – тя винаги се плаща от крайния потребител. В момента, в който говорим за цената на хляба, натоварени със социални чувства, търсейки решение на социални въпроси, автоматично трябва да си помислим как би могло да се направи така, че българският избирател, който избира своите политици, да разполага с по-голям бюджет.

Водещ: Днес от БСП съобщиха, че ще направят за пореден път предложение за намаляване на ДДС на мляко, месо, и продукти от брашно на 5%. Всъщност, вие направихте вече коментар какво означава това и как би се отразило на потреблението.

Мариана Кукушева: Категорично трябва да кажа нещо и държа да бъда разбрана правилно от вашите слушатели. Всъщност ние имаме своите икономически анализи. Ние нямаме работа на полето на политиците. Оттук нататък топката е в техните ръце.

Водещ: Г-жо Кукушева, в сезона сме на много превалявания от дъжд. Очаквате ли това да повлияе на крайната цена на хляба, след като вече имаме информация за много засегнати житни посеви?

Мариана Кукушева: Житните посеви на есенниците бяха засегнати първо от дълбоката суша, твърде тежка за студените месеци на България, когато зрънцето трябва да се развива в почвата. Имаше преорани площи на много места в страната. Големите валежи и градушките унищожиха на други места цели полета. Така или иначе, България е сериозен производител на пшеница, а пшеницата е продоволствена хранителна култура, която е част от държавния резерва на една държава, а в случая от държавния резерв на Европейския съюз. Така или иначе, към момента е ясно, че очакваната житна реколта ще бъде може би в намалено количество спрямо миналата година. Въпросът е какво ще е нейното качество. Земеделието е фабрика под небето. Ние не можем да говорим за реколта и нейните качества преди да сме прибрали зърното в хамбара. Но световните тенденции за цената на пшеницата на фондовите борси анализаторите категорично определят, че реколта 2019-та ще има по-висока цена. Същият е трендът и при цената на енергията, цената на газа, като прибавите към това и цената на човешкия труд, а за България не е тайна и трябва да го съобщим, защото това влиза в себестойността на продукцията, както и цената на банковите лихви, защото българският бизнес работи с кредити. Като прибавите влизането в сила на тол таксите, защото тол системата трябва да заработи, ние, хлебарите, най-добре усещаме състоянието на пътищата, защото доставяме насъщния до всяка българска трапеза. Така или иначе, тол такси трябва да има, но към момента е ясно, че най-голямата тежест на това увеличение на себестойността ще бъде поето от от храната, наречена хляб. Тоест всичко казано до тук гарантира едно нещо и то се нарича растеж на цените.

Водещ: Не особено оптимистичен финал на нашия разговор, но така или иначе производството на хляб се влияе от много фактори.

Мариана Кукушева: Но много откровен.

Водещ: За което ви благодаря. Очевидно, трябва да очакваме по-високи цени на хляба?

Мариана Кукушева: Не мога да се ангажирам под каквато и да е форма да коментирам цени. Първо, законът ми го забранява; второ, не е възможно който и да е в момента да направи такава прогноза. Говорихме за диференциран ДДС, единствено с мисълта да увеличим платежоспособността на българския потребител. Той заслужава този жест от държавата, защото България е стабилно развиваща се икономически държава, която има постоянен излишък в държавния бюджет. Ние, хлебарите, имаме ангажимента да работим неуморно, всяка нощ да замесваме и изпичаме хляба на България, да носим отговорност за неговото качество, да осветляваме работни места, да въвеждаме все по-високи стандарти, да плащаме данъци и да изпълняваме нормативното законодателство на България и Европейския съюз. И тук е мястото да благодаря на българските потребители, защото след толкова много експерименти и различни хранителни режими в 30-те години назад, всъщност българинът отново се върна към насъщния. Благодарим за този вот на доверие. Ние ще продължим да развиваме бранша конкурентноспособно и отговорно. Апелираме единствено и само за повече държавност и ежеминутен контрол в нашия бранш.

Водещ: Честит празник в аванс. Посрещате го с отговорност пред вашите клиенти – потребителите.

Мариана Кукушева: Благодаря ви. Нека е сладък хлябът – вашия и на вашите слушатели.

Източник: focus-radio.net



Проекти

Bojko Satchanski i Mariana Kukusheva Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

bgРЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2019 година.
Изтегли от ТУК

Издания

mail.pcexpert.bg

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене


-------------------------------------------------

Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя

25 години Булпек

Галерия Булпек 2018

Puratos

Lesaffre

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512