Актуално

„Хлябът от чисти ръце” – Национална кампания на браншовия съюз в подкрепа на легалния бизнес в партньорство с МЗХ, БАБХ и МФ

Мариана Кукушева, НБСХС: Обезпечихме хляба на българите в рамките на кризата и продължаваме да го правим

 

Марияна Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Фирмите вече могат да кандидатстват по новия дизайн на мярката 60:40. Тя беше удължена до 30 септември. Едно от основните изисквания е фирмите да докажат спад на приходите с 20 % спрямо същия период на 2019 година и да са декларирали дължимите данъци за тази година. Г-жо Кукушева, има ли възможност вашият бранш да се впише в изискванията и да се възползва от мярката?

Мариана Кукушева: Лоялните работодатели, които са лоялни към бюджета и към нормативната база, трудно биха се включили в тази мярка, защото в рамките на извънредното положение, основната храна, която се продаваше в търговската мрежа, беше хлябът. С оглед на това ние нямаме особено драстично намаляване на оборотите и реализираните продажби на хляб. Що се отнася до фирми, които категорично бяха спрели да работят, това са малки квартални пекарни в големите градове. Те предлагат в по-голяма степен закуски и сладкарски изделия, но за съжаление едва ли биха могли да се възползват от тази мярка, защото при тях оборотите определено са ниски и те нямат трайно задържане на работни места. Работните места при тях са от по-динамичен характер така да се изразя. Тоест, мярката 60:40 в бранша „Хлебопроизводство“ е неработеща.

Водещ: По какъв начин кризата рефлектира върху вашия бранш?

Мариана Кукушева: При нас продажбите на хляб са в реална търговия. Хлябът не е храна, която се поръчва по интернет и се доставя до определен потребител. С оглед на този факт при нас има лек спад, разбира се, но спадът не е такъв, какъвто е при останалите браншове - млекопреработватели, месопреработватели. Още повече, хлябът е ежедневна храна с изключително малък срок на годност и съществуващият сив сектор не ни дава възможност да направим тази обстойна проверка, която би могла да се направи като цяло в един бранш, разглеждайки спадовете или задържането на оборотите. Не е голям проблемът при нас и по отношение на негативния туристически сезон. В този смисъл смятаме, че браншът Хлебопроизводство“ е може би най-малко пострадалият по отношение на обемите, в сравнение с останалите браншове. Бих могла да посоча преработвателите на грозде или производителите на вино и алкохолни напитки, при тях спадът е доста голям.

Водещ: Още едно доказателство, че без много неща можем, но без хляб не можем.

Мариана Кукушева: Благодаря ви за тази важна сентенция, абсолютно истинска. Хлябът е храната, към която посягаме и за която мислим винаги, когато човешкият организъм или човек е в криза. Ние обезпечихме хляба на българите в рамките на кризата и продължаваме да го правим.

Водещ: Има ли бягство от традиционния хляб и залитане към по-модерни видове – от лимец, многозърнести и в каква степен успявате да отговорят на тези потребности на пазара?

Мариана Кукушева: Много благодаря за този въпрос, защото модерните видове хляб, обогатени с ядки, със семена, не просто хляба от лимец, а хлябът, който съдържа и чия, и амаран, и различни ядки, и орехи, лешници и т.н. да не изброявам.

Водещ: Да не пропуснем и хляба с квас, който също много се търси.

Мариана Кукушева: Отдавна хлебопроизводителите работят с квас. В последните 2 години хлебопроизводителите работят с квас, което още веднъж гарантира здравословността на продукта, който създаваме. В България се произвеждат около 70 вида хляб. 68 са познати на нас като организация, познаваме тяхната технологична документация. От тези видове хляб, които имат различно съдържание, не толкова традиционно, които са обогатени - с ядки, семена, които са произведени по различен от традиционния начин, се интересуват младите хора. Хората на XXI век, които спазват определени хранителни режими, и те имат своята реализация тези видове хляб, както в България, така и чрез тях участваме в единния европейски пазар, което за България е изключително важно, защото износът на България е част от БВП.

Водещ: Много пъти във времето с вас сме говорили за цената на българския хляб и сте подчертавали, че тя рано или късно трябва да се изравни с европейската. Как определяте цената на българския хляб към днешна дата?

Мариана Кукушева: Процесът на изравняване на българския хляб като себестойност с европейския е факт. Всъщност, нашата себестойност е същата като на европейските производители, но е различна за страната цена, заради пазарни механизми, които съществуват в България, и които работят по-бавно, но утвърждават цената на хляба. Пазарният механизъм е механизъм на търсене и предлагане. Наличието на сивия сектор също обърква и забавя някои пазарни процеси. Но така или иначе ние считаме, че българският потребител вече благодарение на партньорството с вас, медиите, е достатъчно грамотен и информиран при избора на своя доставчик на хляб. Искам да ви кажа, че в рамките на Ковид-кризата и на настоящия ден българските потребители вече търсят своя бранд, и се радвам, че го намират на пазара. Хляб вече не се купува без ясен производител. С влизане в сила на Закона за храните, след изработване на нормативната уредба, очакваме да се свие доста сивия сектор.

Водещ: По отношение на предизвикателствата, които постави пред всички нас пандемията Ковид-19, давате ли гаранции на потребителите, че всички изисквания са спазени за безопасен продукт?

Мариана Кукушева: Категорично. Ние по законодателство сме въвели стандарти, които касаят от една страна засилени хигиенни условия, здравословна среда за производството на хляба, както и на тестените и сладкарски изделия, а от друга страна направихме и допълнителни инвестиции. Продължаваме да ги правим ежедневно, и те са свързани с допълнително обезпечаване на високо хигиенно ниво, както и на здравословни условия на труд на заетите в бранша. Засега ние в бранша между нашите членове нямаме боледувал или носител на Ковид-вируса, което и като последваща реакция от тези високи хигиенни изисквания. Инвестициите не са малки, те са ежедневни, но при нас никога фактът дали има ли епидемия или пандемия не е пораждал съмнения. Тоест, мерките са на 100 % въведени и ще продължат така и през следващата календарна година.

Водещ: Тази година чуваме, че реколтата от пшеница е значително по-слаба. Имате ли индикации, че това може да доведе до покачване цената на хляба?

Мариана Кукушева: Реколта 2020 вече е почти прибрана в хамбарите. Има довършващи мероприятия в някои части на България. Вече е ясно, че тя е с 40 % по- ниска от реколта 2019, което значи около 4.2-4.3 млн. т. Към момента текат окончателните проби за проверка на хектолитровото число или т.нар. „глутен“, който оказва и определя хлебопекарните качества на пшеницата. При всички случаи ние сме ползватели на около 1 млн. т за вътрешно потребление за производство на брашно и съответно хляб и хлебни и сладкарски изделия. Нямаме притеснения относно зърнения баланс на страната. Знаем и той категорично е вързан. Факт е, че по-ниското количество на реколтата ще се отрази върху износа на страната, което е един коефициент с отрицателен знак. Тази загуба е загуба не просто за зърнопроизводителите, а е и загуба за държавния бюджет, и за хазната, и за обществото. Въпреки всичко обаче зърнопроизводителите ще успеят да оцелеят и ще успеят да извършат необходимите мероприятия, за да засяване на следващата реколта. Те ще направят своите изводи.

Водещ: 40 % по-ниска реколта означава ли 40 % по-висока цена на брашното?

Мариана Кукушева: Няма такава пряка статистика е не може да има такава. Цената на брашното е също пазарен продукт и не може да бъде направена такава пряка връзка. Така или иначе към момента има леко покачване на борсата на цената на пшеницата. Все още същинската търговия не е развита и не можем да коментираме колко ще бъде цената на брашното към месец октомври когато започваме да работим с реколта 2020. Нека да изчакаме. Освен това, върху цената и себестойността на хляба оказват влияние и други компоненти, а те са: цената на човешкия труд, който е в рамките на 35 - 38 % от себестойността на хляба, цената на горивата, при които вече наблюдаваме тенденция на покачване, цената на транспорта като тол. Ние извършваме най-тежката логистика, не караме хляба на централен склад –доставяме хляб до всеки краен потребител, бил той търговски обект, малко населено място и т.н. И виждате, че в рамките на най-тежката част от пандемията и най-тежката изолация ние изпълнихме достойно своите ангажименти като бизнес оператори и като социално отговорен бизнес. В същото време върху цената на хляба оказват влияние и фактори, като банкови лихви, като сграден фонд и много други компоненти. Тоест, нека в момента не държим стъклено кълбо и гадаем цената на хляба. Едно е категорично – тя е винаги пазарна. Цената на хляба се формира в много тежка конкуренция между всички производители на хляб. Така че конкуренцията определя цената на хляба. Наесен ще видим каква е.

Водещ: 100 % ли българските производители и сладкари разчитат на българска пшеница и брашно?

Мариана Кукушева: Категорично. Има много малък внос на определени брашна, които се ползват в производството на макаронени изделия. Но България и хлябът на България се произвежда от 100 % българска пшеница с най-добри хлебопекарни качества. Не се прави компромис с качеството на пшеницата по отношение на брашното като основна суровина на хляба.

Росица АНГЕЛОВА

 

 

 

 

 



Проекти

Bojko Satchanski i Mariana Kukusheva Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

bgРЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2020 година.
Изтегли от ТУК

Издания

mail.pcexpert.bg

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене


-------------------------------------------------

Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя

АГРА 2019

Галерия Булпек 2019

Puratos

Lesaffre

https://otzruncetodo.bg