Актуално

„Хлябът от чисти ръце” – Национална кампания на браншовия съюз в подкрепа на легалния бизнес в партньорство с МЗХ, БАБХ и МФ

Разпределят 9 млрд. лева за фермерите до 2027 г.

* Големите в земеделието искат единна камара, която да излиза с общи решения
* Не забравяйте малките стопани, те поддържат селата ни живи, призовават овцевъди

Между 8,5 и 9 млрд. лева ще влязат в българското земеделие до 2027 г. Парите са за директни плащания и по Програмата за развитие на селските райони.
Разпределянето им ще бъде изключително трудно, защото в земеделието има десетки браншове, чиито интереси трябва да бъдат защитени - не само у нас, но и на общия европейски пазар, където българските производители трябва да са конкурентни на своите колеги от ЕС.

"Не искам да съм министър на земеделието, когато се разпределят тези пари", заяви Румен Порожанов на форума на "Стандарт" "Да! На българската храна".


Министърът обясни, че по Общата селскостопанска политика /ОСП/ 2020-2027 се води тежък дебат по брюкселски. А справедливостта е различна за всяка от държавите в ЕС. В крайна сметка за разпределението на ресурса ще се направи политически компромис. Положителното за България е, че страната ни е извоювала първата стъпка в посока изравняване на субсидиите с другите страни-членки на ЕС. "При 5% орязване на бюджета за земеделие в ЕС, за България няма намаление", посочи министърът. Той очаква разглеждането на регламентите да продължи до средата на следващата година в новите Европарламент и Еврокомисия, които ще се формират след изборите на 26 май. Очаква се многогодишната финансова рамка да се гледа в края на тази година, като тя се одобрява на ниво премиери. Там ще бъде засегната и темата за тавана на земеделските субсидии, която е най-чувствителната за родния бизнес. В момента той е 150 000 евро за стопанство, като предложението е да падне до 100 000 евро.  

"Важно е да поддържаме темпото и да сме готови с това, което се изисква от нас", каза министърът. Вече тече подготовката по изготвянето на Национален стратегически план за развитие на сектора. Приоритетите ще бъдат определени с помощта на т. нар слот анализи. Най-важният от тях - "Земеделие и храни", вече се работи от Института по аграрна икономика и се очаква да бъде готов в края на май. След това ще бъде подложен на публично обсъждане със земеделския бранш и в парламента. Другият анализ е за регионалното развитие в селските райони и третият е екологичен. Преработката на плодове и зеленчуци, общинската инфраструктура и младите в земеделието ще бъдат част от акцентите в българския стратегически план.

"Дошъл е моментът да се направи Земеделска камара, в която всички браншови съюзи да имат свои представители", каза Стайко Стайков от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/. Ползата от единното сдружение ще е, че всичко ще се обсъжда предварително и общите решения ще се предлагат на министерството.

Той коментира още, че малките производители не бива да роптаят срещу големите, защото те правят сериозният износ, който е много труден, но в същото време дърпат и дребния бизнес. Затова, вместо да се делят на големи и малки, е по-добре да вървят заедно.
Министър Порожанов коментира, че ако бъде създадена подобна единна камара, той би бил най-щастливият човек на земята. Но посочи, че на практика това е много трудно да се случи. Той припомни, че преди години е имало подобен законопроект в парламента и е готов да участва в подготвянето на нов. "Но като го пуснем за обществено обсъждане - какво ще се случи?", риторично попита министърът.

Да не бъдат ощетени малките и средни стопанства в бъдещата ОСП, настоява Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, която има над 2500 члена. И допълни, че ако искаме да сме нация, която се самоизхранва, трябва да се помисли и за тези стопанства, когато се подготвя националният стратегически план. Малките ферми сега поддържат селата живи, иначе те съвсем ще се обезлюдят. Караколев посочи, че едва една от 10 малки ферми успява да получи европари. Затова стопаните не успяват да се снабдят с техника и всичко се прави на ръка. "Гърция харчи 10 млн. евро годишно за промоция на фета, а ние какво правим за нашето овче и козе сирене?, попита Караколев.  Той призова всички да подкрепят кампанията на асоциацията, която е "Български храни от български суровини".

Източник: standartnews.com



Проекти

Bojko Satchanski i Mariana Kukusheva Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

bgРЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2019 година.
Изтегли от ТУК

Издания

mail.pcexpert.bg

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене


-------------------------------------------------

Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя

Галерия Дискусионен клуб

25 години Булпек

Галерия Булпек 2018

Puratos

Lesaffre

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512