Актуално

„Хлябът от чисти ръце” – Национална кампания на браншовия съюз в подкрепа на легалния бизнес в партньорство с МЗХ, БАБХ и МФ

Учим децата, че хлябът е молитва

„От зрънцето до хляба“. Така се нарича голямата инициатива за тази година на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Тя бе представена от председателя на съюза Мариана Кукушева в Интер Експо Център, където тази седмица се проведоха международните специализирани изложения Булпек, Месомания, Светът на млякото, Салон на виното, Интерфуд & Дринк и #RETAIL SHOW 2019. В сряда Мариана Кукушева организира "Сладка игра с вкусна храна". Тя и Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, учиха 20 деца от столичното 15 СУ да правят сами сандвичите за закуската през уикенда с мама и татко, както и да ядат здравословно. Днес съюзът на хлебопроизводителите и сладкарите представя уникалния Наръчник "От зрънцето до хляба" за малки и големи, както и специализираният сайт www.ot zruncetodo.bg. В петък пък НБСХС организира форума "Хляб, вино и малко шоколад".

    Джобна книжка им представя пътя на насъщния от нивата до трапезата, казва Мариана Кукушева
    Цялата гама от хлябове вече са обхванати в утвърдения стандарт "България"
    Стандартите за качество на храните трябва да влязат във всички обществени поръчки
    Имаме уверението на Кирил Ананиев, че и храните в детските градини ще са по БДС стандарти
    Без задължителен стаж по специалността дуалната система е неефективна

- Г-жо Кукушева, възпитаване в децата отношение към хляба. На какво искате да ги научите?
- Хлябът е специална храна. Молитвата на всички религии, на езици, на всички народи. За нас, българите, хлябът е свещен. Просълзяваме се, дори само когато говорим за него. Защото при нас хлябът е в началото и в края. Споделяйки хляба си, споделяме живота си. Може би точно затова икономически интереси се опитаха да засегнат човешкото в нас като започнаха да посягат на хляба. Това бе причината Националният браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България да създадем комуникационна стратегия. Правим всяка година инициатива, насочена към хляба като полезната храна, като истинската храна. Защото единствено хлябът се произвежда от истинска суровина. В него няма заместител на основната суровина.

- Защо се насочихте към децата, а не към родителите?
- Защото детето вече диктува на родителя какво да му се купи. Няма дете, което още с раждането си, да не обича хляба, което да не обича да гризка коричка, чешейки венците на порастващите си зъби. Длъжни сме не само да съхраним тази любов, но и да я развием. Именно децата ни дадоха тези прекрасни определения за хляба - грижа, любов, семейство, дом, уют, приятелство, сила, живот, родина, споделеност, спомен, преживяване, които са включени в нашата емблема слънце. Така създадохме този форум "Сладка игра с вкусна храна". Най-много се радваме на клиповете, които децата ни изпращат и в които са запечатали как създават с ръцете си закуската в съботно-неделното меню. Това е нещо изключително. Така от една страна родителите виждат, че децата им могат да се справят сами, от друга изграждаме техните здравословни вкусови навици. От трета, в нашите формати не се допускат храни, които са заместители. Нямаме имитационни продукти. Използваме само храни по утвърдени и БДС стандарти.

- Увеличиха се видовете хляб, които се правят по стандарт. Кои са новите?
- Да. Това е голяма новина. Според наредбите за здравословно хранене утвърденият стандарт досега обхващаше "Бял", "Типов" и "Добруджа. Сега вече по стандарт се правят "Ръжен", "Пълнозърнест", "Пшеничен" и "Ръжено-пшеничен" хляб. Цялата гама от хлябове са обхванати в утвърдения стандарт "България".

- Защо е важен той?
- По наредба 8 на земеделското министерство и по личната инициатива и застъпничество на г-жа Десислава Танева, трябва да го признаем това, още в предишния й мандат, наредба 8 засяга качеството на храните, предлагани в училищата. С оглед на това ние пожелахме да се промени наредба 6 на здравното министерство, засягаща физиологичните норми на децата в детски градини като изрично и там да се застъпи храните да бъдат само по БДС утвърдени стандарти. А не просто по някакви стандарти.

- Каква е разликата?
- В хранително-вкусовата промишленост има въведени над 200 стандарта - най-различни, за  хигиенни условия, документооборот, обезпаразитяване на определени помещения и т.н. Но един единствен е стандартът, който засяга качеството на храната. За хляба това е утвърденият стандарт "България". БДС стандартът е при сирене, кашкавал и масло, "Стара планина" - при месопреработката и т.н. Всички браншове имат свои стандарти. Те носят печата на бранша. Те винаги се произвеждат от бизнесоператори, които работят на светло. Тези стандарти се предоставят със специални лицензионни договори така, че да може да се проследява суровината от нивата към предприятието, от предприятието до трапезата. Тези продукти се водят в отделен регистър от всеки бизнес оператор. Рецептурата, по която се изготвят, е публична и е качена на сайта на Българска агенция по контрол и безопасност на храните. Това са единствените стандарти, които имат непрекъснат санитарно-хигиенен контрол и от бизнес оператора, и от контролните органи. И освен това, тези стандарти гарантират качество. Нашата голяма идея е тези стандарти, под които ще работим 2020 година, да влязат във всички обществени поръчки.

- Защо е важно това?
- На първо място, защото е социално справедливо. Храните, носещи стандарта за качество, трябва да влязат в обществените поръчки и да бъдат достъпни до хората, които имат нисък социален статус. Защото те получават определените пакети по съответен ред в определени моменти за консумация.

- Тоест в момента социалните пакети не са по стандартите за качество на храните?
- Не.

- А в училищата?
- В училищата - да. Но в детските градини още не. Тук има проблем със здравното министерство и се надявам в най-скоро време той да бъде решен. Имаме категоричното уверение от министър Кирил Ананиев, че изменението на наредба номер 6, ще бъде направено и в нея изрично ще се посочи, че храните в детските градини могат да бъдат само по утвърдени и БДС стандарти. Независимо, че явно това ще наруши сериозно лобистките интереси на определени бизнес оператори. Много е важно основните данъкоплатци в България, които са бизнес, работещ на светло, да имат възможността, изпълнявайки обществени поръчки, част от парите да се връщат при тях. Това е социално справедливо. Другото е ограбване и се нарича кражба на съвременния език. Защото реално бизнесоператорите с всеки следващ бюджет като данъкоплатци поемат все по-големи тежести. Приема се увеличение на минимална работна заплата на 610 лева. Това ще бъде поето от бизнеса, от работодателите. Посоката е абсолютно правилна. Но, когато увеличаваме доходите, трябва да увеличаваме и възможността на бизнеса да изпълнява обществени поръчки, а те да не са изпълнени чрез продукти, внесени от Европейския и извън Европейския съюз. Няма държава в Европейския съюз, с изключение на България, в която обществените поръчки да са осъществени през храни и хранителни продукти, произведени извън съответната държава.

- Създадохте уникалния наръчник "От зрънцето до хляба". Какво представлява той?
- Това е наръчник-приказка. Джобен формат книжка с две личица. С него искаме да осветим целия път на хляба от нивата до трапезата.
Голямата ни цел е той да стигне до всяко дете, посещаващо училище, в България. В него има правила за здравословно хранене, история на зърното и зърнопроизводството, факти, свързани с хлебопроизводството. В са вплетени десетте божии правила, които засягат чистотата на живота и в морален, и във физически аспект. Има вплетени приятелство, усет към красивото има я задължителната равносметка от изминалия днешен ден, която всеки човек трябва да прави.

- Как ще го разпространявате сред децата?
- Пряко, при срещи с тях, през училищни и родителски настоятелства. Вече имаме изключителна подкрепа на родителските асоциации и настоятелства. Искаме децата да знаят, че храната, която се произвежда в България, е полезна за техния организъм, но тя трябва да се потребява в определени дози, в определено време и винаги да е съпроводена с  движението - спорт.

- Правите и трети форум - "Хляб, вино и малко шоколад". Какви са посланията му?
- Да, на 8 ноември, в Деня на ангелите, на чаша вино с дъхав хляб и вкусен шоколад, всички произведени в България, ние ще разберем какво е това страст, екстаз и вълнение в едно. Или форумът се нарича "Хляб, вино и малко шоколад". Сила, страст и екстаз в едно. Продукти, произведени в България, толкова добре си пасват, толкова добре могат да комуникират помежду си, че да ни научат как понякога е достатъчно залък хляб, блокче шоколад и глътка хубаво вино, за да се почувства човек доволен и вярващ в утрешния ден. На нас ни липсва вярата. Тази вяра, която ние, хлебарите, имаме, създавайки нощем хляба на утрешна България, трябва да бъде споделена от всички.

- В средата на годината прогнозирахте, че реколта 2019 ще бъде по-скъпа...
- ...Случи се.

- Как това ще се отрази върху цената на хляба?
- Изключително добра реколта - и като количество, и като качество. Неочаквано добра, бих казала, като количество е над 6 милиона и 200 хиляди тона. Това говори, че българските сортове пшеница са много устойчиви. Всяка година земеделците се съобразяват с дългосрочните прогнози. Факт е, че реколтата започна да се търгува. Цената на пшеницата е абсолютно борсова, както и цената на брашното. Не можем да искаме обаче по-ниски цени. Ние сме на свободния пазар. Пшеницата струва толкова, колкото е готов пазарът да даде за нея. И не просто българският, ние сме на европейския пазар и на пазара на страните от Черноморския басейн. Що се отнася до оскъпяването на брашното и от там на хляба... Вижте, говорим за политика за повишаване на доходите, говорим за все по-голяма конкурентноспособност, което значи механизация, високи технологии, по-добро заплащане. Но не бива да забравяме, че имаме повишаване на енергийни разходи, поскъпване на газа, банкови лихви. Те изобщо не са ни чужди, ние работим с кредити. Всичко това се отразява върху себестойността на крайния продукт. Не забравяйте също, че в стойността на един хляб, който се продава в търговската мрежа влиза и пакет от надценки и търговски отстъпки.

- Какъв процент от цената на хляба са те?
- От 25 до 35% върху доставната цена на хляба. Затова единственото решение да не се покачва цената на хляба, беше, говоря в минало време, диференцираният ДДС или пълното освобождаване на хляба от данък добавена стойност.

- Въпросът наистина ли приключи или все още има възможност за дискусия по него?
- Приключи. Бюджет 2020 влиза в процедура на приемане. Там такава теза не съществува. И за нас остава необяснимо как в една държава, в която туризмът се развива добре, има диференциран ДДС, как при хазарта има освобождаване от ДДС, а за хляба и останалите 9 насъщни за трапезата на българина храни, няма. А това ще поощри потреблението. Ще накара гласоподавателя да осъзнае нуждата от това да гласува и да прави информиран избор. Защото вотът, който видяхме на местните избори показа пълно недоверие в институциите. Една от възможностите да обърнем тази пирамида е да дадем възможност при хората да остават повече пари. През диференцирана ДДС ставка. Това е истината. Всичко друго са имагинерни проекти, от които някои бизнеси, мултинационални в повечето случаи, имат огромни икономически интереси.

- Как се справяте с липсата на работна ръка?
- Чрез плащане на високи заплати и много механизация в работния процес. Най-ниската заплата при нас - на неквалифицираните работници, отдавна надхвърли 1000 лева. Работим усилено в политиката за увеличаване на доходите на нашите заети. Първо, защото сме притиснати и няма работна ръка, която да иска да работи всеки ден, а не понякога. Второ, защото продуктът, който създаваме, е насъщен и той трябва да бъде качествен. И трето, защото ние имаме сериозно присъствие на Европейския пазар.

- Какъв е делът на производство за износ, което браншът прави?
- България е на първо място в Европа по присъствие на хлебни продукти, произведени в България, в топлите точки на търговската мрежа на Европа. И тази тенденция трябва да бъде поощрявана и развивана.

- Хлебарството стана защитена професия. Няма ли интерес към занаята?
- Никакъв ефект, никакъв интерес. Без промяна в законодателството в посока задължителен стаж между 3 и 5 години по специалността при положение, че не си продължил своето образование в по-висока степен на обучение, нещата не могат да се случат. Това е спънката, която прави дуалната система неефективна.
Копирано от standartnews.com

Източник: www.standartnews.com



Проекти

Bojko Satchanski i Mariana Kukusheva Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

bgРЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2019 година.
Изтегли от ТУК

Издания

mail.pcexpert.bg

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене


-------------------------------------------------

Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя

25 години Булпек

Галерия Булпек 2018

Puratos

Lesaffre

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512