Актуално

„Хлябът от чисти ръце” – Национална кампания на браншовия съюз в подкрепа на легалния бизнес в партньорство с МЗХ, БАБХ и МФ

Мариана Кукушева, НБСХС, За хляба трябва да се говори със смирение, възхищение към труда на хлебаря и с много чисти помисли и чисти ръце да се посяга към него

18 Април 2020, Информационна агенция "Фокус"

Интервю на Агенция „Фокус“ с председателя на УС на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България Мариана Кукушева за цените на козунака по време на Великденските празници.

Фокус: Козунакът е много важна част от наближаващите  Великденски  празници. Как ще варират цените тази година?

Мариана Кукушева: Козунакът е божественият хляб. Той е тялото Господне и  без него е немислимо да си представим големия празник на Възкресението на живота, на надеждата, на доброто. С оглед на това, той винаги присъства на трапезата на християните, но да не забравяме, че всъщност хлябът е свещената храна за всички религии След Бог е хляба. С оглед на това за хляба трябва да се говори със смирение, възхищение към труда на хлебаря и с много чисти помисли и чисти ръце да се посяга към него.

Що се отнася за цените. Те няма да бъдат много по-различни от миналогодишните, защото козунакът е традиционен продукт за българските потребители. Цялата гама на различните видове козунак ще бъде представена от различни производители, ще има може би различни цени. Цената на  козунака се определя от неговото съдържание. Колкото е по-богато съдържанието на един козунак, колкото в него има повече сложени захар, плодове, ядки, масло, толкова е нормално да бъде по-висока цената му. Факт е, че на пазара не се забелязват някакви отклонения, които да говорят за  нелоялни търговски практики.

Фокус:Какви са тънкостите за приготвяне на вкусен козунак?

Мариана Кукушева: Козунакът се приготвя в първите три дни на Страстната седмица – понеделник, вторник и сряда. Тогава когато подготвяме  и домовете  си – почистваме, изхвърляме ненужни неща. Тогава когато Христос е влязъл в Йерусалим и изпълнява своята мисия. Всъщност много е важно да знаят всички потребители, домакини, които приготвят този ритуален великденски хляб, че е важна температурата на помещението, в което те ще приготвят хляба. Тя  е малко по-висока за сезона и обикновено е добре да бъде между 23 – 25  градуса, както и да бъде повишена влажността. Това значи на котлона да ври непрекъснато вода, защото тези два компонента температура и влага определят по-нататъшното втасване на козунака или правилното развиване на химическите процеси. Всички продукти, които влизат в приготвянето на козунака – на първо място това е бяло пшенично брашно, защото добрият козунак има голям обем и леко тегло, което може да бъде добито от най-финото брашно – бялото брашно. И брашното, и прясното мляко, и яйцата, и маслото, и захарта, и плодовете, и мармалада, и ядките трябва да не са студени, тукощо извадени от студен хладилник. Трябва да имат температурата на помещението. Домакинята, която тръгва, обикновено най-възрастната жена, да замесва хляба, той се замества първо с благодарност към Бог за всичко, което  имаме, за помощта,  която  оказва, за здравето, което ни изпраща, за работата и плодородието,  с което  ни  е дарил миналата година. Помислите на човека трябва да бъдат вплетени в плитките на ритуалния, божествен великденски хляб, за да бъдем чути, за да получим Божият благословия и за да усетим Божията благодат.

Фокус:За какво трябва да внимаваме, когато купуваме козунак?

Мариана Кукушева: Първо купувайте, уважаеми потребители, винаги козунаците от добре познат производител. Козунакът трябва да е опакован, освен ако не се продава от топла точка. Трябва да има хрупкава златисто- кафява коричка и да е обилно поръсен със захар. Трябва да е лъскав, да няма никакви признаци на степване. Трябва да има естествен много блед млечен  цвят към слонова кост, но да не съдържа никакви оцветители. Търсете и четете съдържанието на козунака, за да не останете разочаровани от своята покупка. Много е важно козунак да се купува от  регламентирани търговски обекти, а не  от продажба на пазар, превозно средство и всякакви такива анормални практики. Много е важно да подчертаем, че истинският козунак има трайност около две седмици. По естествен път тази трайност е гарантирана т естествените продукти, които той съдържа.

Фокус:Извънредното положение, заради пандемията с коронавирус, влияе ли на цената на хлебните изделия в страната?

Мариана Кукушева: Нямаме такива сигнали. Не сме получили по  никакъв  начин оплаквания от потребители, така че не смятаме, че коронавирусът е допринесъл за някакви изменения в цената, които  са неприемливи за пазара.  По принцип мерките, които се вземат за коронавируса влияят върху себестойността на всяка храна, която ние произвеждаме. Себестойността е покачена, но въпреки това промяна в доставните цени на хляба и хлебните изделия от страна на българските производители в търговските вериги, нямаме промяна към тях. Ако някъде има завишаване на цената за това са отговорни търговците.

Предвид ситуацията и не само в тези дни на тежка карантина, производството  на хляб и тестени изделия е изключително натоварено както винаги. Ние ще изпълним своите ангажименти към българските потребители и ще гарантираме пълната гама козунаци, които произвеждаме, че ще стигнат до тях през търговската мрежа. Нашият процес на работа е денонощен, непрекъсващ, така че нямаме притеснения за неизпълнение на заявки и допускане на липси на пазара.

Фокус: Повече български или чужд козунак е разпространен на пазара?

Мариана Кукушева: Категорично повече български, защото България е и сериозен износител на козуначени изделия и това е факт благодарение на трансфера, който оказват търговските вериги за възможността българските производители на хляб и хлебни изделия да оперират на големия европейски пазар. Освен това ние сме износители на хляб и хлебни изделия и в страни от третия свят. Това е една положителна тенденция, която не бива да бъде спирана.

Материал на Даниела Патронова.

Храните ще поскъпват, време е за 5% ДДС

18 Април 2020, Материал на Даниела Денева, вестник Стандарт

  • Протекционизмът трябва да е благ и да не нарушава свободното движение на стоки, казва Мариана Кукушева в специално интервю за ВЕСТНИК СТАНДАРТ.
  • Произведени в България кроасани се предлагат във френските пекарни, наши панетоне стигнаха до Италия, благодарение на веригите излязохме и на арабските пазари Хлебарите заслужават аплодисменти, защото не закъсняха и минута с доставките.
  • Искам да вярвам, че българските преработватели могат да осигурят 90% от предлаганите млечни продуки, които да са от 100% сурово бг мляко.
  • Потребителите ще изискват все по-високо качество, това ще е печелившият билет за излизане от кризата.

ВИЗИТКА

Мариана Кукушева е председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. „Стандарт“ потърси мнението й за работата и значението на агросектора във времето на пандемия.

Нивата винаги е спасявала българина в тежки моменти. Сега, във времето на ограничения заради пандемията от коронавирус, агросекторът ще ни помогне ли да преживеем кризата – не само да не ни застигне продоволствената, но и да бъде опора на икономиката?

- В случая със злото, което ни застигна – пандемията с COVID19, има и нещо положително - обръщането на прожекторите към продоволствената сигурност, подпомагането на български предприятия, особено в чувствителния сектор – производство на сезонни и оранжерийни плодове и зеленчуци. В момент, в който спасяването на живота и гарантирането на здравето е приоритет, до него застава продоволствената сигурност и необходимостта от обезпечаване на хранителния баланс в страната. Не в посока единствено за изхранване на населението, но и за създаване на резерви и възможност за по-голямо присъствие на български храни и извън България – на европейския пазар.

Сега са важни няколко неща: предишната Европа я няма, след карантината ще говорим за друг тип взаимоотношения и друга икономика – на реалностите, а не на бъдещи желания. Все по-голямо ще е мястото на хранително-вкусовата и питейната индустрия. Звеното към  ООН за продоволствена сигурност и земеделие обръща внимание, че презапасяването води до сериозно покачване на цените на храните. Не малко държави извън ЕС, които досега са гарантирали основната зърнена сигурност на Европа, затвориха своите граници и отказаха да предоставят основни житни  култури. А те са в основата на оцеляването на човечеството. В тази ниша както никога досега са нужни нови политики за реално подпомагане, но при запазване на основния европейски пазар.

След толкова години в ЕС нашата икономика е вързана към европейската през износа и с участието ни в единния пазар. Затова трябва да сме много внимателни в изказа и в действията си. Има мерки, които гарантират развитие на национално производство, но и запазват правото за свободно движение на стоки и хора. Всякакви други мерки биха довели до наказателни процедури, които не само ще бъдат наложени върху държавата ни, но и ще ни лишат в бъдеще от мерките за подпомагане.

Протекционизмът трябва да бъде благ, с усмивка, без нарушаване суверинитета на търговското договаряне. Това е задължение и на нас като бизнес оператори, и на държавата като координираща и гарантираща свободното договаряне.

Преди дни бе прието постановление на Министерски съвет, което задължава веригите да продават продукти от регионални производители. Как ще го коментирате?

-Това постановление е част от мерките от Закона за извънредното положение – вид държавна помощ, насочена към група храни, които България да предостави на своите потребители. Мярката, която очакваме да се случи най-бързо, е по отношение на млечните продукти. Постановлението изисква 90% от целия асортимент, предлаган в обектите, да бъде произведен от регионални производители и от 100% българско сурово мляко.

Искам да вярвам, че към днешния ден ние имаме толкова продукти, произведени от 100% българско мляко. България е много голям консуматор на нискокачествени палмови продукти, които се използват при производство на млечни продукти. Бих се радвала контролът в тази посока да бъде засилен и санкциите за производителите да бъдат такива, каквито са заложените по отношение на търговците. Ако българският потребител бъде излъган в този момент, това ще бъде катастрофално за българското производство на храни от животински произход.

Сътрудничат ли си българските производители и търговските вериги?

-С веригите ние имаме тежки антагонистични отношения, те  няма да се променят. Но и търговските вериги, и ние, хлебарите, сме категорични в едно – не бива да се въвеждат регулации. Не бива да се изкривяват търговски практики, колкото и да е благородна целта за това. Защото един изкривен пазар означава смачкан пазар, а това е предпоставка ние да се самоизключим от свободния европейски пазар. Търговските вериги са и партньорите, чрез които ние достигнахме до единния европейски пазар със защитени и сертифицирани качествени хлябове, с кексове, със солети и други хрупкави печива, които се произвеждат в България. През търговските вериги българските козунаци и панетоне стигат до цяла Европа, включително и до Италия. Произведени в България полуизпечени замразени кроасани се предлагат в малките хубави пекарни на Франция и ми е много приятно когато слушам българи, завръщащи  се  от френски градове, да споделят колко вкусни и ароматни са те. Пак чрез веригите ние участваме на пазари в трети страни, включително в арабските. Това ни качва в локомотива на икономиката, затова имаме ръст на развитие. Технологичната ни база се увеличава и обновява на всеки 2 години. Придавайки добавена стойност на земеделските култури, ние затваряме процеса, което е най-желаното за всяка икономика.

Хранителната индустрия е облагодетелствана, защото дори да настъпи най-голямата криза, хората ще продължават да си купуват хляб. Има ли притеснение сред хлебопроизводителите за бъдещето, което засега е неясно?

-И ние се готвим за кризата, която идва. Акцентираме върху оптимизиране на разходите, колегите оглеждат всички възможности за  разширяване  на  продуктовата  гама.  Качеството за нас е печелившият билет, който може да ни помогне в кризата. Очакваме реакция от  потребителите,  които,  усещайки финансовата пандемия, ще бъдат още по-критични и ще  изискват  за своите тежки пари да получават гарантирано качество. Техните претенции биха ни помогнали да създаваме още по-качествени продукти. Най-добрите специалисти и лоялните работници във фурните ще бъдат защитени. При нас не са намалени работните заплати, ние продължаваме да работим така, както се работеше преди карантината и ще продължим да оценяваме труда на тези, които се лишават от съня си, за да създадат хляба на България.

Българските хлебари заслужават аплодисменти и респекта на всички граждани, на цялата власт, защото ние не закъсняхме нито минута с доставките на хляб, не затворихме фурните в нито един град, изпълнихме на 100% своите договори. Мобилизацията е изключителна, независимо че имаше проблем с доставките на суровина, с придвижването до работните места. Направихме работните смени така, че хората да не се засичат, благодарим на Бог, че нямаме регистриран случай на коронавирус до сега. Но това не е случайност, а резултат от изключителните мерки за хигиена. Стандартите в нашите предприятия, особено в големите – са по-високи от лабораторното ниво. Нямаме данни наш член към момента да се е възползвал от мярката 60 на 40. Имаме леки притеснения, че от нея биха могли да се възползват предприятия, които не винаги са били лоялни към държавния бюджет. Но пък социалният министър Деница Сачева бе категорична, че контролът ще бъде много завишен. Не е добре да опорочаваме такъв тип мерки, които са символ на сплотеността на обществото и на новата европейска и човешка солидарност. Периодът, който ни предстои, ще е много дисциплиниращ и ще ни накара да преосмислим приоритетите си.

За какви сценарии в икономиката се готви бизнесът?

-На този етап очакваме реколтата от жито. Ако тя е с добро количество и добри хлебопекарни качества, това е добра предпоставка, за да можем да направим по-нататъшните си икономически планове. Притеснява ни фактът, че много дълго време ЕС остана без гласуван бюджет, без основни приоритети за следващия програмен период. След COVID-19 всичко, договорено по програмните периоди, няма да е актуално и ще започнем отначало. Еврпоейската солидарност вече няма да се изразява в изливането на средствата на европейските данъкоплатци просто така. Очакваме по-голяма полемика да се породи след отчитане на първото шестмесечие на годината, когато ще са изплатени задълженията към държавния бюджет. Тогава ще имаме реални резултати какво се случи и ще знаем в коя лодка сме ние.

Какво трябва да направят управляващите, за да помогнат на агросектора и на българите в този момент?

-Не е ли това най-подходящият момент да въведем 5% ДДС на храните в България? Тяхната стойност ще продължи да се покачва, а диференцираната ставка би могла да задържи цените и да освети сивия сектор. Нека се направи едногодишен опит с 10 основни групи храни, произведени в България. Вярваме, че резултатите ще бъдат много добри. Предстои ни влизане в „чакалнята“ на еврото, едно от изискванията е покачване на платежоспособността на населението. При 5% ДДС за основни продукти ние бихме могли да гарантираме една добра платежоспособност по отношение на храните. Сега сме пред големи изпитания, които ще бъдат дълготрайни. МВФ прогнозира стагфлация в продължение на 3 години минимум! Жалко, че в България никой от финансистите на държавата не говори за това. Добре е да подложим на обществен дебат има ли такава опасност и какво означава това за българската икономика и за всеки потребител. Как ще излезем от тези процеси – това е въпросът, който поставяме пред правителството, аплодирайки всички извършени от него действия по отношение на пандемията с COVID-19. И признаваме изключителните лидерски качества на премиера Бойко Борисов, който въпреки огромния натиск, оказван върху него от всякакви лобита и бизнеси, успя да запази баланса в държавата.

Живеем в тежки времена, но идва най-светлият празник – Великден. Какво ще пожелаете на българите?

-Повече от всякога ще си дадем сметка защо е велик денят на Възкресението. Нека е честит Великден! Нека отворим широко душите си за добро, светлина, обич и човещина! В живота има „Осанна!“ и „Разпни го!“ Нека внимаваме със своите мисли и действия, за да има утре. Вече знаем какво значи утре. Бъдете здрави!

Послания към властта:

 

  • Да  се въведе диференцирана ставка от    5% ДДС за 10 основни групи       храни, произведени в България.
  • Да се направи обществен дебат за икономиката – очакванията и излизането от кризата, подкрепен с анализи.
  • Да се запази свободният пазар, правото на свободно движение на хора и стоки и свободното договаряне, съобразени с всички правила, които налага карантината.


Проекти

Bojko Satchanski i Mariana Kukusheva Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

bgРЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2020 година.
Изтегли от ТУК

Издания

mail.pcexpert.bg

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене


-------------------------------------------------

Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя

АГРА 2019

Галерия Булпек 2019

Puratos

Lesaffre

https://otzruncetodo.bg