Актуално

„Хлябът от чисти ръце” – Национална кампания на браншовия съюз в подкрепа на легалния бизнес в партньорство с МЗХ, БАБХ и МФ

Хлебопроизводители и млекопреработватели: Намаляването на ДДС за храните ще доведе до спадане на цените

 

Материал на БТВ, предаване "Тази неделя" от 06.02.2022г.

Двата бранша са в много тежко положение, работят на загуба и се нуждаят от помощ, казаха Мариана Кукушева и Димитър Зоров.

Какви са причините за увеличението на цените на храните, разликите в стойността на хранителниите продукти и какво ще последва от това? Това коментираха в "Рази неделя" председателят на Националния съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева и млекопреработвателят Димитър Зоров.

 

"Нормално е хранителните стоки в Германия да са по-евтини, тъй като там ДДС е 13,5 % по-ниско, а енергийните разходи тук и там са изравнени, акто разходите са по-евтини на единица продукция мляко в Германия", коментира Зоров.

" В България производителите и преработвателите на млечни продукти са силно социално насочени, в чистия смисъл-"донори", каза Зоров.

"Между България и Германия има различна производителност на труда. При нас говорим за изключително ниска производителност на труда. Нормата за печалба в бързооборотните стоки наближава 0%. Бизнесът в България се декапитализира в резултат на завишени енергийни разходи, завишени транспортни разходи, завишени разходи за суровините. В бизнеса не остава ресурс, който да обезпечи и да заплати достойно, в повечето случаи, човешкия труд", каза Мариана Кукушева.

Според нея ниската производителност не се дължи на това, че хората са мързеливи, но производствата не отговарят на съвременните изисквания.

Зоров отбеляза, че е щастие ако бизнеса му излезе на нула, тъй като през декември е бил на загуба от 120 000 лв. Себестойността на продукцията му е скочила с 58% , а той е договорил с веригите повишение на цената на неговите продукти с 15%.

По думите му в неговия сектор са готови да излязат на протест заради ситуацията в момента.

И Зоров и Кукушева са категорични, че техните сектори имат нужда от спешна държавна помощ.

Единият вариант е именно намаляване на ДДС за храните на 9%. ЕС даде право всяка държава суверенно да реши как да процедира с този данък. Това ще е от полза и за производителите и за потребителите, коментира Зоров.

Полша и Чехия са се възползвали от това, но не и България, допълни Кукушева.

Председателят на Националния съюз на хлебарите и сладкарите заяви, че не може да коментира цените в търговските вериги, но "знаейки доставните цени, прави ни впечатление като потребители, че са високи".

 

Вижте във видеото целия разговор.

 

Мариана Кукушева: Очакваме съкратените от държавната администрация да бъдат реализирани с цялата си мощ в икономиката на държавата

 

Материал на ИА"Фокус", предаването "Добър Ден България" на Радио "Фокус", 18.01.2022г.

Водещ: Струва ли си цената на хляба, има ли начин да се преборят хлебопроизводителите с инфлацията, която удря всички и най-вече обикновенните хора, където всеки гледа да задели пари, за хляб и сол, както се казва, да има на масата?

Казвам здравейте на Мариана Кукушева- председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Инфлацията вече е факт, не говорим за предстояща такава, тя е осезаема в магазина. Солен ли ще ни излезе хлябът? Има ли начин да се преборите с поскъпването на хляба, г-жо Кукушева?

Мариана Кукушева: Досега няма случай в световната история някой икономически субект да се е преборил с инфлацията. Инфлацията ще продължава да съществува и тази година. Знаете, че в резултат на КОВИД кризата в света бяха напечатани огромни пари, които пари търсят своята стока. И тъй като има недостиг на стока - имам предвид хранителни суровини, защото те са най-бързоликвидни, сами разбирате, че цените юе продължат да растат. Тогава, когато търсенето е по-голямо от предлагането, наистина цените продължават да растат. Да погледнем ситуацията в България. В България се случи следното: към момента цената на енергията за бизнеса, а хлебопроизводството е най-енергоемкото производство в цялата икономика и в сферата на хранително-вкусовата промишленост - цената на енергията се покачи в рамките на четири пъти и в момента продължава да не е ясно колко ще струва, каква ще е фактурната стойност на енергията за всеки хлебопроизводител. Тя става ясна между 10-то и 15-то число на следващия месец.

Водещ: Вие казвате, че тя се е увеличила четири пъти, въпреки наложения мораториум.

Мариана Кукушева: Мораториумът не засяга бизнес операторите. Мораториумът засяга единствено и само битовите потребители. Това е една друга тема. Друг е въпросът как и докога ще издържи да дотира битовото потребление или ще бъде приложена нова схема. За това ще дадем възможност да ни каже правителството. Все пак там текът определените дни за толеранс и трябва да спазим тези 100 дни, в които се взимат определени решения. Това, което е важно да кажа в момента - цената на транспорта за нас продължава непредвидимо да расте, защото виждате какво се случва с цената на суровия петрол на международната борса. Тази цена се отразява пряко в България. На всичкия този фон, трябва да признаем, че в пъти са покачени цените на опаковките, които трябва да отговарят на споразумението по "Зелената сделка", в пъти е покачена цената на солта, в пъти са покачени цените на всички останали материали. Хлябът като пазарен продукт няма как да задържи своята себестойност. Тя просто се променя. Най-лошото е, че себестойността е толкова плаваща, че е неизвестна. Всяка партида излиза с различна себестойност. Факт е, че в последните няколко месеца цената на хляба бе коригирана, но тя е коригирана с едноцифрено число, със стотинки- говоря за доставната цена на хляба, не за продажната. За продажната цена отговаря "Модерна търговия". Те имат своите обяснения кое и колко ще струва. Така или иначе, хлебопроизводството е икономически бранш, който се нуждае от задължителната форма на рентабилност, която съществува във всяко производство, но тази форма на рентабилност ми се струва в замръзнала точка в последните няколко месеца. Забележете- цената на хляба за всеки производител е абсолютно различна и е характерна за неговите мощностни, пазара, на който той борави, с транспортирането на хляба, който прави, тол таксите и т.н. Да не забравяме, че в предстоящия месец ние трябва да коригираме и заплащането на човешкия труд, който при нас е доста специфичен, предимно нощен.

Водещ: Да, това беше следващият ми въпрос. Цените-ясно, вдигат се, вдига се и цената на вашия труд, г-жо Кукушева. Всички знаем, че работата на хлебопроизводителите като цяло е през нощта, трудоемка...

Мариана Кукушева: Да.

Водещ: И би трябвало да не е така неблагодарна от към финансиране, особено когато трябва да се произвежда хляб, който трябва да се прави с много любов, за да е вкусен.

Мариана Кукушева: Да, точно така. И не бих казала, че е неблагодарна. Мисля, че в бранша "Хлебопроизводство и сладкарство" има едни от най-високите заплати спрямо всички останали хранителни браншове , но не значи, че те ще бъдат замразени. Опитваме се всячески да увеличаваме заплащането на заетите в бранша. Друг е въпросът, че и по този компонент всеки хлебопроизводител има своите възможности, ресурси как да го направи, кога да го направи и доколко е възможно това, според икономическото му състояние. И заради всичките тези компоненти, за съжаление прогнозата за хлебопроизводителите не е никак оптимистична за течащата вече 2022 г. Очакваме, че ще има затворени фирми, предприятия, малки пекарни, защото трудът става много скъп, той е на всичкото отгоре липсващ- липсват майстори, особенно в производители на закуски и не само, липсват подготвени кадри. Системата на професионалното образование създава кадри, които нямат своята компетенция и не желаят да полагат този труд, макар че дуалното обучение даде възможност на тези ученици да бъдат през цялото им обучение спонсорирани със стипендия, не за успех, а по принцип за защитена профеция. Дуалното обучение даде възможност да се стимулират преподавателите на тази професия и въпреки това, при нас за сега положителни резултати от въвеждане на тази форма на обучение не забелязваме.

Водещ: Защо, г-жо Кукушева? Какво е вашето обяснение, защо липсват подготвени кадри, при положение че казвате, че заплатите са едни от най-високите в икономиката на страната?

Мариана Кукушева: Защото като цяло има проблем не само в България, а в цяла Европа и в света се забелязва - демотивирането на младите хора да полагат системен труд. Когато този труд е свързан с нощен, полагане на нощна работа, сами разбирате, че точно младите хора, които създават семейства, които създават постоянни връзки,

Водещ: Или пък ходят на нощни барове...

Мариана Кукушева: Да, не са съгласни да липсват от дома си всяка нощ, въпреки доброто заплащане. Между другото, това е проблем, който съществува в бранша в целия свят. И ние се опитваме да компенсираме всички тези недостатъци точно през заплащането.За съжаление, пътят на развитие на хлебопроизводство няма да минава толкова през развитие на човешките ресурси, колкото през автоматизация и иновации в производствения процес, т.е. изместване на човешкия труд от машини.

Водещ: Да, но винаги човешкият фактор е много влияещ върху продукцията, така че няма как да избягате от него, според мен.

Мариана Кукушева: Разбира се, и не бихме могли. В никакъв случай не говорим за бягане от този ангажимент и от този много сериозен въпрос. Напротив, аз бих посочила едни много добри професионални училища , между които водещо е професионалното училище в град Своге, което училище подготвя кадри, които влизат в най-добрите предприятия в нашия бранш и които продължават своята реализация. Пистата за реализация, която предлагаме, не е свързана само със заплащане, а и с развитие в професията и с обмяна на опит с международни бизнес оператори в нашата сфера. Така че има фирми, за които кандидатстването за работа е въпрос на чест и въпрос на отговор на много изисквания.

Водещ: Добре, защо , г-жо Кукушева, при положение, че когато имате добра реколта, въпреки всичко не може да се удържи поскъпването на хлебните продукти?

Мариана Кукушева: Благодаря ви за въпроса. Това е много важен за нас въпрос, за да обясним ясно на всички потребители. Цената на пшеницата се определя от Международната борса . Тя не се определя от търсене и предлагане на вътрешния пазар. Същото се отнася и за цената на брашното. Бих казала, че в момента цената на тон брашно мина 1000 лева, а това е нещо, което не се е случвало в последните 10 години в България. Сами разбирате, както обясних, че търсенето и предлагането в международния пазар определя цените. Когато търсенето, повтарям, е повече от предлагането, сами разбирате, че става въпрос за растящи цени. Освен това бизнес операторите назад по веригата са част от икономиката на страната и техните разходи също са завишени. Себестойността на брашното също е завишена, така че тези над 1000 лева, които споделих като пример за цена за тон брашно, всъщност не са спекулативна цена, а те са в резултат на неимоверното покачване на цените на енергията, на всички материали, на близо 30-процентна инфлация, която наблюдаваме в реалния живот. Така че няма спекула по веригата. Има икономически факти, които аз коментирам пред вас.

Водещ: Ясно. Практически има ли вероятност хлебопроизводителите да правят компромис примерно с качеството на хляба или пък се налага някаква друга непопулярна мярка, като съкращаване на работници? Въобще как се справяте в тази тежка за всички ситуация?

Мариана Кукушева: Ние сме бранш, в който няма излишни кадри на човешки ресурси. Ако някъде в някое предприятие е имало такива- колеги споделят, че са имали някакви резерви, всъщност всичко това е прекратено. Най-лесно е да се извадят хора от една фирма, хай-трудно е да се организира работният процес така, че да бъдат изпълнявани в срок и качествено заявките. По отношение на качеството - смятам, че сериозният, легалният, белият бизнес неможе да си позволи какъвто и да е компромис, защото колкото повече расте цената на насъщния, толкова по-големи са изискванията на потребителите към качеството на насъщния. Знам, че много ваши радиослушатели ще кажат, че не са доволни от качеството и може и да имат основания. За целта има гореща линия към Агенция по контрол и безопасност на храните, към които могат да се обърнат, за да бъде извършена проверка при съответния бизнес оператор. Но това, което категорично трябва да заявя- за разлика от всички останали храни, при хляба основната суровина няма изкуствен заместител. Брашното е брашно и винаги е произведено от пшеница. Друг е въпросът дали тази пшеница и сортовете пшеница, които са за формиране на брашното, отговарят на заложените критерии по БДС стандартите. Смея да твърдя, че членовете на Националния браншови съюз спазват всички необходими стандарти в това отношение. За съжаление /.../

Водещ: Добре, вие казахте в "светлата част на бизнеса". Т.е. означава ли, че има сив сектор във вашия бизнес?

Мариана Кукушева: Разбира се, че има сив сектор и той по време на криза се разраства неимоверно. Считам, че в момента сивият сектор в нашия бранш минава 30% и за това трябва да се ангажират повече органите на контрола , да бъдат безкомпромисни. Ние искаме повече контрол, повече държавност, повече проверки, но не при изрядните предприятия, а тези, които наистина работят в зоната на здрача.

Водещ: Добре, вие бяхте изискали от правителството едно намаляване на ДДС- да стане 9%, както в туризма. Какво се случва? Имате ли някаква ответна реакция от новите управляващи?

Мариана Кукушева: Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите е инициатор на предложението да бъде въведена 9-процентна ДДС ставка на всички храни в България, не просто за хляба, защото считаме, че това е една много силна антиинфлационна мярка, която ще има два основни ефекта. Първият ефект е, че ще намали тежеста върху бизнеса. Межди 20 и 9 % има сериозна разлика.

Водещ: Сериозна разлика, така е.

Мариана Кукушева: И вторият много важен аспект е възможността потребителят да разполага с повече реални пари в портфейла си, за да потребява повече. Вижте, в хлебопроизводството не се забелязва спадане на потреблението, но във всички останали браншове колегите се оплакват, че потреблението е драстично свито. Идеята да се стимулира националната икономика наистина трябва да мине през една такава социална мярка- 9% ДДС, защото от друга страна тя ще повиши събираемостта по основни пера, като пенсионно, здравно и социално осигуряване. Ще освети работни места. В същото време към момента в държавата се събират огромни финансови потоци на основа на ДДС, защото данъчната основа продължава да расте с растежа на цените. Т.е. обяснението, че ще бъде намален приходът към държавния бюджет звучи някак нелогично. Още повече, Светът на финансовите министри в Европейския съюз взе решение единодушно още в началото на месец декември - всяка държава да има своята неприкосновенност при взимане на това решение и всяка държава има право да въвежда диференцирана ДДС ставка за необходимите групи стоки, между които попадат и храните. Между другото, само две държави в Европейския съюз не са въвели диференцирана ДДС ставка и те са България и Люксембург. Сами разбирате, че ние сме далече, далече зад Люксембург като стандарт на живот.

Водещ: А вие оптимист ли сте, че ще се случи 9% ДДС за всички в групата "храни"?

Мариана Кукушева: Към момента изчакваме финансовото министерство да почне комуникация с нас по конкретния въпрос, защото финансовите експерти в министерството имат достъп по тази чувствителна информация, с която ние не разполагаме. Оптимисти сме и вярваме, че ще бъдем разбрани правилно, защото увеличаване на потреблението в държавата, както и увеличаване на благосъстоянието на потребителя, е приоритетна задача във времето на фосмажорни обстоятелства, в които живеем, във времето на извънредно положение.

Водещ: Така е, абсолютно сте права, г-жо Кукушева. Искам сега за финал да призовете бъдещите съкратени от държавната администрация, които министър Василев заяви, че ще освободи, за да се влеят във вашия бранш, защото там има хляб, както се казва.

Мариана Кукушева: Ще направя едно кратко пояснение. Наистина предложението за съкращения в публичната, държавна и общинска администрация дойде от нас, но идеята не е просто да се влеят в бранша на хлебопроизводството и сладкарството. Считаме, че това са компетентни, високо мотивирани хора, които умеят и могат да правят пари. Тяхното място е в икономиката, във всички икономически браншове на страната. Тоя национален капитал трябва да бъде изваден от редиците на публичната администрация, където е развит и няма висока добавена стойност. Очакваме съкратените от държавната администрация да бъдат реализирани с цялата си мощ в икономиката на държавата.

 



Проекти

Bojko Satchanski i Mariana Kukusheva Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

bgРЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2022 година.
Изтегли от ТУК

Издания

mail.pcexpert.bg

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене


-------------------------------------------------

Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя

АГРА 2019

Галерия Булпек 2021

Галерия Булпек 2020

Puratos

Lesaffre

https://otzruncetodo.bg