Мариана Кукушева: В навечерието на европейското председателство не бих си позволила да бъда домакин, който оперира по двойни стандарти

Председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите Мариана Кукушева в интервю за Агенция „Фокус“ за готвените промени в Закона за храните.

Фокус: Г-жо Кукушева, как ще коментирате предвижданите промени в Закона за храните?
Мариана Кукушева: В момента се случва нещо много важно за България, защото Законът за храните поставя в центъра на своето действие и защитава потребителя и неговото здраве. Законът за храните е първият законопроект в държавата, произведен по всички принципи на демокрацията. В неговото изготвяне участваха всички браншови организации, които имат компетенция, административен и научен капацитет за формиране на свои предложения и защитаване на същите. В работната група взеха участие представители и експерти на научната общност, на агенцията за контрол на храните, на Министерството на здравеопазването, на МОСВ, на Министерството на икономиката и на МЗХГ. Така или иначе законът, поради проблеми в един бранш мина два пъти на обществено обсъждане. Посвоему това също е прецедент, но още повече потвърждава тезата, че отношението и вниманието към този законопроект е изключително голяма. Най-после бе внесен в МС и НС. В Комисията по земеделието, храните и горите бе приет единодушно. Мина и в Комисията по здравеопазване. Утре предстои да се разгледа на първо четене и в икономическата комисия, защото законопроектът определя на какво трябва да отговарят обектите и бизнес операторите в сферата на производство, дистрибуция и търговия с храни.

Правилата, които са заложени в този законопроект абсолютно реферират към всички европейски регламенти в това отношение. Към момента Законът за храните е произведен в миналия век и по никакъв начин не кореспондира с настоящата ситуация – нито в производството, нито в дистрибуцията, нито в търговията с храни. Към момента режимът за регистрация на един обект в Агенция по храните е абсолютно доброволен. Сами разбирате, че това посвоему определя 50% от обектите да са извън наблюдение и регистрация в БАБХ. Тези 50% се явяват като обекти, представляващи сивия сектор, защото никой по никакъв начин не оказва контрол нито върху производствените процеси при приготвяне на храна, нито в режима на превод, транспортиране или продажба на храна. С оглед на всичко това в България към момента са изключително популярни, приложими и ненаказуеми практики, които са абсолютно отхвърлени от останалия свят – и на европейско и на световно ниво. Тези практики касаят това, че към момента има препакетирани храни с изтекъл срок на годност. Има и храни, които нямат абсолютно никакъв етикет. Етикирани са с малък бял стикер, който при докосване, цялата съдържаща се върху него информация, се изтрива. С оглед на това, че темата за двойния стандарт при храните е толкова актуална в България и половин Европа и касае над 100 млн. европейски потребители, сами разбирате колко е важно да подредим собствения си двор и да въведем нормалните икономически правила за производство, търговия и дистрибуция на храна, защото храната е един от пътищата към здравето на човека. Храните са в центъра на медийния и потребителски интерес и това е обозримо. Независимо дали говорим за храната като такава за възрастни, деца или за такава, предлагана в училищата. Така или иначе тя трябва да отговаря на европейски национални регламенти като изискване не просто за безопасност, вече има заложени критерии и за качество и за здравословност.
Фокус: Според Вас възможно ли е всички храни да имат едни и същи съставки както в Източна, така и в Западна Европа?
Мариана Кукушева: Категорично е възможно. Забележете, неслучайно т.нар.: „двоен стандарт за храните“ е всъщност интерпретация на голямата тема измама с храни. В проектозакона за храните има специална глава, посветена на измамата с храни, която определя и санкциите, които ще се налагат върху операторите, които си позволяват такава измама. В момента по никакъв начин не можем да накажем нелоялните търговци или производители на храни, защото нямаме нормативна база, върху която да стъпи БАБХ. Скорошен пример беше фипронилът, който постави в абсолютна безтегловност българското общество, тъй като се оказа, че там, където е открито нарушение, се търсят основания в настоящия закон, а той не дава такива, за да се наложат санкции. Затова и санкциите, които бяха наложени при нарушителите, са в смешните параметри от 200 до 500 лв. Една сума, която не може да стресне нито един нарушител. Това са едни парадокси на нашето съвремие, които могат и ще бъдат отстранени на този етап с приемане на новия Закон за храните. В този смисъл очакванията ни, говоря от името на преработвателната промишленост и в частност от името на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, са Законът за храните да бъде приет единодушно от всички политически сили. Трудно ни е да си представим, че има народен избраник, независимо от кой избирателен район, независимо от неговия образователен ценз, на който да не му пука за здравето на неговите избиратели.
Синдикатите искат 13% увеличаване на заплатите на служителите от държавния сектор, за да могат да достигнат частния. Това показва, че заплащането в частния сектор е много по-добро. Второ, увеличението на заплатите там вече се е случило, защото се увеличава и производителността. Трето много важно нещо е да си дадем ясна сметка, че за да останат ресурси за повече и повече увеличение на работни заплати в частния сектор, трябва да се подходи към намаляване на данъка. Няма откъде другаде да останат средства в работодателя. По отношение на Закона за храните, той е важен за хлебопроизводителите с това, че се въвежда регистрация на превозните средства, транспортиращи хляб и брашно или храни от растителен произход. Тази регистрация ще бъде обозначена със стикер на стъклото на автомобила. Това е една национална мярка, която ще осветли пряко звеното дистрибутори на хляб, които в момента даже не съществуват като юридически лица. Не са регистрирани нито в БАБХ, нито в НАП. Това са търговците, които не плащат никакви данъци и прибират кешовото разплащане на българина.
Фокус: Как се отрази случаят с открития фипронил в храните върху бизнеса?
Мариана Кукушева: Никак. Извършиха се проверки, беше издадена съответната заповед от директора на агенцията по контрол и безопасност на храните. Провериха се птицефермите на България. Установи се наличие на фипронил в някои партиди яйца в някои яйцеферми, защото са ползвали препарати за растителна защита, съдържали фипронил в състава си, а той е абсолютно забранен от Световната здравна организация. Трябва да сме категорични, че за да се приложи в цялата си сила и обем контролът на БАБХ, те трябва да имат нормативна база, върху която да стъпят. Настоящата е толкова остаряла, че позволява на закона да се гледа като на отворена врата в полето.
Фокус: Според Вас ще бъде ли отведена докрай борбата срещу сивия сектор?
Мариана Кукушева: Законът за храните посвоему представлява и част от законодателството, касаещо борбата със сивия сектор. Първо, защото ще бъдат регистрирани задължително всички бизнес оператори, опериращи в сферата на производство, търговия и логистика с храни. Режимът няма да е доброволен, а задължителен. Второ, защото в Закона за храните са предвидени санкции в много по-големи размери и на въпроса дали те биха били събираеми, трябва да признаем, че при огромен обем на сива икономика, е повече от смешно да се налагат санкции от 200-500 лв. и да няма санкция за затваряне на предприятие не за 2 дни, а завинаги. Нещо много важно, което бяха от съзнанието на българското общество – към момента европейското законодателство в сферата на регламентите е абсолютно задължително за нас, но за тези, които не го изпълняват, няма методика, по която да бъдат наказани. Белият бизнес на държавата и сивият такъв еднакво и заедно оперират на общия пазар, особено в България. Само че едните събират и прибират кешовото разплащане на българина, а другите остават данъкоплатци, но режимът на данъкоплатците става толкова тежък, че те започват да намаляват. В тази връзка може би трябва да влезем в следващата тема, свързана с изискванията и въпросите, които поставят нашите социални партньори – за по-високо заплащане, за диференцирана ДДС ставка, като възможност за повишаване на платежоспособността на българските потребители от една страна, а от друга – не по-малко важно е изсветляване на работните места и все по-голяма събираемост и пълнимост на социалните фондове, от които се очаква да дойдат увеличени пенсии, увеличаване на пакета на здравни и социални услуги. От по-високата събираемост се очаква да се компенсира, ако се въведе диференцирана ДДС ставка, намален обем на сумите, но от друга страна да се изсветли секторът така, че да се обезсмисли кражбата и контролът да стане по-ефективен. Нещо, което е наша тема от много години нататък. Важен е фактът, че времето, в което социалните партньори обръщат внимание, че не може да се отлага до безкрайност въпросът с диференцирана ДДС ставка на хляба и на основни храни, защо не и на други стоки от първа необходимост. Говорейки обаче за това колко е важно да имаме политика за увеличаване на качеството и в храната, а оттам и качеството на живота, има смисъл да кажем и някои много важни неща. Не бива да убиваме тези, които плащат данъци чрез натоварване на данъчна система, чрез постоянен натиск върху работещите и търсене на лоши практики, защото всъщност извън контрола на държавата и към момента в преработвателната промишленост е около 50%. Тези 50% осигуряват един годишен свой оборот в рамките на около 4-5 млрд. лв., които не са за пренебрегване. Част от този огромен оборот на сивия сектор под масата разпределя едни пари, с които се купуват политически чадъри, влияние и най-вече по този начин абсолютно безотговорно те злоупотребяват с информация, която касае здравето на българския потребител.
Фокус: Как се движат цените на българския хляб? Очаква ли ни поскъпване?
Мариана Кукушева: Цените на българския хляб се определят на принципа търсене и предлагане, говоря за белия сектор. И в момента, и вчера, и утре, българският хляб е най-евтината храна, която се предлага в целия ЕС, а в частност и България. Българският хляб е единствената здравословна храна, която се произвежда изцяло от българска суровина. Това трябва да събужда адмирации и да води до уважение към българските легални хлебопроизводители, които с усилия и огромна воля произвеждат своя хляб и го доставят в бялата търговска мрежа на страната. За съжаление обаче, 50% от хляба и закуските, които даже се доставят в училища и детски градини, са произведени от сивия сектор. Днес по една национална телевизия бяха показани 7 вида тестени изделия, които не отговарят на никакви критерии за безопасност и качество. Това е представителна извадка за състоянието в момента в сферата на изхранване на училища и детски градини. Това е представителна извадка за нарушения на Наредба 9 на МЗХГ по отношение на училищното хранене – храната да бъде по утвърден стандарт в България, а по такъв произвежда само белият сектор. Това е представителна извадка на нарушение на Наредба 37 на Министерството на здравеопазването, която касае ученическото хранене и която реално не работи. Ето тук в тези болни места искаме изключителен контрол върху кметовете, директорите на училища и детски градини и върху доставчиците. Нека бъдем публично оповестен списъкът на доставчиците, защото това са храни, които се изплащат изцяло от държавния бюджет, а него го сформират лоялните данъкоплатци т.е. белият бизнес на държавата.
Фокус: Как да разпознаваме качествените закуски и хлябове от тези, които са произведени от сивия сектор и не са чак с такова добро качество?
Мариана Кукушева: Мога да обърна внимание, че вече 26 години развиваме свободен пазар и конкурентен бизнес. С оглед на това лоялният бял бизнес има добре етикетирано производство, отговарящо на регламентите от 2009 г. Там коректно е изписано пътното съдържание на съответната храна, даже и в процентно съдържание. Изписани са и алергените, но в момента съществува вълна на търсене на храни, които се произвеждат в обекти, които в повечето случаи не са регистрирани в агенцията за контрол и безопасност на храните. Като потребители е добре, влизайки в тези обекти, да поискате удостоверението за регистрация в агенцията за контрол и безопасност на храните и да потърсите сами информация богатата гама от продукти от колко души е произведена, какъв образователен ценз имат те. Отговорът на тези въпроси всъщност е заложен в проектозакона за храните.
Храната е част от законодателството за национална сигурност. С цялата отговорност и дълбочина на мисълта трябва да се отнасяме към законопроекта, касаещ храните, защото е немислимо първо да има двоен стандарт, а второ, да има порочни практики, които са уникални и се развиват основно в България – в навечерие на председателството не бих си позволила да бъда домакин, който оперира по двойни стандарти.
Люба АЛЕКСИЕВА

Източник: fukus-news.net

• Предишна
• Следваща