Актуално

„Хлябът от чисти ръце” – Национална кампания на браншовия съюз в подкрепа на легалния бизнес в партньорство с МЗХ, БАБХ и МФ

Мариана Кукушева: 9% ДДС за всички ще е спасение за икономиката

 

Автор: Даниела Денева, Стандарт Нюз, 16.09.2021г.

  • Реалната инфлация е 20 %, хранителните суровини ще продължават да поскъпват
  • Нужни са драстични съкращения в администрацията, чиновниците трябва да се влеят в бизнеса, казва Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България
  • Раздаването на пари на калпак не помага, ниската производителност на труда е големият бич
  • Ръчният труд ще изчезне и ще остави много хора без работа. За да не са гладни, ще се създава евтина храна в лаборатории
  • Не може от 2.2 млн. заети, 1 милион да са чиновниците
  • Това лято вносът на храни е бил 2 пъти по-голям от износа

Проучване на КНСБ за цените на основни хранителни и нехранителни стоки показва сериозно поскъпване, което ще продължи. Какво показва анализът на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, госпожо Кукушева?

В проучването на КНСБ са намалени цифрите или анализът им разполага с официалната статистика, която, както знаем, е различна от ежедневната. Това, което ние от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България изнесохме като анализ, е следното: 200 % покачване на цената на газа за една година, 150 % скок на цената на електрическата енергия, цена на пшеницата към момента- 42 % по-скъпа, като само по време на жътва, което за първи път се случва, покачването е с 30 %. Цена на основното гориво- дизел- над 25 %.

Реалната инфлация е 20 %, защото освен поскъпване на хранителните суровини, имаме оскъпяване на всички материали- и на метали, и на дървесина, и на опаковки, и на пластмаса- на всичко. Цената на живота като цяло е много по-висока.

На всички ни е ясно, че доходите вече не изпреварват инфлацията, защото тя не е национална, а световна.

Националната инфлация е по-висока заради икономическите условия у нас. Нашите социални партньори от КНСБ много навреме направиха анализ. Но не съм оптимист относно тяхното предложение - за административно покачване на осигурителните прагове. Не защото това ни притеснява- в нашия бранш ние сме далеч над тези прагове. А защото считаме, че ниската производителност на труда и липсата на условия за стопанска инициатива всъщност са големият бич. И даването на пари на калпак не е решение за развитие, за скок на икономиката.

Какви са причините за световната инфлация?

Първата и основна причина е пандемията, която породи ковид кризата. По прогнози на Световната здравна организация, направени през 2021 г., се очаква тя да продължи до 2024 г.

Никой не може да каже, че животът ще се върне в онова "старо" нормално, което познавахме. Напротив- всички сме категорични, че през третото десетилетие на 21 век ще изчезнат много професии. Ще изчезне ръчният труд. Голяма част от хората няма да имат работа и няма да я търсят. Световните тенденции показват нещо, което е свързано с политиките за планетата Земя- всички да имат храна. Но не се коментира какво ще е качеството на тази храна. Т.е. ще има безработни, но целта е те да не са гладни. И затова истинските хранителни суровини имат и ще продължават да имат траен ръст на покачване. Храната ще се създава в лабораторни условия, за да бъде на достъпна цена за най-ниските социални слоеве на населението.

В бъдеще ще се търсят детайлните професии, т.нар.някога "тесни" специалисти. А ние като държава и като общество изобщо не правим анализ на тези процеси и не се готвим за тях. Както винаги, ще коментираме, че един влак се задава и ни подминава.

Това е доста песимистичен анализ за бъдещето.

Не ми е присъщо да съм песимист, защото не може да произвеждаш и презентираш хляба- насъщния, този, за който споменаваме с благодарност в молитвите си, и да си песимист.

Но категорично считаме, че е време визията за бъдещето да се изясни, да не е само в програмните документи на една или друга политическа сила и да работим като общество в осъществяването на онези 5 акцента, които са жизнено важни за България. Затова направихме предложения съвсем навремеи очаквам икономистите и другите браншове да започнат на коментират. А те са свързани с драстично намаление на излишните хора в държавната администрация.

Защото бизнесът се нуждае от този национален капитал, който е носител на високи човешки качества и компетентности, като отговорност, толерантност, комбинативност, иновативност, креативност. Хора, които умеят да правят пари, трябва да се влеят в българската икономика. Така ще повишим обема на брутния вътрешен продукт, както и неговото качество. Немислимо е в рамките на 2.2 млн.заети в България, около 1 милион да са в публичната администрация- държавна и общинска. Разбира се, че няма как 1.2 млн. работеши в бизнеса да бъдат моторът, банкоматът, който изхранва цялата държава и плаща данъци. Невъзможно е такава пирамида да съществува. Затова виждаме, че пирамидата е много наклонена.

На фона на това, което се случва- затваряне на бизнеси, които като домино повличат всички останали по веригата, единствено държавните служители са сигурни за заплатата си. Затова и много хора избраха държавната работа.

В рамките на последните 15 г. успяхме да издигнем в култ заетостта в публичните учреждения. И да създадем оня частично верен мит, че в бизнеса няма предвидимост и няма коректност по отношение на заплащането.

Но това е така, защото държавата не е създала условия за конкурентно развитие на обществото, както и условия за развитие на бизнеса. Един работодател, колкото и да е голям неговият бизнес, е чувствително по-малък от държавата, в която се развива.

Идва времето на търсенето на работещи идеи и това може да бъде точно такава идея. Очакваме да видим мнението на големите работодателски организации, на социалните партньори, защото те имат компетенциите и достъпа до информация, за да направят един обстоен анализ.

Какви мерки могат да се вземат срещу галопиращата инфлация, която усещаме по джоба си?

Трябва да бъдат обезпечени парите на потребителите, които са моторът на една икономика, защото потреблението активира производството. Последните данни показват, че това лято е имало два пъти по-голям внос на храни, произведени извън България, отколкото е износът ни. Това са плашещи данни.

Трябва да търсим възможности за въвеждане на бързи мерки, така че тази тенденция да бъде обърната. Факт е, че ни очаква една изключително сериозна зима. Не искам да я наричам тежка, за да не си създаваме изкуствени страхове допълнително. Но във време, в което ние сме в извънредно положение, живеем и работим в условия на фосмажор, смятаме, че един от основните икономически инструменти на държавата и политичите в България е да помислят как да разпределят тежестта на инфлацията върху джоба на потребителя. Според нас това може да се случи единствено чрез въвеждане на единна ДДС ставка от 9% за всички стоки и услуги, за да може българският потребител да разполага с повече левове за потребление. Защото в противен случай тенденцията за гладни хора в България ще нарастне чувствително тази зима.

В същото време диференцираната ставка на ДДС се превърна в един икономически инструмент, който се прилага от политиците и противопоставя браншовете. Това не бива да се случва.

Идва времето на търсенето на работещи идеи и това може да бъде точно такава идея. Очакваме да видим мнението на големите работодателски организации, на социалните партньори, защото те имат компетенциите и достъпа до информация, за да направят един обстоен анализ.

 

Мариана Кукушева: Дошло е времето, в което ние сме в общия кораб и за да оцелее той, всеки един от нас трябва да върши своята работа по най-добрия начин

 

Интервю за ИА Фокус, 12.09.2021г., във връзка с увеличението на цената на хляба и хлебните продукти

Фокус: Г-жо Кукушева, вие прогнозирахте неминуемо увеличение в цената на хляба до година. Причината е поскъпването на газа, тока, транспортните разходи и, разбира се, човешкият труд. Предложихте и начин това да се предотврати- ДДС-то на всички стоки и услуги да стане 9%. Смятате ли, че това е реалистичен вариант, имайки предвид, че животът на този парламент е на приключване?

Мариана Кукушева: Това, което категорично казахте и определихте въз основа на наши анализи е, че в момента има 20% инфлация. Световната инфлация също е факт и никой не може да я пренебрегне. За една година имаме 200% повишение на цената на газа, 150% повишение на цената на електрическата енергия. За същия период в рамките на жътвата цената на основната суровина се увеличи с 30%, като анализаторите и борсовите играчи заявяват, че тя ще продължи да расте. За същата една година транспортните разходи на фирмите се покачиха само на ниво гориво с 20%. С оглед на всички тези компоненти и най-вече инфлацията в България, това значи, че цената на хляба като пазарна стока ще продължи да расте.

В перото заплащане на човешкия труд има едно изключително очакване от всички заети, не само в нашия бранш- да се опитаме да компенсираме инфлацията през политика за повишаване на доходите. В България за всички е факт, че независимо как изглеждат отстрани нешата производителността на труда е изключително ниска. Разпределена спрямо заплащането няма как да има покачване на доходите без повишаване на производителността на труда. Това е тема, която касае друг разговор, защото производителността на труда в България е свързана с модернизация на производството, с инвестиционни разходи, които в период на криза малцина могат да направят. С оглед на това и с оглед да намалим тежестта върху джоба на българския потребител, ние предложихме две решения.

Първото е, стъпвайки върху официален доклад на Министерство на финансите, в който министър Василев съобщава, че между 30- 40 % от работещите в държавната администрация не знаят за какво са там, предложихме да се преосмисли броят на заетите в държавната администрация. По този начин ще бъдат реализирани няколко много важни ефекта. Първият е, че ще се освободи този национален резерв, който ние чакаме и се нуждаем от точно този тип хора- креативни, отговорни. Хора, които могат да правят пари, трябва да бъдат влети в редиците на българската икономика. От една страна това би довело до създаването на една адаптирана администрация, която може да излезе от своята тромавост и да бъде ефективна, бързо реагираща. От друга страна това ще доведе до бързо намаляване на корупцията.

Предложихме още едно решение, което е свързано с огромната тежест, която се изплаща единствено и само от потребителите в България. В рамките на тази година наблюдаваме среден траен скок на всички цени в рамките на 30 %. Този ръст ще продължи да се увеличава. Тежестта върху потребителя, който плаща ДДС, е огромна. В момента държавата влиза в огромни парични обеми, защото 20 % върху един лев представляват 0,20 ст., но върху 2 лв. вече представляват 0,40 ст.

В страната е в сила извънредно положение, независимо, че е определено за няколко месеца, то ще продължи да съществува, защото СЗО обяви, че пандемичният период ще бъде до 2024 година. Нямаме заданието да се опитваме да прогнозираме какво, как, до кога, но категорично трябва да кажем, че неможем да чакаме събитията да се случват и да ги коментираме после. Защото животът ни е днес, сега, най-късно до утре. Ние, българската икономика, българските потребители, българският народ живеем и работим в условия на форсмажор. За да бъде намалена тежестта бърху крайния потребител и да бъде поощрено националното производство и покупателната способност на потребителите е необходимо да говорим и решаваме проблемите по друг начин. А този начин е единна ставка от 9 % на всички храни, стоки и услуги в България. Защо 9 %? Защото администрацията има опит с контрола върху бизнеспотребителите, които имат облагане на техните стоки и услуги с 9 %. Администрацията призна, че когато данъкът е 9 % намалява сивия сектор, всички го плащат и постъпленията в хазната се увеличават сумарно.

9 % за всички стоки и услуги означават две неща- бизнесът ще има възможност да поеме глътка въздух, да разполага с повече финансов ресурс за подобряване на своята конкурентоспособност и второ- да останат повече пари в българския потребител.

Трябва да разгледаме нещата и по друг начин. Държавата в момента отчита 1.5 млрд. лв. излишък и то само за второто шестмесечие. Предстои този 1,5 млрд. лв. да бъде увеличен. Според информация, достигнала до нас- поне двойно увеличен, ние като държава трябва да се опитаме да стимулираме икономиката си и своите потребители, които са и избирателите на България. В извънредно положение всяка държава има суверенитета да вземе извънредни мерки за заздравяване на своята икономика. Вече има такива примври в Европа. Един работещ пример е Румъния, която изпреварва България с чувствителни двуцифрени темпове и ръстът е значително голям в условия на пандемия. За сметка на това износът на България е намалял драстично, вносът е почти два пъти по-голям. Това говори за безработица, следват ниски доходи и тежката тенденция, че няма да има бизнес в България. Трябва да си дадем сметка, че в третото десетилетие на 21 век при този темп на развитие на изкуствен интелект, иновации, нови технологии, ние трябва да сме адекватни и да си дадем ясна сметка, че до 10 години голяма част от професиите, които познаваме, ще изчезнат. Пазарът на труда няма да се нуждае от тях. Почти ще изчезне ръчният труд. Трябва да насочим енергията, знанията, опита, желанието на хората, които живеят в тази държава да създават брутния вътрешен продукт. В противен случай вносът ще убие българсия износ. Това значи затваряне на пазарите, ниска производителност и фалит през следващите години.

Фокус: Тазгодишната реколта от пшеница е много добра, но въпреки това има ръст в цената на зърното с 30 %. Бихте ли обяснили по какъв начин се случва ценообразуването?

Мариана Кукушева: За първи път от последните 20 години България има прибрана реколта на 7 милиона тона пшеница. Имаме растеж с 30 % на цената на пшеницата по време на жътва. Сега вече цената на пшеницата е още по-висока и ще продължи да расте. Това е така, защото има изключително голямо търсене. В България потребяваме една малка част от своята реколта. Вътрешно потребление са някъде около 1 милион тона пшеница. Всичко останало е за износ. През годините благодарение на сериозния бизнес, който развиват българските зърнопроизводители България си върна едни капризни пазари като арабските и тези в съседна Турция. Едни големи пазарни ниши, които бяха затворени за България поради факта, че сортовете пшеница, които отглеждахме не отговаряха на изискванията на купувачите.Сега вече ситуацията е различна. Имаме сортове с изключително хлебопекарни качества. За пръв път сортове пшеница, които са по-скоро фуражни, имат чувствително различна цена от сортовете, които имат изключително хлебопекарни качества. Това ни дава надежда, че българският хляб ще се прави от все по-качествена българска пшеница.

Що се отнася до цената- цената на пшеницата е борсова. Не можем да влияем върху нея. Цената расте, защото пшеницата се ползва не само за изхранване на населението, а и за създаване на спирт. А спиртът в условията на пандемия е в основата на всички дезинфектанти и всички производствени процеси за постигане на съответното хигиенно ниво, което се изисква в условията на COVID.

Фокус: Как се образува цена на самия хляб и какъв ще бъде ръстът на цените му в страната. Еднакъв ли ще е за цяла България?

Мариана Кукушева: Говорейки за цената на хляба, първо говорим за себестойността му. Това е свързано с доставната му цена в търговската мрежа. Когато говорим за крайна цена на хляба, тук вече трябва да се обърнете към Сдружението за модерна търговия. В него членуват търговските вериги- български и чужди, които оперират на 80 % от пазара в България. Те имат един пакет от търговски надценки, който винаги е върху доставната цена на хляба. Този пакет е в рамките на 35- 40 5, чувала съм и за по-голям процент над цената и оттам нататък следва ДДС на държавата. Затова казах, че не е едно и също сумарно плащането на ДДС върху 1 лв. и върху 2 лв.

Що се отнася до първата част на въпроса ви- каква ще бъде цената- ние не можем да определим. Забранено е по закон, а не е и във възможностите на нито един анализатор да определи цената на хляба, защото всеки производител има собствена себестойност, която се определя от неговите енергийни, транспортни разходи, както и цената, която плаща за човешкия труд, така от факта на какъв пазар оперира той и каква дистрибуция прави, също и на какво ниво е модернизацията на производството. Единственото, което можем да потвърдим, четейки и правейки анализи е, че трендът на всички компоненти, продължава да бъде обявяван за растящ. Ще расте цената на тока, на газа, на зърното, на транспорта и на човешкия труд, като с това продължават да растат цените на всички останали дребни суровини и материали. С оглед на всичко това няма как да твърдим, че цената на хляба ще бъде непроменена или ще има единна ставка. Хлябът е абсолютно пазарен продукт, неговата цена се формира на абсолютно пазарен принцип.

Фокус: Има ли недостиг на кадрите и какво е заплащането на хлебарите и сладкарите и с какво професията може да стане привлекателна?

Мариана Кукушева: Недостигът го обявихме в рамките на нашите заседания. Има недостиг на кадри в рамките на 20-25 %. Заплащането на квалифицирания труд на хлебарите е едно от най-високите в сферата на хранителното и питейно производство. Обикновенно то не е по-малко от 1000 евро след платени данъци за осигуреното лице.Разбира се, всеки работодател има различен коефициент на пощряване на своите служители. Проблемът е във факта, че в хлебарския бранш се полага много труд. Колкото и пъти повече да плащаме от официално обявените стойности, ние никога неможем да заплатим достатъчно така, че да си струва работещите да желаят да полагат този труд. Правим всичко възможно нашата браншова организация съвместно с професионалните училища да развиваме имиджа на професията. Отново се връщам в реалността и във времето, в което ние живеем. Говорим за липса на желание изобщо дасе работи и с оглед на тази липса е още по-трудно да коментираме желанието за работа през нощта. Един въпрос, който не касае само нашия бранш. Този проблем съществува в цялата икономика на България. Решението в никакъвслучай не може да бъде внос на кадри от трети страни, защото от там влизат основно неквалифицирани хора. На нас не са ни необходими общи работници. Затова считаме, че големият национален ресурс, се крие в редиците на държавната администрация, а излишъка, в които влизат хора с мотивация да правят пари и да имат високи доходи. Ние ги очакваме.

Фокус: До каква степен е машинизиран процесът на произвеждане на хляб и има ли вариант в бъдеще да не е необходим човешкия труд?

Мариана Кукушева: В 21 век с навлизане на изкуствения интелект едва ли е невъзможно да бъде заменен човешкия труд. Има големи фирми, които имат пълна автоматизация и механизация на работния процес до такава степен, че не се налага да полагат ръчен труд. Ръчният труд остава в малките хлебопекарни, които са по-скоро семеен тип, в които младите хора полагат творчески труд, създават продукти, които имат бутикова стойност. Цените ги познавате. Има хляб за 10 лв., но това е пазарна ниша, която не е толкова голяма. В този смисъл не можем да определим какво предстои в сферата на нашия бизнес. Със сигурност автоматизация, механизация, нови технологии и необходимите инвестиции това всеки го решава сам за себе си. То е навързано с огромни финансови ресурси, които даже и да не са собствени да бъдат отпуснати като кредит, е необходимо бизнес операторът да отговаря на куп условия и да има икономическо бъдеще.

Фокус: Какви други проблеми можем да откроим в бранша и как виждате тяхното решение?

Мариана Кукушева: Проблемите в бранша са много. Браншът е жив организъм, един кошер, който създава своя мед, като във всеки кошер освен пчелата-майка, има и търтеи. В момента няма нужда да говорим за други текущи проблеми, които се опитваме като организация да разрешаваме ежедневно и ежечасно. Важно е да изведем големите проблеми, които касаят всички. Тези проблеми, които обсъждахме с вас касаят не само сектор хлебарство и сладкарство, а цялата икономика на страната. Не е добре да мислим само за себе си и да се спасяваме поединично. Дошло е времето, в което ние сме в общия кораб и за да отцелее той, всеки от нас трябва да върши своята работа по най-добрия начин с усещането не за толерантност, а за взаимопомощ. Затова говорим за единна ДДС ставка в рамките на 9%. При повишените постъпления в страната, при 9% ставка на ДДС всички бизнес оператори, ще го плащат, тъй като няма да има ресурс за крадене и преразпределяне в порочни мрежи.

 



Проекти

Bojko Satchanski i Mariana Kukusheva Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

bgРЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2021 година.
Изтегли от ТУК

Издания

mail.pcexpert.bg

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене


-------------------------------------------------

Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя

АГРА 2019

Галерия Булпек 2019

Галерия Булпек 2020

Puratos

Lesaffre

https://otzruncetodo.bg