Актуални новини

Бизнесът единодушен за по- нисък ДДС за храните

Детайли

Създадена: Четвъртък, 29 Април 2021 14:14

Материал на Стандарт Нюз, Кампания ДА! НА БЪЛГАРСКАТА ХРАНА, 25.04.2021г.

Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите /НБСХС/

Мариана Кукушева, предедател

1. На 3 май изтича срокът, в който Европейската комисия трябва да получи становища от държавите членки на ЕС по Плана за действие при извънредни ситуации за храните. Те ще влязат в екшън плана, който ЕК готви за всякакви кризистни ситуации, свързани с доставката на хранителни суровини, свободното движение на стоки и услуги в ЕС. Какво се прави по въпроса у нас?
2. ДДС на хляба трябва да е 0, а за останалите храни - не повече от 5%.
3. Всички обществени поръчки в държавните институции да се реализират с храни и суровини, произведени в България. Така ще се поощри вътрешното производство и потреблението, ще се повиши качеството на храните и суровините, ще се възпита вкусът на потребителите да харесват и търсят българска храна.

Асоциация на месопреработвателите в България /АМБ/

Атанас Урджанов, председател

1. Да се намали ДДС на храните, както е в много държави от ЕС.
2. От години поставяме пред институциите въпроса, че няма стратегия за месната индустрия. През 1999 г. в тогавашното министерство на промишлеността е разработена стратегия за периода 1999-2001. Анализирайки проблемите в отрасъл "Месна промишленост" за периода 1995-1998 г. са отчетени следните проблеми:

• Спад в производството на месо поради намаляване броя на животните;

• Остаряло оборудване;

• Липса на финансови ресурси, голяма задлъжнялост;
• Загуба на традиционните пазари;

• Намаление на вътрешното пазарно потребление.

23 години по-късно проблемите са същите, като изключим оборудването, което е съвременно и отговоря на всички изисквания на ЕС. Но пък друг проблем е липсата на кадри за индустрията.

3. Независимо, че държавата непрекъснато субсидира животновъдството, няма достатъчно суровина за месната индустрия. Къде са животните, за които фермерите получават субсидии? Някъде се губи връзката от фермата до месопреработвателите?

4. 92 са регистрираните кланици, според регистъра на БАБХ. Всички кланици са вложили големи инвестиции в инфраструктура, оборудване, персонал. Защо се разрешават кланични пунктове и клане във фермите?

5. Има само една мярка 4.2 от ПРСР, по която месопреработвателите могат да получат финансиране за модернизация и оборудване. Повечето предприятия от бранша са малки и средни предприятия и би трябвало да могат да кандидатстват и по други мерки в министерство на икономиката.

Асоциация на млекопреработвателите в България

Димитър Зоров, председател

1. Светлата част на бизнеса иска ясни правила и ясни стандарти, за да имат предприятията еднакви условия за работа. Това е важно, за да има конкурентноспособност.
2. Намаляване на ДДС за храните, ставката да е между 5 и 10%.
3. Спешно подпомагане на животновъдството - в момента около 50% от млякото и млечните продукти не са български.
4. Нужно е да се изработи насока на развитие на сектора

Национална лозаро-винарска камара /НЛВК/

Йордан Чорбаджийски, председател на УС

1. Трябва спешно да се приеме нов закон за виното и спиртните напитки
2. Нужно е разработването на стратегия за справяне със сивия сектор
3. Да бъде изготвена стратегия за подпомагане на гроздопроизводителите, за да спре изкореняването на лозя

Българска Асоциация на износителите на вино

Галина Нифору, председател

1. Създаване на винен маркетинг борд, който да бъде формиран като публично-частно партньорство и да определя приоритетните екпортни пазари
2. Да се създаде концепция за реклама и промоции на тези пазари и активно да се работи на тях, като се постави цел – 20 % увеличение на износа за 3 години
3. Увеличение на средната експортна цена до 4 евро на бутилка

Сдружение за модерна търговия /СМТ/

Йордан Матеев, изпълнителен директор

1. Прекратяване на порочните практики в законотворческия процес: - липса на задълбочен анализ и реална професионална оценка на въздействието на предлаганите промени ; -формално обществено обсъждане и избягване на реален дебат с всички засегнати ; -кратки срокове за обсъждане на значителни законодателни промени ; - липса на партньорско отношение към представители на бизнеса, които не се допускат до работните групи в парламента и изпълнителната власт

2. Закон за защита на конкуренцията - от него да се махнат текстовете за нелоялната конкуренция и нелоялните търговски практики при храните, чието място нe е в този закон.

3. Даренията на храни - да се премахнат от Закона за ДДС пречките пред дарението на храни с изтичащ срок на годност (включително изискването за маркиране на дарените храни)

4. Закон за управление на агрохранителната верига - да отпадне забраната за връщане на храни по веригата на доставки (например при грешно етикетиране), която принуждава търговците да изхвълят годна за консумация храна, която по закон дори не може да бъде дарена.

Национална асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/

Костадин Костадинов, председател на УС

1. Изготвяне на Закон за браншовите организации
2. Внасяне и представяне в ЕС на Националния план за възстановяване и устойчивост на България, защото от него зависи възстановяването на цялата напоителна инфраструктура, което е основно важно за земеделието
3. Подготвяне на обективен Стратегически план за развитието на българското земеделие и разпределението на европейските средства по линия на бъдещата Обща селскостопанска политика /ОСП/

Стига безвремие! 60 млрд. са на карта

Детайли

Създадена: Понеделник, 19 Април 2021 11:05

Настояваме за нулев ДДС за хляба и до 5% за храните, казва Мариана Кукушева

Материал на Даниела Денева, 17.04.21 г , вестник Стандарт, рубрика ДА! На българската хрaна

• Обществени поръчки за бг продукти от армията, през парламента, до яслите
• Пет национални приоритета изискват неотложно решение
• На 3 май изтича срокът за подване на становището ни в ЕК за храните. Какво правим?
• Всичко поскъпва- суровините, разходите за труд, и за енергия, за транспорт
• Настояваме за нулев ДДС за хляба и до 5% за храните, казва Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в специално интервю за вестник Стандарт

-Госпожо Кукушева, парламентарните избори минаха, кои са най-големите предизвикателства пред хранителната индустрия и най-неотложните задачи, които трябва да решат новите управляващи?

- Българската хранителна и питейна промишленост не може повече да се развива на принципа на играта на сляпа баба. Бизнесът е подреден и тази подреденост трябва да бъде пренесена в национална стратегия за развитие на ключовия отрасъл хранителна и питейна промишленост. Повече хаотичност, капризи, некоординирани изказвания от страна на политици и представители на политически и държавни институции, не бива да съществуват. Всеки звук, който излиза от устата на един народен избраник, се отразява като ехо по веригата на производство и доставка на храни. Българският потребител и гласоподавател е най- чувствителен по теми, свързани с неговото жизнено равнище - цени на храни, цена на труда, цена на услуги, качество на образование и на здравеопазване. Това са пет основни приоритета, които нито един здравомислещ човек не може да отрече. С оглед на темата за българската храна, която сме поставили от много години и с оглед на извънредната обстановка, при която членовете на НБСХС продължаваме ежечасно да работим, категорично настояваме за намаляване на ставката на ДДС на храните. Това е особено актуално на фона на прогнозите за поскъпване в световен мащаб на суровините и храните, което се наблюдава и у нас. При пълната свобода, която е дадена от ЕК за разрешаване на всякакви икономически проблеми и за повишаване на потреблението във всяка една страна поотделно, никой с никакви аргументи, не бива да ни обяснява колко е невъзможно това.ДДС на хляба трябва да е 0, а за останалите храни - не повече от 5%. Противопоставянето на ДДС на храните и данъка на лекарствата е черна демагогия. Вярваме, че тя няма да се ползва в новия мандат на законотворците и новото правителство.

-Факт e, че намаляването на ДДС осветли ресторантьорския бранш, вдигнаха се заплати, започнаха да се плащат осигуровки...

- Да, вече имаме практика по този въпрос. Намаляването на ДДС при ресторантьорите доказа, че в хазната се събират много повече средства, отколкото в предишиня вариант, когато бе 20%. Най-после се преброиха операторите. Когато те излизат на светло, ние разполагаме с верни статистически данни.

-Какво друго трябва да се направи за поощряване на производството и потреблението?

- Второто много важно, не само за поощряване на вътрешното производство и потребление, но и за повишаване качеството на храните и суровините, е въвеждане на законодателна мярка, касаеща следното: Всички обществени поръчки във всички институции да се реализират с храни и суровини, произведени в България. Като се започне от отбраната, мине се през туризма и се стигне до детските градини и училищата. В институциите, които трябва да се хранят единствено и само с храни, произведени в България, попадат и Народното събрание, и Министерски съвет и всички останали столове към държавни учреждения и почивни станции.В нашето селско стопанство са налети милиарди евро. Нека по този начин да се види какво конкретно е постигнато с тези пари, за да бъде ясна стратегията за по-нататъшното му развитие. Друг много важен ефект е възпитававането на вкуса у потребителите да харесват и търсят българска храна. Това може да се случи само когато в тяхното меню присъстват български суровини, български зеленчуци и плодове. И ако някой се опитва да обясни, че Европа не би позволила да направим такава законодателна промяна, значи той признава, че не може да се справи и е най-добре да си подаде оставката.

-Има ли подобен закон в някоя страна членка на ЕС?

- Румънците го въвеждат. Ако нашите управници не знаят как да го направят - да питат съседите, те ще споделят своя опит. В Румъния тази законодателна инициатива е на Калин Матеш, който е президент на Федерацията на производителите на традиционни продукти. Той също така е и сенатор и около законодателната му инициатива се обединяват представители на всички политически и граждански движения в румънския парламент. Това се нарича национална кауза. Време е България да определи и подкрепи своите национални каузи.

-Има ли важни задачи, които спешно трябва да бъдат свършени от управляващите?

- На 3 май изтича срокът, в който Европейската комисия трябва да получи становище по Плана за действие при извънредни ситуации за храните. Такова становище може всеки производител да предложи на ЕК. Демокрацията, за която Чърчил казва, че не е най- доброто, но с друго не разполагаме, ни дава право да предлагаме. Но това не значи, че твоето мнение ще бъде взето предвид. Но ние говорим за национално отговорно становище. Не писано на нечие бюро от някой, който през целия си живот не е отгледал дори едно цвете в саксия, не е направил и един хляб. Нашите становища и предложения вече трябва да престанат да бъдат единствено с характеристиката "измислени". Те трябва да са реални, възможни и родени от нашите възможности на добри земеделски стопани и конкурентни преработватели. Много е важно да подчертая, че това становище ще бъде част от екшън плана, който ЕК готви за всякакви кризистни ситуации, свързани с доставката на хранителни суровини, свободното движение на стоки и услуги в ЕС, а и извън него.

-Но 3 май е съвсем скоро, не сте ли имали разговори със земеделското министерство по въпроса?

- Ние имаме действащо правителство в момента. Земеделският министър госпожа Десислава Танева би трябвало да е излязла от предизборната кампания и да комуникира по този въпрос. Има официално разписан протокол, който трябва да бъде спазен. Има официални срокове, които трябва да бъдат уважени. 3 май наближава, ние си имаме министър, България не може да остане без такъв - служебен, редовен, извънреден, в оставка. Но какво правим? Спешно са нужни отговори.

-Каква е прогнозата Ви за възстановяване?

- Световната търговска организация чрез свои анализи подсказа, че ковид кризата може би ще продължи до 2025 г. Световната банка излезе с анализ за рухналия туристически сектор и заяви, че за да се възстанови ХоРеКа секторът, ще са необходими 7 години след приключване на ковид пандемията и извънредните ситуации. А в България не чуваме нито един анализ, нито едно намерение за създаване на екшън план за работа. Темата за подпомагане на бизнесите и на фирмите, пострадали от ковид пандемията, е много благодатна и популистка. Но стои въпросът: Тези, които продължават да работят и да плащат данъци - до кога ще издържат техните пари да бъдат раздавани леко и без ангажименти? Ясно е, че никой бизнес оператор няма да плати данъци, каквито е платил миналата и по-миналата година, например. Няма бизнес, който да се е развил, може би с изключение на електронната търговия.

Реалната, теренната икономика има много по-малки обороти и много по-големи разходи. Имаме най-високата цена на енергията за бизнеса в България. Оказа се, цената на енергията пада по време на извънредните ситуации, а у нас не просто се задържа висока, а продължава да расте. Вдигат се и разходите за човешки труд. Тях бизнесът не може да зачеркне, нито да се опита да ги подмени с нещо друго, защото те осигуряват неговата конкурентноспособност. Расте цената на суровините. Растат транспортните разходи.

Увеличават се цените на горивата. Даваме ли си сметка, че България няма да ползва електрически автомобили, за да превозва своите хранителни стоки?

-Какъв е Вашият призив към управляващите и новоизбраните депутати?

- Стига с това безвремие! Очакваме не спешна, а незабавна концепция по петте основни направления за развитие на икономиката и за гарантиране на живота, здравето и образованието на българите. Всичко друго може да чака. В момента се договарят европейски средства по Плана за възстановяване, България има шанс да получи 60 млрд. лева - това са много пари. Дано не се сбъдне старата поговорка, че се давим на края на Дунава. Защото всичко обещано може да остане като обещание на сватба.

Писмо от г-н Иван Чернев, Изпълнителен директор на Кауфланд България ЕООД ЕНД КО КД до г-жа Мариана Кукушева, Председател на Управителния съвет на НБСХС

Детайли

Създадена: Четвъртък, 01 Април 2021 16:08