Мариана Кукушева, НБСХС: Българският хляб е най-евтината храна в света

Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, в интервю за Агенция „Фокус“.

Фокус: Г-жо Кукушева, какви щети нанесоха градушките до момента върху насажденията с пшеница?
Мариана Кукушева: В момента има причинени щети от наводнения и градушки, но те са под 1% от засетите площи. С оглед на това, на Консултативния съвет разглеждахме постъпилите предложения за оказване на държавна помощ и бе поет ангажимент да се търсят възможности за оказване на същата – финансова, държавна помощ. Земеделието е фабрика под небето.Не са случайни възможните мерки, които допускат подпомагане и поемане на част от застраховката на земеделските производители. Няма държава в света, която да развива конкурентно земеделие и да не прилага пакети на застраховане. Рискът е явен, винаги е възможно да бъде активиран и затова съществуват мерките за компенсиране на загубите.

В момента даже точните площи, пострадали от последните наводнения и градушки, не са изчислени, защото предстоят проверки от специализираните звена за описване на площи, щети, очаквани добиви и т.н. Силно ангажирани към проблема са и двете организации на земеделските производители – Асоциация на земеделските производители в България и Националната асоциация на зърнопроизводителите. Неприятен факт е случилото се. Но това са калкулирани рискове при развиване на бизнеса, наречен селскостопанско производство.

Фокус: Пшеницата, която е останала незасегната от градушките, ще стигне ли за задоволяване на нуждите на потребителите?
Мариана Кукушева: От години българските потребители знаят, че България е една сериозно добиваща ресурси държава. В случая с житото, тазгодишната реколта се очаква да бъде над 5 млн. тона. Прибраната в хамбарите реколта, а не само тази, която е на полето. В момента е жътва. Надяваме се с бързи темпове да се прибере реколтата на България. Вътрешното потребление опира до 1 млн. тона пшеница. Останалите около 4 млн. тона служат за търгуване. България, за съжаление, продава директно това земеделско злато. Търсена е българската пшеница, поради изключително високите ѝ хлебопекарни качества. Даже държави, като Испания, вече са част от нашите контрагенти, т.е. купуват българска пшеница. Никога не е съществувал въпросът дали можем да вържем хлебния баланс. Този въпрос беше характерен за едно друго време, свързано с миналия век и промените, които течаха в земеделското производство. Сега можем да кажем, че най-доброто качество на пшеницата се ползва за производството на българския хляб, защото рецептата на традиционния български хляб, особено този, подплатен със стандарт „България“, това е хлябът с гарантирано качество, всъщност е много проста и много публична. Тя се състои от брашно, вода, мая или течна закваска, щипка сол и това е. Ако не е добра суровината, тази рецепта става невъзможна. Затова българските хлебари ползват пшеница най-добро качество. Но правя уговорката, че говоря за българските хлебари, които работят на светло, които ежедневно се грижат за доставяне на трапезата ни на качествен български хляб, запазил всички здравословни коефициенти в своя състав.

Фокус: Как ще се отразят загубите от градушките на цената на хляба?
Мариана Кукушева: Няма пряка връзка цената на хляба със загубите от градушките, защото цената на хляба има себестойност, която се формира на абсолютно на пазарен принцип. Хлябът не е субсидиран по никакъв начин от бюджета нито на българския, нито на европейския данъкоплатец. Хлябът е със себестойност, която се влияе от цената на суровината. Засега цената на първичната суровина, житото, стартира с 7-8% по-висока цена, спрямо миналата година. От една страна, това е добра новина, защото земеделските стопани имаха повишена себестойност в България, спрямо останалите, свързана с покачване на цената на газа и на петрола. В същото време, себестойността на българския хляб изключително се влияе от ДДС, който има хлябът. При 20% ДДС, цената на българския хляб няма как да става все по-достъпна за българския потребител. Единственият начин българският хляб да не повишава, а, напротив, да намали своята продажна цена за потребителите, е да бъде диференцирана ДДС ставката на хляба. Ефектът ще бъде, от една страна по-голямо потребление, абсолютно изсветлял пазар, удар върху сивата икономика и още по-конкурентно развиваща се преработвателна промишленост.
Фокус: Какви нелоялни практики се срещат сред производителите на хляб и хлебни изделия и как се противодейства на тях?
Мариана Кукушева: Нелоялните практики идват от съществуването на сивия сектор, който произвежда хляба през нощта, липсата на регистър на дистрибутори и превозвачи на хляб и на моторните средства прави абсолютно безпроблемна дистрибуцията на хляба. Представете си едно предприятие, което не е регистрирано по никакъв начин в Агенцията по храните, просто защото по настоящо действащото законодателство, регистрацията е доброволна. След като не е регистрирано това предприятие, то няма как да бъде проверено. Може би, би могло да се случи проверка само при изключителни случаи - на настъпила смърт, но хлябът не е рискова храна. Тя е абсолютно здравословна храна. И веднъж произведен хлябът на тъмно, оттам нататък той се дистрибутира от превозвачи, които нямат лиценз, нямат регистрация, никой на пътя няма право да ги спре и да ги попита какво карат и накъде карат. Същият този хляб потъва в търговската мрежа. Хлябът е най-бързо оборотната храна и стока. Веднъж постъпил в търговския обект, той вече е реализиран като продажба, в рамките на 2-4 часа. В ранните часове на следобеда, вече хлябът липсва от търговската мрежа или е останал в наличност в регалите на големите търговски обекти в много малки количества. Тази непроследимост създава възможност за натрупване на един огромен финансов ресурс в сивия сектор, който, укрива работни места, не внася осигуровки, не внася задължения като данък печалба и най-вече не внася 20% ДДС, което на 1 лв. са 20 стотинки от всеки хляб. Този огромен финансов ресурс обезпечава кражбите, за да има пълно разсейване от страна на контрола за съществуващите схеми за източване на държавен бюджет. Време е в бюджет 2018 г., тогава, когато ни предстои председателството, да имаме ясни приоритети по въпроса за борба със сивата икономика. Още повече, това са едни от темите и мерките, които държавата е поела като ангажимент по време на своето председателство. Най-реалният метод за борба със сивата икономика, доказан метод, развит метод в европейската практика, е диференциране на ДДС ставката. Защо да започнем от хляба? Защото хлябът е най-бързо оборотната храна и е част от пътя за здравето на българския потребител. Прибавете към това и влизане в сила на проектозакона за храните, който задължава всички бизнес оператори да регистрира своите места за производство и дистрибуция на храна, превозните средства, контролът ще бъде увеличен. Не просто увеличен, той ще се превърне в ефективен контрол. Подобрение в работата от страна на контрола на Агенция по храните, би могло да се получи, през въвеждане на софтуерна система с реално наблюдение кой инспектор къде се намира в момента, какво проверява, кои са допуснатите нарушения при бизнес оператора и реално съставяне на протоколи-препоръки или направо наказателно постановление. В противен случай, по трасето между проверката и прибирането на проверяващия, се случват парадокси, които изтриват всякакви следи от извършената проверка.
Фокус: Каква е цената на хлебните изделия у нас, в сравнение с тази в другите европейски държави?
Мариана Кукушева: Българският хляб е най-евтината храна в света. В същото време българските хлебопроизводители търгуват произведения български хляб на единния европейски пазар. Това само показва, че бизнесът развива своята конкурентоспособност в нелоялни условия, създадени от държавата. Българските хлебопроизводители са единствения бранш в България, който е изцяло създаден с български капитали. При нас няма чужди фирми. И може би, това трябва да се превърне в повод за гордост на всяка българска политическа система, на всяко българско правителство. Да подкрепим бизнеса в посока да има ресурси - такива, които му позволяват да плаща достойни заплати, такива, които му позволяват да се развива още по-конкурентоспособно, такива условия да се създадат, които да позволят ние да добавяме стойност към чудесните земеделски суровини, които отглеждаме в България. Добавената стойност всъщност е добавяне на стойност към стандарта на живот в България. Колкото повече се развива преработвателна промишленост, толкова по-висок стандарт на живот ще имат българите. Това значи по-добро заплащане, по-добро образование, по-добра съдебна система, по-добро правораздаване, по-добър и ясен контрол във всички области на живота, по-добре развиваща се културна история на България.

• Предишна
• Следваща