Актуално

„Хлябът от чисти ръце” – Национална кампания на браншовия съюз в подкрепа на легалния бизнес в партньорство с МЗХ, БАБХ и МФ

Данък „вредни храни” не е постигнал ефект никъде

Българинът ще яде все повече хляб. Само 3% от плодовете и зеленчуците се произвеждат у нас. Важен е информираният избор на хората.

Визитка:

Специалист в производството на хляб, тестени и сладкарски изделия.През 2009 г. е избрана за председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

- Г-жо Кукушева, кажете какъв ще е ефектът от въвеждането на данък „вредни храни" и как ще коментирате идеята?


- Трябва да отбележа няколко важни акцента. На първо място - акцизът винаги се плаща от крайния потребител. Нека уточним, че акцизът при цигарите и алкохола не доведе до намаляване на потреблението. Но второ - ние сме ресурсна държава по отношение на отглеждане на земеделски суровини. Тази дейност се спонсорира от европейските фондове. Основната стратегия за развитие за периода 2014 - 2020 г. в Програмата за развитие на селските райони и програма „Конкурентоспособност и иновации" са заложени мерки на тема „Придаване на стойност на земеделски култури”. Това означава преработване на земеделските суровини до ниво храна. Затова според мен в момента се представя идея за допълнително данъчно облагане, без да се търси отговор на въпроса как оценката на въздействието ще се отрази върху икономиката. А това ще се отрази пагубно. И няма да доведе до запълване на дефицита на здравната каса.


- До какви последици ще доведе според вас?


- На първо място - ще се увеличат възможностите за паралелен внос, за корупция. На второ място - категорично ще намалим броя на заетите работни места.


- Ще се стигне до съкращения?


- Точно така. И закриване на предприятия. Това ще доведе и до по-малко здравноосигурени лица. А от здравноосигурителния фонд зависи финансовата стабилност на здравната каса. За контрабандата и сивата икономика няма нужда да говоря повече. Знаете, че в момента има национални кампании, съфинансирани от Европейската комисия. Ние и в момента харчим пари на европейските данъкоплатци, за да се борим с тези язви в нашия обществен живот. Вдигането на данъци и акцизи без реформи в администрацията, в публичните разходи е нормално да предизвика съпротива от легалния бизнес.


- Не виждате ли все пак нещо положително в идеята?


- Да, има и положително. Българският потребител все повече ще се храни с основната храна на човечеството, каквато е хлябът. Също така при възможност да си купи нещо различно ще посегне към палмовите продукти, които у нас съвсем не са символ на здравословност и добро хранене. Знаете обаче, че палмовото масло е освободено от данък „обществено здраве".


- Но нали идеята е да купуваме качествени продукти?


- Грижата за човешкото здраве е основно задължение на всеки човек. Само че като членове на Европейския съюз на нас ни е гарантирано и правото на избор. Само така можем да избираме храната, която слагаме на трапезата си. Добрият резултат от представянето на идеята е, че вече говорим кои са определящите храни в правилното хранене. А те са хляб, хлебни изделия, сладкарски изделия, мляко, животински и растителни мазнини, месо и естествени въглехидрати, плодове и зеленчуци. Що се отнася до идеята за облагане на данък „обществено здраве" на някои сладкарски изделия, ние питаме какво ще правим с баклавата? Това е традиционен сладкиш за два големи религиозни празника в България - Коледа и Шекер байрам. Все пак народът ни е запазил кулинарните си традиции, затова нека обърнем внимание на превенцията. Необходима е национална кампания, в която да вземат участие браншовите организации, съответните ведомства, родителски комитети, медиите, за да обясним какъв е верният път към здравето.


- Вече стана ясно, че ще поскъпнат някои храни. Това ще откаже ли родителите да ги купуват на децата си?


- Не. А и вече разбрахте, че подобна мярка не е постигнала ефект в нито една държава. Например Дания плати много тежка санкция, защото наложи т.нар. маслен данък. Той нямаше ефект за бюджета. Дания беше санкционирана за нерегламентирана държавна помощ. Ние говорихме с наши колеги пекари и хлебари в Унгария, която се дава за пример. Оказва се, че от 2016 година данък „вредни храни" отпада от бюджета им. Така че ефект не е постигнат никъде. Пазарът е този, който определя на каква цена се търгува една стока.


- Не смятате ли, че е добре със събраните приходи да се подобри спортната база в училищата, да се ремонтират физкултурни салони?


- Не е ясно обаче под какви критерии ще влизат тези средства в училищата, как ще се разпределят, кои учебни заведения и в кои населени места. Подчертавам, че бизнесът и в момента е основен спомоществовател на училища и читалища.


- Само че в същото време сме сред първите страни с голям брой затлъстели деца.


- Лошото е, че типично по български диетолозите също не си говорят помежду си. Много лесно всеки може да се сдобие с някакъв сертификат, да стане специалист в областта на храненето и да си отвори кабинет. Докато има такива възможности, предвидени в Закона за здравето, ще продължаваме да дебатираме темата. В момента България е сред страните, в които хората имат едно нормално тегло. Дори през последните 7 години има спад към тенденцията за увеличена телесна маса. Нека погледнем Франция и Италия. Тези две страни са издигнали в култ своята кухня - а тя основно е свързана с тестени и сладкарски изделия, и са я превърнали в символ на доброто хранене.


- Но българинът също употребява доста хляб и тестени изделия?


- Точно така. Ние също попадаме в тази графа. Затова съвсем не вложих ирония, като заявих, че българинът ще яде все повече хляб. Потребителите са достатъчно грамотни, да знаят, че единствено там суровината е истинска. Хлябът не може да бъде имитационен продукт. Затова и при нас съществува толкова сив сектор, защото хлябът е безопасната храна. Никой не е стигнал до личния си лекар благодарение на консумацията на хляб.


- Но сигурно сте чували неведнъж коментари, че хлябът е пълен с оцветители, че черният хляб не е истински?


- Сигурно има хора, които ви убеждават, че не бива да консумирате хляб. Но аз мога да ви кажа съвсем спокойно да ядете истинския български хляб по стандарт.


- Българинът обаче е изпълнен със съмнение към качеството на повечето продукти.


- Не бих казала, че това се отнася за всички продукти. Част от млякото в България се внася, и то немалка част. Месото се внася на 93%, а брашното се произвежда у нас. То не е ГМО. Така че може да направите разликата между хляба и всичко останало. Но по отношение на плодовете и зеленчуците вече сме много скептични. Само 3% от тях се произвеждат у нас, всичко останало е внос.


- Но има и нещо друго. Като че ли нямаме култура да купуваме качествена храна. Не е ли така?


- Затова казах, че единствено национална кампания може да има добър ефект. На 12 ноември, по време на традиционното ни изложение, браншовите организации откриваме такава кампания. Каним и ведомствата, за да начертаем едногодишния план за действие. И всяка година ще даваме отчет за това какво сме свършили, с колко души сме се срещнали, какво са разбрали децата, какво знаят юношите. От това има смисъл. Важен е информираният избор. Това е реалният данък, който трябва да платим.

 



Проекти

Bojko Satchanski i Mariana Kukusheva Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

bgРЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2021 година.
Изтегли от ТУК

Издания

mail.pcexpert.bg

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене


-------------------------------------------------

Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя

АГРА 2019

Галерия Булпек 2019

Галерия Булпек 2020

Puratos

Lesaffre

https://otzruncetodo.bg