Мариана Кукушева: Обсъжданията на новия Закон за храните приключиха, очакваме следващата сряда да бъде внесен в Министерски съвет

Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с новия Закон за храните.

Фокус: От края на месец април Законът за храните е качен на сайта на Министерството на земеделието и храните за обществено обсъждане. На какъв етап са обсъжданията на закона?
Мариана Кукушева: Обсъжданията на закона приключиха. Съгласувателната процедура изтече и очакваме следващата сряда да бъде внесен в Министерски съвет. Пратен е за нотификация в Европейската комисия и цялата процедура е спазена. Това e изключително важен закон за сектора и българската икономика и индустрия, за операторите на храни - производители, търговци, дистрибутори. Законът най-вече е поставил в своя център здравето и информираността на потребителя, така както го прави европейското законодателство.

Фокус: Новият Закон за храните е създаден чрез съвместна работа на съответна работна група и представители на хранителната индустрия. Защитени ли са интересите на браншовите организации в новия закон?

Мариана Кукушева: За първи път в новата история на България се създава един изцяло нов Закон за храните, който реферира към всички европейски регламенти. Така те ще бъдат приложими в България чрез създаването на подзаконова нормативна уредба. Голяма тайна за българското общество е, че в момента ние като членове на Европейския съюз сме длъжни да отговаряме и спазваме европейските регламенти, а при директивите нещата имат препоръчителен характер. Европейските регламенти във всяка една държава се прилагат със съответната нормативна база. Тяхното неспазване в България няма как да бъде наказано и няма последствия от него. Тук е обяснението, защо в България съществуват немалко порочни практики в областта на производството, дистрибуцията и в областта на измама с храни. С новия закон се случи нещо изключително. В работната група, създадена от министъра на земеделието и храните Десислава Танева, се включиха експерти от всички пряко заинтересовани държавни институции, но най-важното бяха включени експерти от всички браншови организации в сектор „Храни и напитки”, с оглед на това, че сме производители на храни, търговци на същите и дистрибутори. В работната група бе наложен режим на работа абсолютно различен от общите приказки и от това да се срещаме от време на време и да си кажем нещо публично. Нищо подобно не се случи. В рамките на всяка една работна седмица на една календарна година се провеждаха поне по едно работно заседание, в което се води стриктен протокол, внасят се мотиви, за това защо този член и раздел на закона трябва да бъде такъв. След това протоколът се разпространява между всички членове на работната група и ако някой в съответния срок има своите забележки и допълнения, може да ги направи. Това е една публичност и проследимост, която дава възможност да се гради стъпка по стъпка едно законодателство. Освен това изключителното влияние на браншовите организации при изработването на нормативните документи доказа една осъзнатост на българския бизнес в посока да се увеличи контролът, да се дадат повече възможности на изпълнителната власт, с цел да има правила на работа, да има въведени стандарти и всичко това категорично да бъде в защита на здравето на потребителя. Законът за храните е важен, защото определя критериите, при които трябва да бъдат регистрирани производители, дистрибутори и оператори на храни. Определя критериите, на които трябва да отговарят сградите, в които се произвежда и търгува храна. Категорично тези критерии са обвързани със Закона за устройство на територията. В момента регистрационният режим е абсолютно доброволен и 50% от сградения фонд изобщо няма необходимите акт 16 или удостоверение за ползване. В новия Закон за храните е предвиден достатъчно дълъг период, за да може съответният оператор да направи регистрация, а пък тези, които имат редовна такава, да се пререгистрират. Така ще се вкара ред в бизнеса и той ще се осветли. Законът за храните по своему много сериозно се изправя срещу сивата икономика - тема, от която страда цялото българско общество. Във време, в което всяка една държава в ЕС сериозно трябва да разгледа своите пробойни по отношение на събираемост на данъци и задължения в държавния бюджет е важно една индустрия, която генерира годишно официален оборот в рамките на над 10 млрд. лева да спазва определени нормативни европейски регламентирани правила и това може да се случи категорично през Закона за храните.
Фокус: В закона се предвижда и създаването на Национален съвет по храни, в който ще присъстват всички браншови организации. Какви ще бъдат функциите на този съвет?
Мариана Кукушева: Националният съвет по храните играе ролята на Консултативен съвет, който ще има и ще дава експертно мнение на всяко едно ръководство в МЗХ по въпроси, касаещи производство и дистрибуция на храни и суровини на храни. В много случаи в България чудесни идеи или административни намерения не дават никакъв резултат, просто защото са неприложими или защото са далеч от действителността и възможността да бъдат въведени в практиката. Консултативните съвети са утвърдена форма на добър и то публичен диалог на браншовите организации с изпълнителната и законодателната власт. Това е нещо, което е време да се сложи на масата като акцент при създаването на един Национален съвет по храните. В него много важен момент е това, че ще членуват национално признати браншови организации - тези, които имат административен капацитет, членство в европейски организации, защото няма как да сме членове на Европа и тя да не знае за нас, нито пък е редно да сме откъснати от това какво се случва в Европа в сферата, в която оперираме. Тези национални браншови организации могат да бъдат такива, които имат своите регистрирани уеб страници, публична дейност, нямат задължения към държавата и които имат капацитета да мотивират направени предложения или по които могат да се изкажат. Това са организации, които имат членове, които работят единствено и само на светло. Организации, които са въвели добрите производствени и търговски практики.
Фокус: В новия Закон за храните различните видове наказания са увеличени от 2 до 8 пъти, разработени са и нови санкции. Това ще спомогне ли за по-малко нарушения и по стриктно спазване на закона?
Мариана Кукушева: 25 години съществуваме в един либерален режим, през който период непрекъснато се съобразяваме с неплатежоспособността на българския потребител. Цитираните от Вас санкции не касаят българския потребител, а бизнес операторите, които произвеждат храна, която може да постави в риск здравето на българския потребител. Като приемете факта, че от 1 януари 2017 година минималната работна заплата ще бъде в рамките на 460-480 лева, тепърва предстои договарянето, текат такива разговори. 500 лева представляват една работна заплата. Как можем да накажем един бизнес оператор, който има огромни обороти с една пренебрежимо ниска санкция, така че тя да не го вълнува и дисциплинира, и да спазва добри производствени и търговски практики, и да не допуска нарушения. Санкциите се прилагат в случаи, в които има рецидив на повторения на действието от страна на бизнес оператора. За първи път в това законодателство се предвижда и категорично затваряне, без право на подновяване на дейност, когато се създават условия за предизвикване на масова криза, касаеща здравето на българските потребители. Темата за нашето здраве е основна тема, която стои на дневен ред в обществото. При положение, че тази тема е основна и европейското законодателство изцяло е подчинено на темата, нямаме притеснения, че тези санкции могат да събудят нечие недоволство. Откровено ще кажа, че всички, които не желаят Закона за храните да се случи и да заработи, работят или на 100% или на над 80% в сивия сектор. Един сериозен бизнес оператор и инвеститор само може и се случва да аплодира създаването на това законодателство. Що се отнася до бранша на хлебопроизводство и сладкарство - конкретното ни предложение е свързано с регистрационния режим на превозните средства, превозващи хляб. Доставянето на хляб с транспортни средства без регистрация всъщност поставя в изключителен риск човешкото здраве и дава възможност на сивата икономика да транспортира своя продукт до крайния потребител, тоест до търговските обекти. Готови сме да платим цената за регистрация на транспортните средства и да отговорим на всички изисквания, вложени в закона. Това е сериозна мярка за борба със сивия сектор, който не е малък в нашия бранш.
Фокус: Ще доведе ли новият Закон за храните до по-висока степен на сигурност и доверие у потребителя за храните, които консумира и които се предлагат на пазара?
Мариана Кукушева: Категорично новият Закон за храните създава условия за въвеждане на механизми, които ще бъдат въведени и усетени от всички оператори по веригата на производство на земеделски суровини, тяхната преработка и доставяне до крайния потребител. Не само ще се повиши доверието, но и сигурността за човешкото здраве. Най-вече ще има проследимост - нещо, което на този етап е трудно да бъде установено. Проследимостта е трудно установяема при всяка една храна. Законът на храните ще преустанови лоши практики като паралелен внос, препакетиране на храни с изтичащ срок на годност, на които се поставят стикерчета. В нито една държава в ЕС не се предлагат на съответните потребители храни, на които има вместо пълна и подробна информация за съдържанието, срок на годност и наличие на алергени. При нас определени бизнес оператори и към момента си позволяват да предлагат на пазара храни, облепени с едно стикерче, от което при докосване се изтрива информацията. Това е голямата истина и е обидно за българската държава. По нормативна база тази практика към момента е ненаказуема. За да искаме отговорност и свършена работа от контролните органи трябва да създадем условия и нормативна база, върху която те да стъпят, за да си свършат работата. Законът за храните е съпътстван и върви заедно с пакет закони. Законът за оценка на риска е изключително важен закон за това кой оператор какъв риск носи. Тук е мястото да кажем, че най-голямо облагодетелстване ще имат малките бизнес оператори, защото рискът при тях е най-малък, заради малкия обем на производство. Към момента административните такси са едни и същи, както и санкциите за малък и голям. Това ще разреши въпроса за отделяне на малкия и големия, за която справедливост говорихме дълго време. Законът върви в пакет заедно и със Закона за хранителната верига - закон с изключително голяма цел и проследимост на суровината от нивата до трапезата. Всички тези закони са абсолютно в защита и с предвидени механизми, които да заработят в името на здравето на българския потребител. Честитя хубавия празник Илинден. Св. Илия е един от покровителите и на хлебарите. Хлябът е навсякъде. Светецът покровителства и фурнаджийте, които са били хората, които навремето са изпичали хляба. Домакините са носили хляба в кварталната фурна и там се е изпичал заедно с други печива и гозби.

• Предишна
• Следваща