Материал на БНТ в предаването „Бизнес.БГ“ , 10.10.2021г.
След очакваните отражения на по-скъпия ток е промяна в цената на хляба. Няма съмнение дали, а по-скоро кога да я очакваме. Освен това, ръстът на природния газ и тока оказва влияние и на цената на торовете, а оттам ще бъде ударено и земеделието. Ако добавим и инфлация, картинката става още по-сложна. Гост с коментар по темата в "Бизнес.БГ" беше Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите.
Ние направихме един анализ и според нас, инфлацията е 20%, обясни Кукушева. По думите й, цената на живота се е покачила във всички направления и във всички услуги.
Цената на хляба се определя от търговците- те продават. Според нашия модел на търговия , себестойността на хляба при хлебопроизводители е около 50% от цената, която плащат потребителите. Тази себестойност започна да се променя, бих казала ежечасно, обясни Кукушева.
Ние имаме забрана да правим такава статистика, но със сигурност има повишение в цената. Винаги говорим за стотинки, изразавящи се в едноцифрено число, допълни Кукушева.
Вижте целия разговор във видеото.
Материал на ИА "Фокус" от 07.10.2021г. с автор Велислава Ветренска.
София. Към момента цената на българския хляб в търговската мрежа, който се продава на краен потребител, е най-ниската цена на хляб в света, не само в ЕС. Това каза за предаването „Добър ден, България“ на Радио„Фокус“ Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС).
„Излязла е една статия, в която има абсолютно невярно твърдение, недоказано по никакъв начин. Още повече, в самата статия се разглеждат цени на кето хлябове – това е нещо много различно от традиционния български хляб. И към момента цената на българския хляб в търговската мрежа, който се продава на краен потребител, е най-ниската цена на хляб в света, не само в Европейския съюз“, допълни тя.
Такъв тип твърдения идват от определени икономически таргет групи, които имат поставена цел от техните работодатели да отворят път и пространство на алтернативни за България култури, каквито могат да бъдат киноа, чия, амарант или например авокадото, като плод, обясни Кукушева.
„Тяхната здравословност се препоръчва от група „специалисти по хранене“, както и от услужлива журналистика в България. Това, което категорично мога да кажа, на фона на препускащата и галопираща инфлация, е следното: в България в момента интензивно, с часове се променя себестойността на хляба. Ние като хлебопроизводители говорим за себестойност, защото ние не продаваме към краен потребител. Т.е. нямаме собствени магазини, доставяме хляба в търговските вериги и в малките квартални магазини. Под търговски вериги не разбирайте само чуждите такива. Има достатъчно български търговски вериги на пазара. Те са тези, като наши партньори, които определят крайната цена до потребител и върху тази цена е начислен 20 % ДДС на държавата. Динамичното променяне на себестойността на хляба идва от факта, че се променят компонентите, които влизат в тази себестойност. Първият компонент е цена на енергията. Виждате, даже тази нощ цената на енергията достигна 500 лева за мегаватчаса, при положение че само преди 48 часа беше 348 лева. Освен това цената на газа – тя вече порасна 200% за тази година. Немалко хлебопроизводители работят и изпичат хляба, ползвайки синьото гориво, газ“, каза още тя.
„Без да коментирам тол таксите, които влязоха в сила и които… ние сме абсолютни ползватели на тол такси, защото хлябът се дистрибутира из цялата страна, и поради тази причина няма нито едно населено място, което да е оставено без хляб. На фона на всичко това, промениха се всякакви допълнителни материали, като мая или квас, който се прибавя към хляба. Цената на солта се покачи пет пъти и това го знаят всички битови потребители, цената на водата се покачи четири пъти и това отново го знаят и битовите потребители. Това, което ние трудно променяме, е заплащането на човешкия труд, който е ангажиран при нас, защото той е денонощен, основно нощен и винаги празничен. Т.е. опитваме се да имаме достойно заплащане на хората, които са ангажирани в нашия бранш. На фона на прогнозите, които правят световни анализатори, цитирайки цените на всички тези компоненти, трябва да ви призная, че независимо от изключително добра реколта за България – 7 100 000 тона пшеница, като половината от тази пшеница, а това са 3 550 000 тона, е с изключително високи хлебопекарни качества, но ние коментираме борсови цени“, допълни тя.
Цената на пшеницата към момента спрямо цената на пшеницата миналата година е покачена с 40-45% и тенденцията е трайно да продължи покачването, защото търсенето на основи хранителни суровини в света е изключително голямо, подчерта Мариана Кукушева. Тя засегна и темата за работната ръка. В момента в икономиката на държавата в нито един бранш няма достатъчно работници, уточни Кукушева.
Проблемът, според нея, произлиза от факта, че има много млади хора, които са завършили, имат квалификация, но не желаят да работят.
„Те даже не се регистрират в бюрата по труда, защото не търсят работа. Това явление сред младите хора до 35 години не е национална картина. Това явление, в международен план се наблюдава този факт. Освен това в България в момента по официални данни на Националния статистически институт, работят в икономиката на държавата 1,2 милиона души, в които влизат и сезонните работници, свързани с работа в селско стопанство и свързани с работа в сферата на туризма. На фона на тези 1,2 милиона работни места, които плащат данъци, които плащат косвени данъци, като осигуровки, здравна и социална, и пенсионна система, има 1 милион, около 1 милион – числото е плаващо и донякъде е тайна – заети в публичния сектор. Високообразовани хора, компетентни хора, за които предишният министър на финансите в свой официален доклад заяви, че между 30 и 40% от тях не знаят нито защо са в администрацията, нито каква работа трябва да вършат“.
За да решим въпроса с кадрите на национално ниво, не е необходимо да пристъпяме към внос на кадри от трети страни, защото от там се внасят нискоквалифицирани хора, които не са необходими на българската икономика.
Необходимо е да освободим това национално богатство, което се намира в публичния сектор, и да го привлечем в бизнеса на държавата, не само в хлебопроизводството и в сладкарството – във всяка икономическа дейност на държавата, категорична бе Мариана Кукушева.
Участие на г-жа Мариана Кукушева в предаването "България сутрин" на 28.09.21г. с редактор Тодор Петров. Материал на Бг Он Еър.
Цената на хляба се увеличи. Причината е скокът в цените на тока и горивата. В последните месеци цената на хляба достигна средно 1,20 лв. за половин килограм, като могат да се видят цени и до 2 лв.
"За една година цената на газа се увеличи със 150%. От 1 октомври очакваме още 25-30% покачване на цената на газа. Цената на ел.енергия за бизнеса се увеличи с 200%. Цената на транспорта се увеличи с 35%. Имаме да догонваме борсови цени. За първи път тази година по време на жътва имаме феномен- цената на пшеницата се покачи с 30% и тя вече е с около 50% по-висока от цената й по същото време миналата година. Към 10-15 октомври новата реколта ще влезе в мелниците. Оттам нататък може само да гадаем каква ще е цената на брашното", каза председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева в "България сутрин".
Тя добави, че на фона на всички тези компоненти има един друг, който е много важен- заплащането на човешкия труд.
"Вътрешната инфлация вече е 20%, а не обявените официално 3-4%. Това са факти, които всеки потребител усеща по джоба си. Сами разбирате, че себестойността на хляба и нашата доставна цена се промени. Цената на пшеницата расте, защото е борсова и не се влия само от вътрешното потребление. 50% от добитата пшеница е с високи хлебопекарни качества. От фуражна пшеница не може да се произведе хляб, това е невъзможно", каза още Кукушева.
Имало и добра новина- хлебопроизводителите са в силна конкуренция помежду си. Тя очаква конкуренцията да задържи дълго време цените без драстични скокове. Но тенденциите показвали, че цените на основните хранителни продукти ще продължат да растат, стана ясно от думите й пред Bulgaria ON AIR.
"Крайната цена на хляба се определя от нашите партньори от търговските вериги. Към тази крайна цена има 20% ДДС на държавата. Винаги крайният потребител плаща ДДС-то. Едно от предложенията ни е държавата да въведе единна ДДС ставка от 9%. 9-те процента се оказаха печеливша формула и контролния апарат се обучи добре да събира ДДС в рамките на 9%, където той беше въведен. Това е силна антиинфлационна мярка. 9-те процента биха могли да изсветлят изцяло икономиката на държавата", обяви Кукушева.
Тя цитира официални правителствени данни- в държавния апарат има 35-40% ангажирани специалисти, които "не знаят за какво са там и какви са техните служебни ангажименти".
"Бюрокрацията ни е тромава, административният натиск върху бизнеса е огромен. Бизнесът се нуждае от квалифицирани и отговорни кадри, които могат да правят пари. В администрацията работят хора с висше образование и в много случаи с повече от една магистърска степен. Тези хора са ни необходими не само да се влеят в нашия бранш, а изцяло в икономиката. Внасяме нискоквалифицирани хора, те не са необходими на икономиката на България", посочи Кукушева.
И прогнозира, че след около 10 години ще изчезне ръчният труд. От бранша считат, че администрацията трябва да бъде оптимизирана, за да работи добре и да прилага равнозначно нормите на контрол.
Гледайте целия разговор във видеото.
РЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2025 година.
Изтегли от ТУК
Веган диетата е свързана с възможен риск за здравето при пеленачета и деца, поради тяхната необходимост от по-голямо количество нутриенти по време на растежа.
Пресконференция от подписването на спо разумението между КТ "ПОДКРЕПА" И НБСХС- 21.03.2016 г.
Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене
-------------------------------------------------Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя