Актуално

„Хлябът от чисти ръце” – Национална кампания на браншовия съюз в подкрепа на легалния бизнес в партньорство с МЗХ, БАБХ и МФ

АКТУАЛНИ НОВИНИ


КАЧЕСТВЕН ЛИ Е ХЛЯБЪТ В БЪЛГАРИЯ?

МАРИАНА КУКУШЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ БРАНШОВИ СЪЮЗ НА ХЛЕБАРИТЕ И СЛАДКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ пред Бизнес Клуб: БЪЛГАРСКИЯТ ХЛЯБ Е КАЧЕСТВЕН И ЗДРАВОСЛОВЕН

За качеството на българския хляб Българската агенция за безопасност на храните излезе с обстойно проучване и със становище, че българският хляб е качествен. БАБХ досега не е коментирала нито една храна в България по този категоричен начин. Смея да аплодирам агенцията и експертите й, които познават технологията на хляба. Те са категорични в своето становище и обосновка.

Българският хляб по принцип е качествен и здравословен, ако погледнем от гледна точка на неговия състав и суровината, която се влага. Коментирайки българския хляб трябва да кажа, че имам основно предвид пшеничните хлябове на България. У нас се произвежда пшеница с изключителни хлебопекарни качества! Тази пшеница се използва за производството на български хляб. Рецептата е абсолютно опростена - брашно, понякога от няколко вида пшеница, вода, сол за стабилизатор, мая или квас. Факт е, че в последните две години над 75 % от предприятията, които работят на светло, предимно малки предприятия, и средни, ползват квас, за да отговарят на потребителското търсене и  все по-голямото желание на потребителя да се храни здравословно. Проблемът с българския хляб е свързан със сивата икономика. Производството на хляб, като най - бързооборотната храна, всъщност се извършва през нощта и се реализира на пазара някъде до обед. Всъщност най-големият процент от оборота на тази храна се случва в периметър от 5-6 часа. Това е една от причините да съществува сив сектор. От една страна заради невъзможността на контрола да бъде повсеместен и обхватен и защото хлябът не е рискова храна за човешкото здраве! Той, сам по себе си, не може да доведе до влошаване на здравния статус на потребителя, освен ако същият няма специфични заболявания и здравословни потребности за вида хляб. Много е важно да подчертая, че светлите пшенични хлябове на човечеството се ядат в развитите икономически държави от  богатите народи. Колкото е по-малко слънцегреенето и по-кратко лятото, толкова е по-тъмен хляба! Златната култура в зърнопроизводството се нарича пшеница! Опитите на чужди икономики да ни насочват към потребление на техните култури, които всъщност са заместители на основната наша златна пшеница, с твърдението, че са по-близки до човешкия организъм, че са по-лесно усвоими, всъщност е един много добре обмислен и дългогодишно разработван маркетингов подход за потребяване от хората на суровина, с която в миналото, а и в момента ние храним своите животни.

Няма научен капацитет в страната, експерт по хранене, диетолог с ценз, който да потвърди обратното! Обратното, обикновено се твърди от фитнес, йога и други инструктори, от хора, които далеч не познават дълбочината на процеса хранене, а по-скоро имат хоби към изследване на различни гурме култури. Те са добре финансово мотивирани за тази реклама!

- Постоянно се препоръчват алтернативи за хранене и избягване на белите хлябове?

При нас говорят цифрите. Постоянно следим как се реализира хляб на пазара и колко потребява българина. В последните години, българинът все повече консумира хляб! В нашия Консултативен съвет към браншовата ни организация участват водещи експерти, които категорично твърдят, че хлябът е изключително важна храна и не би трябвало да се изключва от  каквато и да е била диета! Кампаниите, за които говорите, не са толкова масови, колкото са добре спонсорирани от неясни източници. Зад промотирането на различни, плодове, зърна, зеленчуци, обикновено стоят цифри с много нули. Това са „хранителни“ секти, които рекламират продуктите на етажното земеделие, познато още и като „вертикално земеделие“. То е създадено за да произвежда зеленчуци по изкуствен път, без почва, слънце и светлина. Същите тези храни са носители на бактерията ешерихия коли.

 Понякога в дълбочината на такива кампании стоят и  мултинационални фармацевтични компании, защото те произвеждат хранителни добавки и провеждат стратегии за налагането им. За хранителните добавки - България е уникална в това отношение- те не подлежат на какъвто и да е било контрол! В останалия европейски свят хранителните добавки се контролират от съответните агенции по лекарствата. При нас няма контрол върху продажбата на хранителни добавки! Има ги не само в аптеки и дрогерии, а даже в големи търговски вериги. Това е бизнес за милиарди и никой не си задава въпрос какво съдържат тези капсули, хапчета, шишета, на чиито опаковки все пак е написано, че те не заместват храненето. Проблемът, който имаме е, че тези добавки са достъпни и до децата! Има и нещо друго-масово се продават зърнени култури като киноа, чия, амарант и др. с абсолютно неясен произход.  Те са нетрадиционни за нашите ширини, не се отглеждат. Не се разграждат от нашите организми, защото ние имаме друго ДНК! Продават ги като продукт с трайност 3 години. Няма зърнена култура, която да издържи толкова и да не прорасне. Тази съмнителна трайност означава солидна химическа обработка!  Не казвам да не ги продават, но мисля, че тези, които се хранят с тях трябва да се замислят. Тези нови за нас храни също се рекламират. Търси се запазено място за тях в детските менюта и рецептурници! Затова съм категорична, че зад тези, уж, здравословни "кампании" стоят определени финансови траншове. Обърнете внимание какви декларации подписват родителите!

- Съгласете се, има много критики към тестените закуски, които се доставят в детски градини и училища. Свидетели сме на десетки примери, показвани от медиите. Къде е проблемът? Това ниско качество бие по стойността на бранша и фирмите в него?

Хлябът за българите не е храна, това е необходимост! Много здрави поколения българи са израсли с филията хляб с лютеница, масло или олио, сирене, мед!

НИЕ РАБОТИМ ПО ИНИЦИАТИВАТА „ХЛЯБЪТ Е... „ САМИЯТ ЗНАК ГОВОРИ ЗА НЕЯ!

В момента водим кампания за изпълнение на Наредба 9 за изхранването на децата в училища и детски градини. Проведохме един дискусионен клуб за детското хранене по отношение на качество на храните те да бъдат по утвърдени БДС стандарти. Всъщност нещата са следните: В България има 265 общини. Всички хлябове и хлебни изделия трябва да бъдат доставени в учебните заведени по определен стандарт- Утвърден стандарт „България“. От 265 общини, около 100 общини в момента се захранват от 85 фирми, които работят по определения стандарт. Над 65 % от общините всъщност не поставят като условие и не прилагат нормативната база в действие. Това означава, че от 265 общини 165 финансират сивия сектор. Кметските ръководства се разсейват като твърдят, че не били наясно с нормативната уредба. А тя е задължителна (Добавям, че Наредба 9 е в сила вече 4-та година). Затова стигаме до онова качество на закуските в училищата, което отвращава и възмущава много родители. Аз се срамувам от този тип закуска, която е абсолютно олицетворение на сивия сектор. Законът трябва да бъде приложен с цялата му тежест. Коментирахме с нашите юристи да сезираме прокуратурата, но защо?. Нашата цел не е да има прокурорски преписки за определени кметове. Целта е нормативната уредба да се прилага и да работи еднакво навсякъде. И да сме сигурни, че храната за децата ни отговаря на изискванията по БДС стандартите. Това е голямата истина за закуските!

- Твърдите, че пшеничните хлябове са основно от българска суровина. Кажете за другите "модерни" хлябове?

Една част от хлябовете са с модерни съставки - лимец, царевица, овес, просо, ръж и т.н. Не всички суровини обаче са отгледани в България. Съвременното хлебопекарство е свързано с технологичен процес, в който се ползват готови сухи смеси. Много от тези сухи смеси пристигат готови от европейски държави. Това, което ме притеснява, е че  държавният контрол никога не проверява описаният състав в сертификата за съответствие дали отговаря на съдържанието вътре в чувала. Това, което ме притеснява, че гилдията пекари, представители на модерни малки пекарни твърдят, че те сами създават рецепти. Всъщност рецептата е изписана на чувалчето. Притеснява ме, че е подлъган потребителят по отношение на състава на определените хлябове и от липсата на пълна информация за съдържанието на конкретния хляб. Има хлябове на пазара с претенция да имат над 50 % ръж в тях, а имат пухкавост и въздушност, невъзможна при наличието на такъв процент ръжено брашно. Притеснява ме факта, че се говорят псевдо легенди! Потребителят заслужава да знае истината. И по еврорегламенти е така- Регламент 1169/ 2009   А истината е, че България е сериозен производител на качествен хляб, който се продава в ЕС заради защитеното качество.  

- Попадал съм на хляб, за който се твърди, че е от един и същи производител с различно качество в голям град и малко селище. Как го обяснявате?

Ако контролът е повсеместен не може да има такива отклонения. Ако знаем, че има наказания, когато има отклонения от заявени норми, нито един бизнес в България не би си позволи такива отклонения.

- Какво предлагате на законодателите?

Категорично предлагахме да има нов закон за храните. Трябва да ви призная, че няма министерска или депутатска врата, която да е затворена пред нас- хлебарите! Обаче липсата на законодателство е абсолютен факт! Сивата икономика в нашия бранш е вторият много категоричен фактор. Не забравяйте, че сивата икономика се отчита, за да съществува. Тя върти едни хазартни пари, които изтичат в нечии джобове. Не е моя работа да назовавам чии са те. Истината е, че сивата икономика се проявява, освен в обществени поръчки като детско и ученическо хранене и ежедневно чрез доставка на продукт, който уронва престижа на истинския хляб, но веригата на контрола е дълбоко неефективна или мотивирана по места да си затваря очите. Първа причина - липса на достатъчно средства за контролните органи, втора причина-хлябът не се смята за рискова храна. Трето много важно - тези 20 % ДДС, открадването, на които, е стимул за някои хора да са производители на хляб. България и Лихтенщайн са единствените в зоната на ЕС, които имат еднакво ДДС върху хляба и всички останали стоки.

Лихтенщайн е страната са най-богатото население в Европа, ние сме на опашката по доходи.  В България сме около 7 милиона. Важното е, че услужливо се разсейваме как изтичат пари! Ние отглеждаме суровината. Тази суровина се субсидира през европейски бюджет, през национални плащания, след това тази суровина се преработва, за да произведем хляб, който се плаща  от джоба на клиента, т.к. ДДС-то е точно този данък, плащан от крайния потребител. Когато той не е отчетен в хазната прави храната по-скъпа, в случая хляба и  второ-  демотивира  контрола. Осветяването на определени схеми не ни дава самочувствието, че можем да се справим със сивия сектор! Нужно е диференциация на ДДС за хляба! Нека ДДС е 5% и ще бъде платен от всички. Ще осветли веригата от нивата до трапезата и най- важно: ще намали цената на хляба!

Залагахме много на закона за храните. В него има заложени три основни акцента-статутът на предприятията, точно регламентиран и със съответните строителни книжа, второ регистър на всички дистрибутори на хляб, а  хлябът не тръгва само от производствения цех и не стига сам до крайния потребител. Дистрибуторите имат дейно участие във формирането на цената на хляба, но регистър за тях няма. Те са безконтролни! Трето много важно нещо, което бяхме заложили бе регистър на превозните средства, за да има право инспектори на улицата да извършат проверка и да спрат нелегално произведения хляб. Прости изиксвания, но спъването извън пленарна зала е факт. Очакваме нещо добро да се случи между първо и второ четене на Закона за храните. Защо досега не се случва не мога да ви дам обяснение. Мисля, че няма национална воля за преустановяване на сивия сектор в нашия хлебарски бранш!

Интервю на Велислав Русев
Източник: Бизнес клуб



Проекти

Bojko Satchanski i Mariana Kukusheva Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

bgРЕГИСТЪР
на фирмите, произвеждащи хляб и брашно по УС „България“ за периода 20.04.2018 г. – 20.04.2019 г.
Изтегли от ТУК

Издания

mail.pcexpert.bg

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене


-------------------------------------------------

Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя

Галерия Дискусионен клуб

БУЛПЕК 2017 г. - Обзор : ТУК

Puratos

Lesaffre

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512

adevertisement message 512