Актуални новини

Как се отрази пандемията на цените на храните?

Детайли

Създадена: Неделя, 14 Февруари 2021 20:21

Звуков запис от интервю на г-жа Мариана Кукушева за радио БТВ.

Как се отрази пандемията на цените на храните? Защо от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите настояват за проверка на храните в училище? Гост ще бъде председателят на Управителния съвет на съюза Мариана Кукушева.

Мариана Кукушева, НБСХС: Не съм оптимист относно правилното протичане на обществените поръчки за доставка на храни в училища и детски градини

Детайли

Създадена: Понеделник, 08 Февруари 2021 13:41

Материал от 07.02.2021г.

Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС), в интервю за Агенция „Фокус”.

„Фокус“: Г-жо Кукушева, текат обществени поръчки за доставка на храни в училища и детски градини, които трябва да по БДС. Ще бъдат ли избегнати тази година пропуските, за които алармирахте през 2019 г., които позволяват заобикаляне на това правило? Има ли някакви вратички?

Мариана Кукушева: Не съм оптимист по темата, че ще спрем сивия сектор да доставя храни, застрашаващи здравето на децата ни. Още повече, че тези храни са изцяло платени с парите от данъкоплатеца.

Консумацията им влошава здравния статус, защото в повечето случаи имат подменени основни суровини, най-вече касаещи животинските храни, но в същото време не позволяват да се изгради потребителски вкус към традиционната българска храна. Не случайно в действащата наредба е заложено храните по обществени поръчки, доставени в училища и детски гради и в болничните заведения, да бъдат утвърдени по БДС.

Това значи абсолютно приравняване към Българския държавен стандарт. Става дума за уникални стандарти, които позволяват храните да са произведени основно с български суровини. По този начин се стимулира местната икономика и се изграждат вкусовите характеристики на децата при консумацията на определена храна.

Не съм оптимист относно правилното протичане на обществените поръчки. Към момента сме отправили запитване към много общини по Закона за достъп до обществена информация откъде и кой е техният доставчик. Изключително малко са общините, които отговориха коректно. Ще изчакаме да получим отговори в рамките на законовия срок.

Смятам да направя нарочна пресконференция и да обявя официално какво се случва на практика във всяка една община в България. Докато се водят предизборни кампании, докато се плашим с разни институции, докато разсъждаваме за новото реално, докато коментираме цените на храните, да поговорим за това къде отиват парите ни като данъкоплатци и за здравето на българските деца.

„Фокус“: Разполагате ли с някаква статистка какъв процент от тези доставки се извършва от фирми в сивия сектор? Например с някакви данни от минала година.

Мариана Кукушева: Обществените поръчки са с договори за 2 години. Не случайно първия път, когато коментирахме темата беше през 2019 г., тогава договорите изтекоха. В момента, ако погледнете в сайта на Агенцията за обществените поръчки ще видите, че там вече има публикувани договори. Те са с комплексен доставчик на храна, в това не виждаме някакъв законов пропуск. Пропускът е, че излишно общините не са дефинирали съответните групи храни да бъдат по утвърдени по БДС. На места има проведени тръжни процедури, в които не е заложено изрично българското законодателство по отношение хранене на деца.

Няма да коментирам повече темата, за да не правя изпреварващи изказвания. Надявам се, че чрез това интервю ще изпратим достатъчно сериозен сигнал до общинските ръководства и те ще погледнат темата с цялата отговорност и ангажимент. Интересуват ни поддоставчиците по обществените поръчки за доставка на храни. Искаме да знаем кой е производителят на съответната група храна, къде се намира, по какви стандарти работи, каква суровина ползва, колко работни места има. По какъв начин произведената от него храна гарантира, че са спазени всички изисквания на запазените марки като утвърден стандарт в България за нас мелничарите и останалите стандарти за другите групи храни.

„Фокус“: В края на миналата година хлябът поскъпна средно с около 0.10 ст.. Може ли да очакваме ново поскъпване през тази година? Да припомним отново ценообразуващите компоненти.

Мариана Кукушева: Да, в края на календарната 2020 г. доставната цена на хляба беше коригирана в рамките на до 0.10 ст. Това конкретно значи 5 ст. повече от бюджета на едно четиричленно семейство на ден за покупката на хляб. По наша информация и според Националния статистически институт, едно четиричленно семейство консумира един хляб в рамките на два дни.

Изяснихме кое наложи точно тази корекция, но не е зле да припомним отново. Започваме с повишената цена на суровината. Заради природните катаклизми има компрометирана житна реколта в целия свят, не само в България. Цената на пшеницата е борсова, не може да бъде повлияна от предлагането и търсенето на нашия малък пазар. При покачване на цената на първичната за нас суровина, каквато е пшеницата, се увеличи и цената на брашното. Според анализаторите това е абсолютно нормално, особено по времето на пандемия. От Комитета за продоволствена сигурност към ООН съобщават, че цените на храните имат своя 6-годишен ръст и ще продължават да се увеличават. Себестойността на хляба расте и заради цените на енергоизточниците, както и заради транспорта. Хлябът е с най-тежка логистика от всички бързооборотни стоки. Във всяка, макар и най-отдалечена точка на страната, се доставя ежедневно хляб. Цената на тази доставка вече не е просто разход на гориво, а е свързана и с тол система. Важно е, че има и специфична калкулация на човешкия труд.

Хората, заети в хлебопроизводството работят на първа линия, казвам го най-отговорно. По време на празници, делнични дни, независимо от метеорологичните условия, нашите хора не работят в home office. Те пътуват, полагат най-вече нощен труд и трябва да имат достойно заплащане. Още преди две години членовете на нашата организация, които произвеждат 89% от целия оборот на тестени, сладкарски и хлебни изделия покачиха цените на труда, който заплащат. Той представлява 35% от стойността на всеки един продукт. Доставната цена на хляба е различна от продажната му. Всеки търговец решава каква търговска оценка да постави.

„Фокус“: Г-жо Кукушева, винаги сте обръщала сериозно внимание на сивия сектор в бранша, не веднъж сме коментирали темата. Да припомним факторите, които способстват, за да се развива и защо толкова време не може да се намери начин за пресичането му? Какво се случва по веригата?

Мариана Кукушева: На фона на противоепидемичните мерки, на фона на трудната 2020 г., мисля че имаме проблясък в края на тунела. Според наш анализ оборотът на хлебопроизводителите в резултат на затварянето не е паднал. Хлебопроизводителите, които имат висока технологична способност да организират хлебопроизводството като процес, в който критичните точки са драстично намалени, взеха всички мерки за защита здравето и безопасността на работещите в предприятията. Те останаха на пазара, обогатиха асортимента и повишиха оборотите си.

За сметка на това малките квартални пекарни, които не винаги декларират целия обем на оборотите си, затвориха. Това е обяснимо. Става дума за пекарните, които произвеждат закуски или сладкиши. Семействата, останали вкъщи, започнаха да приготвят сами цялата гама от този тип продукти. Голяма част от тези фирми, както казах, не обявяват оборот, не успяха да бъдат бенефициенти по нито една мярка, касаеща подпомагане от страна на държавата и европейските фондове.

Светлината в тунела дойде от факта, че чувствителна част от фирмите, които затвориха, повече не можаха да отворят. Техният пазар се загуби, клиентите им се пренасочиха, още повече такъв тип асортименти могат да се закупят от големите вериги хипермаркети. Не малка част от клиентелата им бе задоволена от доставката до дома, направена от ресторантьорите.

Тази COVID вълна, специално локдауна, затварянето, доведе донякъде до изсветляване на сектора.

Повишените ни обороти дойдоха от пряката продажба, но в същото време пострадахме от затварянето на ХоРеКа сектора. Той обединява и консумира производството на цялата хранително-вкусова и питейна индустрия. Подчертавам, че загубите в това отношение не ни подминаха.

„Фокус“: Ще използвам ваши думи, които се открояват при разговорите с нашата медия, че хлябът у нас се произвежда от 100% българска пшеница, с най-добрите хлебопекарни качества, че не се прави компромис. Научихме ли се да отдаваме дължимото на хляба, на хората, които го произвеждат, на сектора?

Мариана Кукушева: Този въпрос е онази тънка струя на човешката нагласа и душа, на храненето на българина, която не бива до подменяме, камо ли да скъсаме. Оставайки вкъщи, като никога досега в последните 50 години, българинът отдаде своята почит и уважение към хляба и хлебните изделия. Върнахме се назад към традициите, започнахме да правим печива, които носят дъха на една приятна и вълнуваща автентичност. Носят вкуса на едни стари времена, когато човешките ценности са били тези, за които днес говорим, че е време да се възродят. Голяма чат от българските потребители и тези, които оплюваха хляба, посягаха с нечисти ръце към него, към момента спряха. Вярвам в правото на всеки за втория шанс. Вярвам във великата магия на прошката. Ние, хлебарите, простихме. Нека говорим за хляба с уважение, защото с него започва не само денят ни, а защото всяка човешка молитва е свързана с благословията му. Това не може да бъде променено и обезличено от нито една човешка ръка, от нито един човешки интелект. Не може да бъде изтрито от паметта на човечеството, което е оцеляло благодарение на хляба.

„Фокус“: Тъй като споменахте връщането на автентичността при хляба, дали българинът все по-често не избира по-нестандартни печива – с лимец, ядки и т.н., за сметка на традиционния? Успява ли браншът да отговори на тези потребности?

Мариана Кукушева: Гурме културата е факт. В никакъв случай не искаме да я ограничаваме, напротив. Ако едно печиво е произведено с качествени продукти при всички случаи ще бъде харесано от потребителите. Друг е въпросът колко от тях ще се привържат към нетрадиционни вкус, който носи този хляб. На нашия пазар има над 73 вида хляб. През месец септември 2020 г. колеги хлебопроизводители извадиха на пазара чисто ръжен и чисто лимецов хляб. Това се случи благодарение на огромните усилия на тези производители, на новите технологии и закваските, които вече са факт. Ние сме едни от първите хлебари в Европа, които работим основно с квас, с различни закваски. Поради огромния интерес към пълнозърнестите продукти обогатихме асортимента на утвърден стандарт „България“, освен бял, типов и „Добруджа“, имаме пълнозърнест, ръжен, ръжено-пшеничен хляб. Идеята е да отговорим на препоръките на Световната здравна организация, както и на потребителското търсене.

Гордея се, че съм председател на Управителния съвет на национално призната браншова организация, която чрез произведените продукти от членовете й ежедневно присъства на европейския пазар и гарантира качеството на тези продукти.

Можем да се гордеем с българския хляб.

Автор: Мариела Чепелова

Информационна Агенция "Фокус" © 2021 Всички права запазени.

Защо поскъпна хлябът?

Детайли

Създадена: Петък, 11 Декември 2020 12:06

Участие на г-жа Мариана Кукушева в сутрешния блок на Българска национална телевизия в "Денят започва" на 11.12.20г.

Цената на хляба беше индексирана средно с около 10 стотинки, през последните две седмици, което означава повече с около 5 стотинки на ден за семейния бюджет.

Това изчисли в "Денят започва" Мариана Кукушева- председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България.

"Няколко са причините за поскъпването на хляба, сред които е и Covid пандемията, която затвори много сектори в света и освободи огромен финансов поток. Тези пари се насочиха към зърнените пазари - за първи път от 6 години насам цената на пшеницата има подобни показатели, като данните са на ООН", обясни тя.

По думите й оскъпяването на пшеницата се отразява положително на изкупуването на зърното, тоест селскостопанските производители получават по-добра цена за своята продукция.

"Когато се покачва цената на пшеницата, неминуемо следва поскъпване на основната за нас суровина- баршното. Имаме покачване на цената на енергията и газа, има покачване на транспортните разходи, банковите лихви, на данък смет и данък сгради, които също се плащат от бизнеса", изреди Кукушева.

Тя подчерта , че основното перо в себестойността на хляба е покачването на цената на човешкия труд.

"Хлебопроизводството не е включено в каквито и да е помощи и мерки за подпомагане от страна на държавата. Може би мотивът е, че не сме затворени с нито една министерска заповед до момента. Ние продължаваме да работим и работим на първа линия", отбеляза Кукушева и добави:" Увеличихме цената на труда точно с толкова, колкото го направи държавата по отношение на заплащането в държавните органи и държавната администрация- с 30%. Това няма как да бъде поето от всеки хлебопроизводител."

Вижте още от разговора във видеото.