Актуални новини

Мариана Кукушева, НБСХС: Прилагането на Закона за храните ще доведе до възможността да бъде осветен пътят на храната буквално от производителя до трапезата

Детайли

Създадена: Четвъртък, 28 Май 2020 13:58

Интервю на Деница Китанова с Мариана Кукушева за Информационна агенция "Фокус" на 28.05.20г.

Мариана Кукушева председател на Управителният съвет на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите, в интервю за Агенция "Фокус" по повод професионалния празник на хлебарите и сладкарите и за новия Закон за храните.

Фокус: Г-жо Кукушева, днес е професионалния празник на хлебарите и сладкарите. Какво ще пожелаете на Вашите колеги?

Мариана Кукушева: Бих искала да отправя пожелание на моите колеги хлебари в България, които са хора от тихия фронт и които работят тихо и неуморно. По време на пандемията не оставиха нито един обект без хляб, не забавиха нито една доставка. Изпълниха изцяло всички очаквания на търговците към тях и с оглед на всичко това още един път искам да им благодаря. Респектът към денонощния труд на хлебаря трябва да бъде огромен. След Бог е хлябът. Хлябът е символ на човещина, на онази нова европейска солидарност, към която ние ще започнем всички да се стремим, изграждайки я заедно. Хлябът е храната, която веднъж споделена с приятел, остава завинаги между тях двамата. Хлябът е символът на нашия живот. Хлябът е продуктът, който се ражда в производствения процес и се изгражда и се състои изцяло от българска суровина. Нека е сладък хляба на българските хлебари и на техните потребители. Нека е благословен трудът им, нека е голям берекетът, нека е споделен с цялото българско общество, както и с вас нашите партньори- медията "Фокус".

Фокус: Парламентът прие на второ четене промените в Закона за храните. Защо е важен този законопроект?

Мариана Кукушева: Законът за храните е част от законодателството, касаещо националната сигурност на България. В извънредното положение, което бяхме само до преди две седмици всъщност стана ясно колко голяма част от живота и бита и нашата човешка и национална сигурност представляват храните. Факт е, че храните присъстват ежедневно в живота ни. Те са нашето гориво, за да може организмът ни да живее. С оглед на това най- после след близо четири години трябва да се поздравим, защото Законът за храните е факт. Този закон е изгаботен по възможно най -демократичните мерки. В неговото изработване взеха участие всички браншови организации от сектор "Храни" и "Напитки", както и "Хранителни добавки". Въпреки многото преработки, въпреки различните мнения, въпреки тежкия натиск от страна наранени икономически интереси, комисията се справи. Днес той е факт, благодарение на усилията и разбирането от страна на народните представители и най-вече на управляващата коалиция. Благодарим на министър Танева, която държа на обещанието си да има Закон за храните, както и Закон за хранителната верига.

Това, което е важно да се знае за Закона за храните е, че ако той заработи с поднормативната уредба, която предстои да бъде изработена от МЗХГ, ще гарантира не просто безопасна храна на потребителите, не просто те ще могат да направят информиран избор какво купуват и с какво се хранят, а ще ликвидира в голяма част и сивата икономика в сферата на храните, търговията и дистрибуцията на храни. В тази връзка искам да подчертая, че за нас хлебарите и сладкарите на България този закон идва в навечерието на нашия професионален празник, който празнуваме в деня на Възнесение Господне- Спасов ден. В него акцентът за нас попада в транспортирането на хляб, брашно. хлебни и сладкарски изделия, в специални превозни средства, които ще бъдат описани по регистър, създаден въз основа на закона, които ще съдържат и ще имат на отличително място стикер с идентификационен код, така-щото да има контрол на пътя. Така-щото във всеки един момент да се знае един дистрибутор от къде е взел произведения хляб и къде смята да го реализира, в кои търговски обекти. Нашият проблем със сивия сектор не е за подценяване. Затова сме толкова доволни, защото Законът за храните ще даде възможност за реални мерки за борба със сивия сектор.

В Закона за храните има още два изключително важни аспекта освен всички останали. Единият е свързан със статута на сградите и обектите, в които се произвежда, тъгува, дистрибутира или складира храна.Сградният фонд трябва да отговаря на всички изисквания по Закон за устройство на територията. Искам да подчертая, че към момента само е една София обекти без Акт-16 представляват повече от 30% от всички обекти, които търгуват и произвеждат храни. Сами разбирате, че прилагането на закона ще доведе до възможността да бъде осветен пътят на храната буквално от производителя до трапезата.

Много важен акцент за нас представлява създавнето на консутативния орган към министъра на земеделиети и храните, наречен Национален съвет по храните, в който ще членуват всички национално признати браншови организации в сферата на храните. Идеята е този орган да съблюдава, координира, ражда и промотита политики по здравословно хранене, политики по насърчаване производството на все повече български здравословни храни, политики насочени към защита здравето на потребителя.

Още един последен акцент ще си позволя да споделя. Той е свързан преди всичко с модерния начин на доставка на храна в офиси и домакинства. Това е интернет търговията. Тя вече е описана и трябва да отговаря на определени изисквания и критерии, защото в интернет пространството нищо не е безопасно за потребителя, ако храната не отговаря на определени изисквания. Това са само основни акценти, между които трябва да вмъкнем факта, че вече храните, които имат ГМО съставки върху тях на видно място с достатъчно голям шрифт ще бъде изписано, че тази храна съдържа ГМО. Освен това задъжително ще се изписва произхода на суровината, от която е произведена дадена храна. Ако е произведена в Бълария, ще има едно обозначение, ако е произведена в ЕС-второ. Всичко това ще бъде популяризирано, така че да стане разпознаваемо за българските потребители. Още веднъж да се поздравим с една изключително важна крачка, направена в полза на българското общество.

Фокус: Вие настовате от дълги години за изсветляване на сектора. По какъв начин това ще се отрази на легалния бизнес и на почтените хлебари и сладкари на конкурентоспособността?

 Мариана Кукушева: Акцентите, които дадох категорично са мерки, които служат за борба със сивия сектор. Ако един бизнес оператор изпълни всички изисквания на Закона за храните, а той е длъжен, защото това е закон, а не европейска директива, той ще работ единствено и само на светло. Тогава очакваме по-голяма събираемост на данъците, по-висока конкуренция и по-ниски цени на продуктите, които ие създаваме. Законът на храните е закон, който позволява и реферира към европейските регламенти, така че те да могат да бъдат приложени. Единствено през Закона за храните, ние можем да прилагаме регламентите в наказателната им част. Наказанията по отношение на нарушителите не са вече символични в рамките на 100-200 лв., платими от всеки нарушител, а са в европейски размери, които за България звучат много солидно. Презумцията на налагането на наказанията е да не се стига до тяхното налагане. Да има превенция, която да разреши и да задължи всеки бизнес оператор да работи на светло, да не нарушава законодателството и по този начин да не застрашава живота на българските потребители, както и на европейските такива. 

Фокус: По какъв начин Вашият браншови съюз ще бъде представен в Националния консултативен съвет към министъра на земеделието?

 Мариана Кукушева: Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите беше активна част от работната група за изработване на законопроекта. Ние сме национално призната браншова организация. При нас членуват над 90% от всички бизнес оператори, които са регистрирани в сферата на хлебопроизводство и сладкарство. Ние сме абсолютно в подкрепа на създаване на този консултативен орган. Той трябва да работи при определени правила, за да не се ползва неговото съществуване за провеждане на определени тесноикономически интереси на определени субекти. Законът и Консултативния съвет ще балансират европейската и национална политика в областта на производството, търговията и дистрибуцията на храни.

Фокус: Онлайн търговията с храни за пръв път се регламентира в Закона за храните. Вие споменахте за това. Планира се и изготвяне на онлайн платформа за онлайн търговия. Тя все още не е готова, ще вземете ли участие в този процес?

 Мариана Кукушева: Разбира се, Националният браншови съюз на хлебарите и скадкарите е част от всички законодателни инициативи, които се раждат в Народното събрание или в Министерство на земеделието, храните и горите, както и в Агенция по контрол и безопасност на храните просто защото хлябът е насъщния. Ние поддържаме голяма гама от различни видове хлябове, хлебни и сладкарски изделия. България е сериозен бизнес оператор на европейския пазар. Дистрибутираме нашите произведени в България от български суровини изделия и ги реализираме на европейския пазар. Очаквам в най-скоро време да бъдат сформирани работните групи, които ще работят по поднормативните актове за прилагане на закона, както и за изработване на определени платформи.

За хляба: Как новият Закон за храните ще ликвидира сивия сектор

Детайли

Създадена: Четвъртък, 28 Май 2020 12:32

Интервю на Веселина Миланова с Мариана Кукушева за Българско национално радио на 28.05.20г., програма Хоризинт в „Преди всички“.

Според регистъра, който се води от Агенцията за безопасност на храните, около 680-700 обекта са регистрирани като хлебопроизводители. Според нас са почти 2 пъти повече.

Това каза за БНР председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева на днешния професионален празник на хлебарите - Спасовден. Тя оцени като „изключително важен“ новия Закон за храните, приет на второ четене от парламента в сряда.

„Ако той влезе в сила с цялата тежест на членовете на законодателството, които са предвидени в него, Законът за храните може да бъде част от законодателството за борба със сивия сектор и би могъл да го ликвидира“, подчерта Кукушева.

Как нормативните промени ще ликвидират сивия сектор в хлебопроизводството

„Хлябът е най-бързо оборотната храна в света. Проследимостта на производство, дистрибуция и реализация е изключително трудна. Видно е, че в България няма политическа воля, а може би няма и административен капацитет да се случи такъв тип проследяване, но чрез глава „Транспорт и транспортни средства на храни“ ние сме изключително облагодетелствани от Закона за храните, защото за нас е заложено специалното изискване да се създаде регистър на дистрибуторите.

Всички превозни средства, превозващи, хляб, брашно, хлебни и сладкарски изделия ще имат отделна регистрация, уникален идентификационен номер, който ще бъде сложен на транспортното средство. Ако хванем дистрибуцията, много лесно бихме стигнали до първоизточника – производителя, както и до търговеца, който трябва да я реализира. Досега никой пътен контролиращ орган не можеше да спре превозно средство и да направи щателната проверка.

Законът вече прилага цялата тежест на европейските регламенти и санкциите са „в европейски финансови измерения“, допълни Кукушева. Предвидена е санкция затваряне на производствени и търговски обекти.

Помислено е и за сивия сектор. Отговорността е на местната власт. Кметове и общински наместници са длъжни да следят цялата икономическа дейност, която се извършва на тяхна територия:

„Всички обекти за производство, търговия и дистрибуция с храни трябва да да имат съответните удостоверения по Закона за устройство на територията“.

Около 30% от обектите в София нямат нужните документи по ЗУТ – Акт – 16, изтъкна Кукушева.

Всеки производствен обект трябва да има на трудов договор поне един служител със специализирано образование в областта на хранотелно-вкусовата промишленост. В момента масово в обектите за производство или търговия няма технолози, допълни тя.

С новия закон ще се сложи край на препакетирането на храни, допълни още Мариана Кукушева. „Ще има пълна проследимост на храната и знак за съдържанието на ГМО. Ще има и две определения за „Продукт от България“- ако са изцяло от българска суровина и „Добит в България“, ако е произведен от смесени суровини, независимо от къде. Предвиден е гратисен период, за да могат бизнес операторите да отговорят на изискванията на законодателството.

„Аз се надявам, че септември месец ние ще можем да се поздравим с действаща нормативна уредба и с възможностите за повече прозрачност, по-информиран избор и борба със сивия сектор“, обобщи председателят на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Политиките по храните ще се контролират от Национален съвет.

 В него ще влязат национално признатите браншови организации, които отговарят на ред изисквания и имат административен капацитет.

Цялото интервю чуйте от звуковия запис.

Мариана Кукушева, НБСХС: В момента е много рано да говорим за промяна на себестойността на хляба

Детайли

Създадена: Четвъртък, 07 Май 2020 11:18

Председателят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България Мариана Кукушева в интервю за Агенция „Фокус“ за пазара на зърнени суровини.

Фокус: Г-жо Кукушева, предвид кризата с коронавируса, пазарът на зърнените суровини се разколебава. Има ли риск от увеличение на цената на хляба предвид икономическата криза с коронавируса?

Мариана Кукушева: В момента е много рано да говорим за промяна на себестойността на хляба с оглед на очакваната нова реколта. Текущите прогнози за добива на пшеница от новата реколта показват, че ще има  известно намаление. Прогнозата за България е 4,93 тона на хектар добив. При това положение добивът ще е по-нисък от предишния и диапазонът ще бъде между -3 и -10 %. Общото производство за България към момента не се очаква да надмине 5,9 милиона тона. Миналата година беше около 6, 5 милиона тона.  С оглед на този факт и с оглед на това, че като цяло засега се коментира от международните наблюдатели, че житна и зърнена реколта 2020 година по принцип ще бъде по-малка, очакваме, че цената на суровината ще бъде различна. Към момента цената на суровината на хлебната пшеница е около 330 лева без ДДС на тон по цени на стокова борса. Това не са обичайни цени за  този етап на годината. Не забравяйте, че ние се намираме на около месец и половина време от жътва. Така че засушаването е факт, но настоящите валежи се надяваме да спасят добивите на България. Факт е и още  нещо.  Пролетниците в момента имат едно очаквано увеличение с оглед по-добрата цена, която се наблюдава в последните няколко години. Увеличени са и  площите със слънчоглед спрямо предходната година, което също е една трайна тенденция. Освен това колебанието в цените на зърнените култури е свързано и с несигурността по отношение от една страна на новата реколта като количество, от друга страна с икономическата обосновка в света, заради COVID– 19. Цените в Украйна като голям производител на пшеница се стабилизират,  но това не бива да ни успокоява. Изминалата 2019 година е рекордна за световния добив на пшеница – 764,5 милиона тона. Това значи 4 % повече на годишна база спрямо предходните години. Тази рекордна реколта  за  2019 година понижи цените на пшеницата може би в рамките на 3 % спрямо 2018 година. Но ако в момента прогнозата за 6-7 % намаление на новата световна реколта от пшеница се сбъдне, то средната световна цена се очаква да се повиши с около 8 % на пшеницата. С оглед на всичко изброено до тук сами разбирате, че очакванията ни към момента от една страна са реколтата да има добри хлебопекарни качества, което за нас е изключително важно, и от друга страна имаме нагласата да считаме въз основа на направените анализи, че цената на пшеницата ще бъде по-висока. А когато цената на суровината е по- висока, сами разбирате, че се променя и цената на крайния продукт. Но все пак хлябът продължава да бъде най-евтината и истинската храна на българския пазар и не само на него. Българският хляб е най-евтината, истинска храна в Европа и в света. Не виждам промяна на тази тенденция.

Фокус: Намалява или се увеличава търсенето на хляб и хлебни изделия предвид извънредното положение?

Мариана Кукушева: Нямаме някакви отклонения от нормалното търсене на хляб и козуначени изделия в рамките на отминалите великденски празници. Всъщност стокооборота не е променен чувствително. Може би с 1-2 % по-нисък поради факта, че социалната изолация и извънредното положение наложи и докара възможността голяма част от  домакините да произведат козунак в домашни условия. Но така или иначе не се забелязва намаление на консумацията и търсенето от страна на потребителните.

Фокус: Достатъчно ли е пшеницата за изхранване на населението и за производството на хляб?

 Мариана Кукушева: Разбира се. Ние произвеждаме в пъти повече  реколта всяка година, спрямо вътрешното  потребление. Преходните запаси, такива каквито министерството на земеделието е обявило на сайта, така или иначе съвсем спокойно позволяват да посрещнем новата житна реколта, която ще влезне първо в хамбарите, ще почине и чак на есен ще бъде вложена в производството на хляб и хлебни изделия. Нямаме никакво притеснение, че в България може да има каквато и да е продоволствена криза по отношение на зърнени храни и производство на хляб и хлебни изделия.

Фокус: Производството и предлагането на хляб не е както едно време и има повече от три вида хляб. Кой вид хляб е най-евтин?

Мариана Кукушева: Нямаме такава статистика. На пазара съществуват около 68 вида хляб. Общо са около 293 бизнесоператора производители. Обикновено коментираме и статистиката събира данни за традиционните хлябове на България. Това са бял, типов, „Добруджа“, пълнозърнен, ръжен, ръженопшеничен. Всъщност всичките тези хлябове са от групата хлябове по утвърден стандарт „България“, които са много търсени, вече и в магазинната мрежа. Тяхното качество е абсолютно гарантирано с утвърдения стандарт„България“ и контролът при тях е ежедневен, както от  бизнесоператора, така и  от контролните органи.

В България никога не са били регулирани цените на хляба. Те се саморегулират от търсенето и предлагането и дивата конкуренция, която съществува между различните хлебопроизводители. Така или иначе цените на хляба са такива каквито потребителите могат да си позволят. Те са сформирани пазарно при производството на хляба. Няма спекула. Това е най-бързо оборотната храна, която се произвежда през нощта и в рамките на няколко часа се реализира. За съжаление, в бранша продължават да съществуват такива икономики, за която очакваме да се вземат извънредни мерки за нейното ликвидиране.

Материал на Теодора Патронова от 04.05.2020г.,  Информационна агенция „Фокус”.