Актуално

„Хлябът от чисти ръце” – Национална кампания на браншовия съюз в подкрепа на легалния бизнес в партньорство с МЗХ, БАБХ и МФ

Мариана Кукушева, НБСХС: Малкият семеен бизнес започва отново да прохожда в България

Председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева в интервю за Агенция „Фокус“ за инициативата „От зрънцето до хляба“.

Фокус: Госпожо Кукушева, какво представлява инициативата „От зрънцето до хляба“?
Мариана Кукушева: Инициативата „От зрънцето до хляба“ е част от комуникационната стратегия на националния фонд на хлебарите и сладкарите, подчинен на философията, че хлябът е извор на живот, той е молитва, но той е и сърдечен пулс. Хлябът е храната, която е насъщна и може би затова присъства във молитвите на всички религии, може би затова пред хляба и пред Бог всички са равни, независимо от ръст, пол, занятие, етнос, цвят на кожата и т.н. Идеята да се обърнем към най-малките е изключително актуална в днешния момент, защото 21-ви век и неговото второ десетилетие е подчинено като тема в целия Европейски съюз – хранене и изграждане на здравословни хранителни навици у децата. Не можем да очакваме от държавата да свърши нашата работа спрямо българските бъдещи потребители. Бизнесът вече е задължен да създава потребителски навици у най-малките, така че утре, когато самите те са преки потребители, влизат в търговските обекти, купуват, избират, да правят своя осъзнат избор въз основа на традиционното хранене, здравословността на храната, да приемат и да упражняват хранителни режими, които никога не изключват хляба.

Между другото това е един факт, който вече е характерен за човечеството, защото според изследване на СЗО вече няма дипломирани експерти по хранене - диетолози, които да отричат ролята и значението в здравословното хранене на човечеството на хляба. „От зрънцето до хляба“ представлява един малък наръчник за малки вълшебници и за пораснали любознателни деца, той е двустранен, двулицев, в първия вариант обхваща децата от 3 до 8-годишна възраст – там сме написали една специална приказка, посветена на темата от зрънцето до хляба, а във втория вариант, втората корица е за пораснали, любознателни деца с много интересни исторически факти, много интересни данни, свързани с Нормативната наредба на идеологични норми на децата в България. Оставили сме широко отворена вратата за това, освен да заобичат хляба и да го консумират с любов, с доволство, да имат предвид, че могат и сами да изработват хляба. Тазгодишното изложение „Булпек“ беше подчинено на тази тема, и защото хлябът е най-добрата компания на всяка храна и напитка.

Фокус: Колко фирми участваха в инициативата?
Мариана Кукушева: В инициативата участва целият бранш хлебари и сладкари, а това са някъде около 510 фирми, регистърът на фирмите – производители на хляб и сладкарски изделия е много динамичен, той е качен на сайта на Агенция по контрол и безопасност на храните, но не това е акцентът колко фирми участват, акцентът бяха децата като тази таргет група, в която създаваме веднъж отношение, а втори път самите те възпитават своите родители през познанията, които им даваме, през широката гама от вкусове на хлябове по утвърден стандарт в България, които произвеждаме, освен бял, типов и „Добруджа“ по утвърден стандарт в България, вече произвеждаме ръжен, ръжено-пшеничен и пълнозърнесто-пшеничен хляб. Тоест цялата гама, необходима за здравословното развитие на детския организъм, вече е с печата за качество, който от НБСХС удостоверяваме.

Фокус: Високо ли е качеството на българските хранителни продукти, произвеждани в България?
Мариана Кукушева: Няма как да говоря за всички видове храни, които произвеждаме в България, но България е известна и е исторически заложено при нас вкусът от миналото да е съчетан с аромата на бъдещето. В този смисъл България е една от балканските страни, които имат богато и разнообразно меню, а в същото време традиции в приготвяне на храната. Що се отнася до българските хлябове, достатъчно е да погледнем търговския обмен на България по отношение на страните в Европейския съюз и извън него, за да видим, че хлебните изделия са на първо място в този търговски обмен - увеличават се и за нас е изключителна гордост да кажем, че през търговските вериги всъщност във всяка топла точка на Европа, европейският потребител консумира български хляб, произведен от българска суровина.

Фокус: Кои са храните, които изнасяме най-много за чужбина?
Мариана Кукушева: Не мога да ви дам такъв списък, защото не е в обсега на моето любопитство, нито на моите задължения. Важно е, че хлебопроизводството е водещ бранш по отношение на търговския износ. Освен това е още по-важно за тази година, че ръстът на увеличение на износа никак не е малък – може би около 1,5%.

Фокус: Имаше ли интересни иновации, които показаха производителите на изложението?
Мариана Кукушева: В хлебопроизводството и сладкарството иновациите не следват всяка година, това е по-специфичен, технологичен процес при нас, защото това изложение не е толкова търговско. „Булпек“ изложението е изложение, което показва ниво, имидж, показват се традиции, показва се обогатяване на вкуса, не толкова иновативни хлебни изделия, защото хлябът е традиционна храна, това е центърът на нашето изложение. Тази година за първи път присъстваха около 15 малки фирми, съвсем нови и за първи път участващи в изложението и немалка част от тях взеха по един златен медал за продукта, с който се състезаваха. Това е много добра новина. Малкият семеен бизнес започва отново да прохожда в България, може би защото условията за неговото развитие вече са по-актуални и предполагат развитието на такъв тип бутиков бизнес, който да създава уникални изделия с вкус и качество. Тази година за първи път златният медал беше придружен с рекламен пакет на стойност 200 лв. за публикация на едномесечна реклама в 80 сайта, такива, които гарантират 80 000 кликвания на потребители. Това е много важно – да помогнем за рекламирането на такъв тип бутикови, традиционни и вкусни храни, които създаваме тук, в България и подчертавам – български суровини.

Фокус: Каква беше зърнената реколта тази година?
Мариана Кукушева: Много добра реколта, неочаквана даже за статистиката. При тези наводнения, при това нетрадиционно лято, всъщност зърнената реколта на България е над 6 млн. и 250 хил. тона. Зърнената реколта през последните 20 години не е имала толкова високо белтъчно съдържание. Около 70% от прибраната реколта има изключително високи хлебопекарни качества. Това е една радостна новина, защото себестойността на зърнената реколта беше покачена от липсата на сняг, от дъждовната пролет, от хладното лято, но така или иначе, както се казва - Бог беше с нас.

Фокус: Очаква ли се поскъпване или поевтиняване на хляба в близко бъдеще?
Мариана Кукушева: Хлябът е пазарна стока като всички останали, цената на хляба се определя от търсенето и предлагането.

Източник: focus-news.net



Проекти

Bojko Satchanski i Mariana Kukusheva Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

bgРЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2019 година.
Изтегли от ТУК

Издания

mail.pcexpert.bg

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене


-------------------------------------------------

Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя

АГРА 2019

Галерия Булпек 2019

Puratos

Lesaffre

https://otzruncetodo.bg