Актуално

„Хлябът от чисти ръце” – Национална кампания на браншовия съюз в подкрепа на легалния бизнес в партньорство с МЗХ, БАБХ и МФ

Мариана Кукушева: 40% от хлебопроизводството е в сивия сектор

Интервю за Агро Клуб от 26.08.20г. Автор: София Белчева

Общият годишен оборот от продажбата на хляб в България надвишава 1,5 млрд. лева годишно, сочат изчисления на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България. В същото време около 40% от сектора е част от т.нар “сива икономика” и на практика 40% от обявения оборот не влиза в държавната хазна. Това заяви в интервю за Агро Клуб Мариана Кукушева, председател на УС на Съюза на хлебарите.

По данни на Евростат, в България, заедно с Румъния и Полша хлябът е най-евтин (през 2019 г.) от държавите в ЕС. На какво, според вас, се дължи това? - Българският хляб е най-евтината храна не само в ЕС, а в целия свят. Много са причините, които обуславят това. Една от тях е фактът, че България произвежда своята първична суровина за производството на хляб. Вторият фактор е, че в хлебопроизводството са инвестирани предимно български капитали. Ние нямаме производител с произход извън България. Трети фактор - хлябът по БДС, който е най-популярен, се произвежда по традиционна рецепта, която не изисква особена сложност. На четвърто място, но не и по важност, е фактът, че хлябът се произвежда основно през нощта. Това създава условия за съществуващата сива икономика, която е около 40% за сектора. Няма проследимост и контрол от страна на контролните органи - не само Българската агенция по безопасност на храните, но и Инспекцията по труда, НАП, ДАНС, Транспортното министерство…

С оглед на всичко това, и заради съществуващата сива икономика, която води до укриване на доходи и данъци, килограм български хляб се оказва най-евтината истинска храна в света. Това е икономически парадокс, защото в същото време общият оборот от продажбата на хляб за страната, по наши изчисления, надвишава 1,5 млрд. лева годишно. И когато махнете от 1,5 млрд. лв. 40%, ще разберете, че сумата е огромна и тя не минава през осветените булеварди на данъкоплатците, а изцяло се върти в други кръгове. Убедени сме, че част от тази сума служи за финансиране на определени групировки, които са в “зоната на здрача”.

Искам да отбележа още нещо - трите цитирани държави - Румъния, България и Полша - са държавите, които имат най-голям сив сектор в хлебопроизводството в целия Европейския съюз, освен че и трите държави сами произвеждат суровината за производството си.

Смятате ли, че приетият през месец юни Закон за храните може да доведе до изсветляване на сектора? - В новия Закон за храните остана и беше одобрено от Европейската комисия нашето изключително искане, облечено в законодателна форма, да бъде регистрирана логистиката и върху нея да се осъществява контрол. Защото, където и да се произвежда хлябът, той не се продава на място. Той достига до крайния потребител чрез превозни средства, които го доставят до краен търговец. Този участък между производство и реализация на хляб към момента все още няма никакъв контрол…

Говорим за дистрибуцията на хляба, нали така?- Точно така - дистрибуцията. Нашето желание е да се създаде един регистър на превозните средства. Всеки бизнес оператор ще има своя уникален номер, за да може където и да се движи съответното превозно средство, да е възможно да се осъществи съответният контрол. Тогава ще е ясно къде е произведена тази храна и до кой краен търговец се транспортира.

На какъв етап е разработването на нормативната уредба за прилагане на Закона за храните?- Ние като браншови съюз участваме в работни групи за подготовка на нормативна уредба. Към момента обаче нямаме информация да се подготвя, вероятно заради летния сезон.

Във всичките тези години на хлебопроизводство и демокрация се оказа, че няма политическа воля за осветяване на производството на хляб. Цената на хляба интересува само вас - медиите. Към цената на хляба няма политически интерес. Ако имаше такъв, при нас щеше да бъде въведена диференцирана ДДС ставка за хляба. За всички политически сили е много удобно да събират стотинките на най-възрастното население, за да пълнят държавната хазна с 20% ДДС.

Можете ли да кажете кои са основните канали, чрез които българският хляб достига до потребителя и по конкретно за търговските вериги като фактор за достигането на хляба до крайния потребител?- Търговските вериги от една страна осветиха немалък % от хлебопроизводството и към момента е факт, че не може да си доставчик, в която и да било търговска верига, и да не си регистриран по ДДС и да не внася своя данък към хазната. Търговската верига е крайният търговец. Чак след прибавяне на ценовия пакет (около 40%) на търговските вериги към доставната цена на хляба, следва общо начисление на ДДС.

Бихте ли обяснили? -Ако съвсем условно приемем, че доставната цена на един масов хляб тип Добруджа, е 60 ст., към тази доставна цена търговската верига добавя още 40 ст., които са нейният ценови пакет, свързан с реализацията на хляба, подреждането му на регалите и т.н.разходи за извършване на търговска дейност - чак върху получената сума от 1 лев следва начисление на ДДС. От този пример се вижда, че най-уязвим е производителят на хляб. Поради тази причина немалко производители бяха принудени да затворят своите предприятия, а други минаха в ситуация на икономически фалит.

Хлябът е най-бързооборотната храна, но и най-рисковата като производство. Малката му трайност, ежедневната реализация на продукта, води до много голям търговски риска, който при непрофесионално отношение от страна на производителя, може да доведе до фалити.

Тоест ролята на търговските вериги за пазара с хляб е значителна?- Бих отговорила ясно и категорично - един производител, ако не е доставчик в търговска верига, трудно би имал икономическа стабилност по отношение на натоварване и оптимално уплътняване на производството. Когато мощностите не са оптимално натоварени, започват да трупат загуби, които в крайна сметка се превръщат в големи числа.

Слаба реколта като количество, но пшеница с високи хлебопекарни качества отчетоха зърнопроизводителите тази година? Имате ли наблюдения по отношение на качеството на зърното или все още е рано?- Още е рано да коментираме какви са действителните хлебопекарни качества на реколта 2020, но е факт, че България е традиционен производител на хлебна пшеница, която има високи хлебопекарни качества. Ние сеем точно такива сортове. А там, където това е невъзможно, се сеят пшеници за производство на фуражи.

Независимо от компрометираната като количество, и на места като качество реколта, нямаме никакви притеснения за качеството на българската пшеница за производство на български хляб.

В момента колегите вече са създали своите търговски договори и са обезпечили производството си на хляб, но все още тече санитарният период, в който пшеницата почива в хамбарите.

Какви количества пшеница ще са нужни за хлебопроизводството?- Необходими са ни около 1,1 млн. тона за вътрешното потребление. Факт е, че заради намаленото количество на реколта 2020 ще се отрази на износа, тъй като българските зърнопроизводители имат по-малки количества за външния пазар, спрямо миналата година.

Според статистиката за изминалата стопанска година сме изнесли толкова пшеница, колко сме произвели тази година…- Точно това сочи официалната статистика. Вярно - годината е тежка, но има още един фактор, който не е за пренебрегване. Годината е тежка не само за българските зърнопроизводители, но и за тези в цяла Европа и традиционни зърнопроизводителни държави като Германия, Франция, Италия.

Какво е мястото на лимеца и ръжта в хлебопроизводството през последните години?- Факт е, че лимецът е застъпен като суровина в смесени брашна и в някои видове хлябове. Но хляб от лимец не може да се произведе, защото лимецът няма необходимото белтъчно съдържание (т.нар.глутен) и не може да развие ферментация.

Що се отнася до ръжта, България никога не е потребявала чист ръжен хляб, поради същата причина - хлябът по БДС ръжено-пшеничен се произвежда с пшенично и ръжено брашно в пропорция 60/40, за да се получи ферментационният процес, което позволява да се обработи и изпече.

Къде е мястото на малките пекарни, които са основно в по-големите градове и предлагат по-голямо разнообразие от хлябове?- Не мога да пренебрегна труда на малките производители, които търсят и разработват различни и нови рецепти, за да привлекат вниманието на клиента. Но категорично трябва да заявя, че индустриалното производство на хляб и тестени изделия в България, е на едно от водещите места изобщо в европейската икономика. При него има въведени много допълнителни серификационни системи, които следят не само безопасността, но гарантират качеството на продукта.

Малките пекари обикновено имат малки хлебопекарни и предлагат по-широка гама продукти, но да не забравяме, че голяма част от тях, всъщност продават към крайния клиент продукти, произведени от индустриалните хлебопроизводители, които им се доставят, а те на място изпичат. Процесът на производство на тестени и сладкарски изделия е изключително бавен, когато се прави в малки количества и без механизация. С оглед на това, една малка хлебопекарна, не е в състояние да произведе цялата гама продукти като количество. Малките хлебопекарни имат 1-2 продукта, собствено производство и това е установена практика, която се прилага в целия свят.

Интервю на София Белчева, © 2020 АгроКлуб - Agroclub.BG

 



Проекти

Bojko Satchanski i Mariana Kukusheva Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

bgРЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2020 година.
Изтегли от ТУК

Издания

mail.pcexpert.bg

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене


-------------------------------------------------

Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя

АГРА 2019

Галерия Булпек 2019

Puratos

Lesaffre

https://otzruncetodo.bg