Търговците печелят 29 пъти повече от производителите при продажбата на един хляб

Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България

Госпожо Кукушева, може ли да очакваме повишение в цената на хляба предвид силните валежи, които повлияха на пшеницата у нас?

Цената се определя от множество фактори и затова е трудно да се отговори на подобен въпрос. Образуването започва от нивата, после минава през брашното (мелниците), следват големите фирми, които предлагат гориво. Определящи за стойността са и енергоразпределителните дружества, включително банкерите и последен по веригата за доставна цена е хлебопроизводителят.

При реализацията обаче има точно определена верига – производител – търговец – потребител. За съжаление, търговците имат най-голяма тежест при определяне на продажната цена, а в България това са търговските вериги. Не само чуждите, но и българските. Тъй като конкуренцията е дива в хлебопроизводството и доставната цена се подтиска от търговците за сметка на техните печалби, трябва октровенно да признаем, че на 1 лв. продажба при търговецът остава печалба в рамките на 30 стотинки. Такава процентна печалба  просто не е възможно да се реализира в единния европейски пазар. В България обаче това е утвърдена практика.

Каква е сумата, която отива към производителя?

Максимум 1 стотинка. В повечето случаи и под 1 ст., след като плати всички необходими задължения към търговеца. Те са свързани с промоции, допълнителни такси, специални пакети. Обикновено, в 70 % от дните в годината хлябът е на промоция. По време на акция продуктът поевтинява средно с 0,15 стотинки. И тук отново търговецът има много сериозен финансов инструмент, в който запазва своята свръхпечалба и при него продължават да остават минимум 15 ст. печалба на бройка. Защо коментираме търговските вериги? Последният поглед на пазара показва, че  70-80 % от пазара на хляб и бързооборотни стоки се провежда именно там. Малките магазини изчезнаха.

Кой е най-големият проблем, пред който са изправени производителите?

В бранша има много сериозен недостиг на работна ръка. Неслучайно професията хлебар влезе в специалната програма на МОН от учебната 2018-2019 като защитена професия. С цел да задържим кадрите, да останат в България, заплатите в сектора за последните 2 години се покачиха близо 2,5-3 пъти. Няма как повишената цена на човешкия труд да не се отразява на себестойността на продукцията. Така или иначе е добре да обясним на всички, че всъщност последното звено, което определя цената на хляба е хлебопроизводителят. В изключително редки случаи той успява да наложи по-висока доставна цена и тя е в рамките на около 1 стотинка. При трайната тенденция, която забелязваме на пазара, и днес КЕВР разсъждават върху новата цена на газа, сами разбирате, че конкуренцията от изключително интензивна става черна и дива. Неслучайно в сектора има толкова честа смяна на собствеността на фирмите, т.е. има фалити, недобро финансово състояние.

Това, което днес е важно да кажем е, че търговците са точно онова звено, което всъщност реално определя продажната цена на хляба или какво плаща потребителя. Доставната цена представлява едва 50 % от продажната цена. Затова не приемаме каквито и да било внушения, че хлебопроизводителите имат нелоялно търговско поведение и се опитват да наложат спекула по отношение на цената на хляба.

Какво количество от пшеницата тази година има хлебопекарни качества?

Според официалните данни, реколтата от пшеница е 5,5 млн. тона. От тях 52-53 % е пшеницата  с хлебопекарни качества, което се пада над 2,5 млн. тона хлебна пшеница.  За българския пазар са достатъчни 1 млн. тона. Време е да развенчаем мита, че всъщност у нас остава най-калпавата продукция. Българският хляб е с опростена рецепта и за да я има тази рецепта пшеницата трябва да е с много добри качества. В този смисъл най-добрата продукция остава за вътрешния пазар.

Източник:agrozona.bg

• Предишна
• Следваща