Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Работодатели твърдят, че скокът на цените на тока за промишлени нужди поставя пред риск производството, а ситуацията в енергетиката може да е пагубна за българската икономика. Г-жо Кукушева, за какво точно става въпрос?
Мариана Кукушева: Ще започна отначало. Енергийната борса бе създадена пред 2 години и половина с идеята да се либерализира пазарът на енергията. И съответно конкуренцията е най-добрият фактор, който снижава цените и прави по-конкурентен всеки субект. Какво се случи в реалност? Вместо демонополизация, всъщност цените на енергията в България се монополизират неизвестно защо. Няма да влизам в тази тема. Явно контролът е занижен или на моменти изцяло липсва. Факт, че цената на енергията за икономическите субекти в цяла Европа е по-ниска, близо два пъти, спрямо цената на енергията за битовите потребителите, защото през цената на енергията европейските държави всъщност дотират своето производство и го правят по-конкурентоспособно. В България пирамидата е обърната точно по обратния начин. Отговор на този въпрос защо и докога все още няма. Има още един важен аргумент. Всъщност през покачване цената на тока в определени периоди се убива износът на страната, защото цената на енергията влияе пряко върху себестойността на всяка една стока, която се произвежда в България. И тъй като по договори тази себестойност не може да бъда отразена на пазара веднага, обикновено този тип щети се поемат от бизнеса. Само че в момента в България бизнесът е толкова намалил своите финансови възможности за покриване на такива огромни ценови удари по отношение на цената на тока, че бизнесът е застрашен от обявяване на несъстоятелност.
Храните, които се доставят по обществени поръчки - за училища, детски градини, затвори, болници, социални домове, задължително да се произвеждат по утвърден браншови стандарт. Това предложи шефът на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева на дискусията на "Стандарт" "Да! Та българската храна".
Тя се аргументира, че така всички ще имат достъп до най-качествени храни, а българските производители ще бъдат подкрепени. Освен това браншът ще се изсветли, защото всички фирми, които работят по стандарти, са на светло.
Предложението бе подкрепено и от Атанас Урджанов, шеф на Асоциацията на месопреработвателите в България.
"Ако става въпрос за поръчки с евросредства - това ще е сложно, но ако парите са български - ще е по-лесно. Приемам ръкавицата", отговори земеделският министър.
* Големите в земеделието искат единна камара, която да излиза с общи решения
* Не забравяйте малките стопани, те поддържат селата ни живи, призовават овцевъди
Между 8,5 и 9 млрд. лева ще влязат в българското земеделие до 2027 г. Парите са за директни плащания и по Програмата за развитие на селските райони.
Разпределянето им ще бъде изключително трудно, защото в земеделието има десетки браншове, чиито интереси трябва да бъдат защитени - не само у нас, но и на общия европейски пазар, където българските производители трябва да са конкурентни на своите колеги от ЕС.
"Не искам да съм министър на земеделието, когато се разпределят тези пари", заяви Румен Порожанов на форума на "Стандарт" "Да! На българската храна".
РЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2025 година.
Изтегли от ТУК
Веган диетата е свързана с възможен риск за здравето при пеленачета и деца, поради тяхната необходимост от по-голямо количество нутриенти по време на растежа.
Пресконференция от подписването на спо разумението между КТ "ПОДКРЕПА" И НБСХС- 21.03.2016 г.
Споразумение за прилагане на добри търговски практики Прочети повече...
"Пазарът на бързооборотни стоки в търсене на..." Прочети повече...

Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене
-------------------------------------------------Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя