Актуални новини

Мариана Кукушева: Хлябът ще стане над 3 лв , ако се върне 20 % ДДС.

Детайли

Създадена: Сряда, 15 Март 2023 00:04

Интервю за Нова ТВ, 5.03.23, 7.50 ч, предаване „Събуди се“ с водещ Анна-Мария Конова.

Мариана Кукушева: Цената на хляба и тази година ще бъде без ДДС

Детайли

Създадена: Понеделник, 09 Януари 2023 15:33

Материал на ИА Фокус от 09.01.2023 г., автор: Йоланда Пелова

Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Водещ: Топлото време и липсата на валежи тази зима може да намали и оскъпи производството на много селскостопански продукти и не само, независимо, че през 2022 година цените им се увеличиха средно с 25 до 30%. Последният доклад на Световната организация по земеделие и прехрана прогнозира, че заради сушата през последните месеци в Европа производството на мляко през 2023 година ще намалее с 0.5%, производството на говеждо месо с 0.6%, а на свинско с 5%. За птичето и яйцата очакването е продукцията да падне с 0.4%. Но въпреки температурните рекорди поне засега никой в България не прогнозира провал на зърнената реколта, макар и с известни уговорки. Какви са очакванията за цената на хляба предвид нетипичното за месец януари време, което ще се отрази неминуемо на зърното и реколтата от пшеница? Прогнозата ще бъде на Мариана Кукушева – председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Добро утро.  

Мариана Кукушева: Добро утро за много години! 

Водещ: За много години, г-жо Кукушева! Живи и здрави да бъдем всички! Какви са очакванията ви, г-жо Кукушева, за цената на хляба, както казах, предвид нетипичното за месец януари време, което ще се отрази по някакъв начин на зърното и на реколтата от пшеница?

Мариана Кукушева: Към момента нямаме никакви притеснения по отношение на качеството и количеството зърнена реколта, която се очаква да приберем, защото затоплянето е частично изненадващо, тъй като и миналата година ако си спомняте, първата десетдневка на месец януари пак беше топло, нямаше сняг. В момента есенниците се развиват много добре. Хората пътуват и са видели зелените килими, които са по българската земя. Очакването за сняг всъщност ще развие нормалните биологични процеси в растенията и няма за какво да се притесняваме. Това е по отношение на реколтата. По отношение цената на зърното – за първи път в последните 3 години тя е толкова стабилна. Да, не е очакваната цена от страна на земеделските производители, цената е сравнително по-ниска спрямо цените на зърното от месец март-април 2022 година, но няма очаквания за трусове, защото в света има достатъчно пшеница. Когато не се променя цената на основната суровина, ние не можем да гадаем и няма как да очакваме, че ще има промяна в цената на хляба. Цената на хляба и тази година ще бъде без ДДС, т.е. потребителите няма да плащат последните 20%, които се слагат върху доставната цена на хляба, и това е изключително важна социална мярка, взета искам да подчертая от всички политически сили в страната. Това е най-социалната мярка, защото тя опира до джоба на всеки български потребител. В момента договарянията са приключени, и пак повтарям, не се очакват сътресения по отношения на цената на хляба. Има колеги, които сигурно ще се опитат да пробват пазара с по-висока цена, но това са представители на малките бутикови пекарни, които имат специфични разходи и правят хлябове в сферата на много по-скъпите продукти.  

Водещ: Г-жо Кукушева, на какво според вас се дължи именно тази стабилност на цената, която вие казахте? За първи път имаме толкова стабилна цена.  

Мариана Кукушева: Стабилността на цената първо е от достатъчното количество зърнена реколта. Второ и не на последно място от отшумялата пандемия, каквато беше 2021 и 2022 година първото тримесечие. Виждате, светът е успокоен, Европа също. Трето нещо много важно – субсидиите, които получаваме от държавата по отношение цената на енергията. И четвърто, пазарът отся нестабилните играчи. Те така или иначе преустановиха своя бизнес, но те бяха представители предимно на много малък квартален бизнес, и при затварянето на държавата и при затварянето в къщи, те загубиха своята клиентела и после не можаха да се върнат на пазара. Познавам такива колеги, които вече се занимават и реализират в друго поприще.  

Водещ: Очаквате ли ръст в тази връзка на производството на пшеница през настоящата година? 

Мариана Кукушева: България е традиционен голям производител, даже ние сме на първо място в света по производство на пшеница на глава от населението. Това обезпечава нашата продоволствена сигурност. Ние произвеждаме около 4.5 пъти повече пшеница от количеството, което ни трябва да вътрешно потребление. И това е част от финансовия баланс на страната, част от БВП. И това ни прави силни, защото явно България изнася основно две неща: първото е пшеница, и второто е електроенергия. Това ни прави независими в огромна степен, защото в България не се случи и няма как да се случи онази продоволствена криза, която преживяха развитите европейски държави.  

Водещ: Какви ще бъдат предизвикателствата за вашия Браншови съюз на хлебарите и сладкарите през настоящата година? 

Мариана Кукушева: Основно предизвикателство е отново да продължим да следим пазара, за да няма изкривени търговски практики и да няма злоупотреба с нулевото ДДС на хляба. Много важна наша задача през годината е да продължим да отстояваме категоричното правило, защото има много заблудени експерти, които твърдят, че нулевото ДДС не се отразява върху цената – напротив, ДДС винаги се плаща от крайния потребител. Винаги, във всички случаи. Т.е. нулевото ДДС се отразява върху крайната цена. И много важно изискване за нас като браншови съюз е да продължим да защитаваме интересите на бранша на национално и законодателно ниво и да се борим със сивата икономика, която чувствително намаля благодарение на нулевото ДДС, което се внесе в хляба. Инак нямаме някакви сериозни сътресения. Ние сме бранш, чиято първична суровина се произвежда в държавата, независим от международни доставки, и в този смисъл считам, че имаме едно обезпечаване на своята работа във всеки ден и нощ на годината.

Водещ: Ние ви пожелаваме успех и ви благодаря за това интервю.  

Мариана Кукушева: Благодаря ви. Да ви е сладък хлябът през цялата 2023 година!

Хлябът поевтиня с 20%, спекула е липсата на намаление

Детайли

Създадена: Сряда, 20 Юли 2022 14:24

Материал на в-к Стандарт, бр.9393/ 15-21.07.2022, стр.13. Автор: Даниела Денева

-Госпожо Кукушева, падна ли цената на хляба, след като с актуализацията на бюджета от 1 юли ДДС стана 0%?

-Хлябът поевтиня с 20% във всяко населено място в България. Поевтиняването започна от търговските вериги, които спазиха своето законодателно задължение, както и обещанието си, че първи ще свалят цената на хляба. За първи път в България се случи тази социална мярка и тя е много успешна. Благодаря на всички полтически сили, които проявиха държавническа мисъл и я гласуваха. Защото тя е в полза изцяло на българските потребители. Ако тази мярка даде добри резултати, както казаха госпожа Нинова и други политици, тя може да бъде удължена.Защото каквото и да се случва със стойността на хляба, отгоре няма да има 20% ДДС. И ако дойде моментът да има промяна в цената на хляба, ние ще коментираме каква би била тя с ДДС и каква - без данъка, за да бъде ясно на хората. Аз ежедневно получавам телефонни обаждания от потребители, които ми благодарят и ме благославят. Някои от тях са възрастни и плачат по телефона:" За нас 25-40 ст. са изключително много пари. Благодарим, че извоювахте тази мярка." Това са най-искрените ни почитатели, защото те са от поколението, което знае цената на хляба.

-Потребители твърдят, че в някои малки хлебарници няма промяна в цената или ако има, тя не е с 20% надолу и не е за всички видове хляб.

-0% ДДС се отнася за всички видове хляб- и обикновени, и луксозни. Няма хляб, който да е изключен- и питки, и земели, и франзели. Ако някъде поевтиняването не е с 20%, това означава, че потребителят се натъква на сив сектор. Много често в годините са ни питали- как да различим сивия от белия сектор сред хлебопроизводителите. Ето, сега това е един нагледен пример как може да се различи. Опитът да се приберат пари, да се усвоят печалби за сметка на потребителя показва ясно какво е бизнес поведението на един оператор- производител или търговец.Но в момента бизнесът се оцветява и аз очаквам скоро сивият сектор драстично да бъде свит.

-Щом хлябът във веригите и големите магазини е поевтинял, може би според пазарната логика това ще доведе до поевтиняване и пи другите играчи на пазара.

-Точно така. Пазарният принцип е най-силният и мисля, че до няколко дни процентите ще се уеднаквят навсякъде. Защото Негово Величество потребителят има своето право на избор и той ще го упражни. Няколко стотинки са вече пари за всеки български потребител на фона на инфлацията и трудностите, които преживяваме.

-Това, че покрай хляба в парламента бе гласуван и 0% ДДС за брашното, как се отразява на себестойността?

-В момента все още нямаме отражение върху цената на хляба, защото все още моите колеги не работят с брашно с 0% ДДС. Но може би в края на месеца и в началото на следващия ще видим какво ще се случи. Отражението обаче няма да бъде унифициран процент. Защото всеки хлебопроизводител купува брашното от различни мелници на различна цена, според своите възможности, обеми на производство и според пазара, на който оперира. Но при всички случаи 0% ДДС на брашното ще даде отражение. Много важно е да подчертаем, че освен социален ефект, тази мярка има и силен икономически ефект. Защото и в момента продължават проверките на място на хлебопроизводители и търговци от няколко органа - НАП, КЗП, на места се включва и  ДАНС, особено при сигнали, че 0% ДДС не е отразен в цената и тя не е паднала. Макар че живеем в свободно пазарно стопанство, ненамаляването на цената е категоричен пример за спекула, опит на производител или търговец да прибере ДДС за сметка на потребителя. Контролът е много силен, той ще продължи, това е механизмът, който действа в целия ЕС. Има много страни в Европа, които в резултат на ковид мерките не само намалиха, но и премахнаха ДДС. Така че ние не сме първи, има изграден механизъм на контрол на европейските органи.   

- Колко време ще продължи ефектът на по-ниските цени?

- Предвидено е мярката да е до 1 юли 2023 г. Но хлябът, като всяка друга стока, е подвластен на промените в икономическото пространство и се отнасят до компонентите, които създават себестойността. От вторник имаме покачване на цената на газа. Но добрата новина е, че почти не останаха производители, които оперират изцяло на газ. Те комбинираха своето производство и имат възможност да избират - ток или газ. А в актуализирания бюджет за тока беше предвидена компенсация за цената за всички бизнес оператори в България. Т.е. вече имаме предвидимост по тази тема, което е много важно, защото успокоява бизнеса и няма паника на пазара.

- Да, това са много позитивни новини.

- Ще кажа още една - България е най-големият износител на хляб на европейския пазар сред Балканските страни! Това е изключително добра новина по отношение на гаранцията за качество на българските хлебни изделия. Защото да пробиеш на европейския пазар не е въпрос единствено и само на цена, а и на качество. Който не вярва, да се опита да продаде нещо на европейския пазар.

- Това е много интересна тенденция, защото хлябът, както и другите храни - например колбаси, сирена, са свързани с навиците и вкуса на клиентите и са специфични за всяка страна. Харесват ли европейците нашия хляб?

- Българският хляб има универсален кулинарен вкус. Харесва се от всички, за разлика от царевичния хляб на Румъния. Франзелите, които произвеждаме, се ядат във Франция и са вписани в кулинарното наследство на ЮНЕСКО. Земелите ни се ядат в Германия. Във всички топли точки в европейските магазини - там, където се продават топли изпечени изделия, ние продаваме български хляб. И това е в резултат на огромните усилия, отговорност и инвестиции на българските хлебопроизводители, както и на зърнопроизводителите, които отглеждат качествена пшеница. Партньорът, благодарение на който хлябът ни стига до европейските пазари, са търговските вериги. Няма друг начин да се случва тази добра практика. Трябва да си даваме ясна сметка, че за да продаваш във всяка топла точка на Европа, трябва да имаш огромен обем на производство, за да се договориш и да изпълниш заявките. Малките занаятчии не могат да стигнат до всяка точка на Европа, защото тяхното производство е в много малък обем.

- Каква ще е реколтата от пшеница, която се очаква?

- Очаква се около 7 млн. тона, м.г. беше повече. Жътвата ще приключи до десетина дни.

Трябва да развенчаем един мит - че в България се сеят фуражни сортове пшеница. Това не е вярно. Българската пшеница е с високи хлебопекарни качества. На фона на скъпите торове и газ кой би инвестирал в продукция, която се продава евтино? Ако някъде заради климатични катаклизми пшеницата не е с достатъчно протеиново съдържание, това не значи, че тя не е от хлебен сорт. Тогава тази пшеница се ползва основно за фураж.

И друга позитивна тенденция - България е на първо място в света по добив на пшеница на глава от населението. Тази тенденция е от последните 2 г. Но на нас ни се внушава, че сме малък производител. Напротив - ние сме много голям производител. Зърнопроизводителите заслужават адмирации и уважение, защото осигуряват продоволствената сигурност на страната ни.

- Каква е тази истерия от последните дни за  евтино украинско жито у нас, от което се прави хлябът ни?

- Не вярвам в слуховете, че в България има украинско жито в огромни количества. И веднага питам - къде може да бъде прибрано то? Нашите силози са достатъчни да бъде прибрана само нашата реколта. Освен това, ако има украинско жито, то трябва да се изследва за наличие на пестициди, за показатели за полезността му и дали няма да нанесе вреда при консумация на хората и животните. Разгледайте различни видове тамян тук.

По-скоро смятам, че това е някаква диверсия за подвеждане на потребителя. Мога да гарантирам, че българският хляб се произвежда единствено и само от българска пшеница. И всякакви спекулации за украинско жито са измислица. Не същото обаче е мнението ни за украински слънчоглед. Защото слънчогледът влиза направо в маслобойните. Ние още не прибираме слънчоглед. Предприятията, които произвеждат олио, имат възможност да преработят слънчоглед, който евентуално може да влиза в България от Украйна. Още повече, че цената на слънчогледа е 3 пъти по-висока от тази на пшеницата. Немислимо е някой да поеме риска да изнася количества пшеница от Украйна, за да продава евтино в България. Ако е необходимо нещо да се изнася, това са запасите от слънчоглед, защото влизат веднага за преработка. Контролните органи трябва да са наясно какво е влязло у нас през граничните пунктове, какво се превозва и накъде се превозва.

Зърнените култури никога не са се движили безконтролно по пътищата на Европа, независимо, че сме част от ЕС. За да се развенчае този мит е най-добре да се питат Агенция "Митници" и БАБХ, които взимат проби от всеки камион, жп вагон или кораб. Варненското пристанище е почти затворено за ремонт. Ако има товари, те трябва да влязат през Констанца и оттам да се претоварят в камиони по Дунав мост. А там всичко се контролира - какво се вози, за къде и т.н. Според мен някой се опитва да подведе българските потребители, да ги накара да се чувстват несигурни. Една добре позната в България ситуация.