Материал на Нова ТВ, предаването Събуди се, 12.03.2022 г.
По думите й в момента консумираният в бранша ток е с най-високите цени откакто той се купува от свободния пазар. „Сметките ще станат ясни по-късно. Проблем е, че няма как да бъдат прогнозирани”, посочи още тя.
„Войната в Украйна също влияе на цените в бранша. Преди нея цената на тон брашно е била около 1000 лв., а сега е 1550 лв. Цената на пшеницата също се е увеличила и в момента е на рекордна стойност”, коментира Кукушева.
„Очаквам масовият хляб да продължи да бъде най-достъпната и истинска храна на трапезата на българина. Това, което се случва на нашия пазар в момента, се случва в целия свят", каза още тя.
Материал на БТВ, предаване Тази сутрин, 8.03.2022
Не се очаква шоково поскъпване на цената, заяви тя.
Не се очаква шоково поскъпване на хляба заради саморегулацията на пазара, каза в "Тази сутрин" Марияна Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
"След извършена проверка стана ясно, че в България има 3 милиона тона пшеница. Това количество е прекалено много, за да бъде запазено и да бъде преустановен износът", обясни тя.
Именно затова е взето решение 1,5 милиона пшеница - хлебна и фуражна, да бъде изкупена от Държавен резерв през Софийската стокова борса и 1,5 милиона тона пшеница да бъде продадена на външни пазари.
'Това е абсолютно излишна пшеница. Това значи обезпечаване на хлебния баланс на страната до месец юни 2023 г.", поясни Кукушева.
Тя гарантира, че българските граждани няма да останат без хляб. По думите й замразяване на цените на свободния пазар е абсолютно невъзможно.
"В случая говорим за компонентни в ценообразуването на хляба, които растат. Тъй като растат цените на енергоизточниците, на петрола, което е изключително важно, защото хлябът има най-тежката логистика", обясни още Марияна Кукушева.
"Масовият хляб, какъвто е белият, типовият и Добруджа, е най-евтината храна в света и това е истината за българския хляб. На пазара има на 69 вида хляб и някои от тях струват 10 лв. за половин килограм хляб. И за него има потребители.", коментира Кукушева.
Подробно може да се запознаете с цялото интервю тук.
Материал на БНР- радио Пловдив от 07.02.2022г. Автор: Екатерина Костова Интервю на Елена Крушкова.
В условията на нарастващи цени на енергоносителите и на синьото гориво, както и на основната суровина за производството на хляба и всички съпътстващи разходи, влизащи в себестойността му – той има най-малка корекция на цената си спрямо останалите продукти. Това е изводът на Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите у нас.
В предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив тя, обаче, потвърди, че толкова скъпо брашно не е имало от 10 години. В ситуацията и на коронакриза, като сегашната, браншът оцелява изключително трудно, допълни Кукушева. Тя съобщи, че някои преустановяват дейност, като сред тях най-много са тези, които правят закуски. Като допълнителна причина, освен поскъпващите суровини, енергия и транспорт, председателят на Съюза на хлебарите посочи: „Закуската на българина във време на пандемия се реализира в домашни условия“.
Според нея: "Единственият начин да се запази растежа на цените и да се забави фалита на малки пекарни, като едновременно се облекчи портфейла на потребителя, е да се диференцира ДДС ставката на всички храни на 9%". Но ако, по думите на Кукушева, това се е обсъждало по време на предизборната кампания и въпреки че има залегнало решение в коалиционното споразумение, при обсъждане на бюджета, „подобни структурирани разговори не се провеждат“.
Докъде могат да издържат хлебарите, обаче? На този въпрос Мариана Кукушева отговори така: „Не мога да направя прогноза, но категорично бих казала, че българският потребител няма да остане без хляб на трапезата си. Това вече е наша отговорност“.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
РЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2024 година.
Изтегли от ТУК
Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене
-------------------------------------------------Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя