Актуални новини

С колко се очаква да поскъпнат стоки, храни и услуги заради цените на газа?

Детайли

Създадена: Понеделник, 07 Февруари 2022 16:34

Материал на Нова ТВ, предаване „Здравей България!“, рубрика „На твоя страна“ с Георги Георгиев , 07.01.2022г., коментира Мариана Кукушева по темата.

Сметките на бизнеса представя Георги Георгиев в рубриката „На твоя страна”

Драстично поскъпване на стоки и храни заради новите цени на природния газ. Рекордният ръст при синьото гориво бързо ще повлече нагоре и цените на основни продукти и услуги, прогнозират производители и преработватели.

При някои от тях ефектът върху джоба на потребителите ще се усети още в началото на годната. С колко повече ще плащаме през 2022 г. - сметките на бизнеса представя Георги Георгиев в рубриката „На твоя страна”.

Всеки процент отгоре в цената на синьото гориво бързо ще се усети по веригата. А след рекордния ръст от 30% от 1 януари едно е сигурно - сметката ще плати и потребителят. Природният газ активно се използва в производството и преработката на храни, затова и ударът първо ще усетим на щандовете в хранителните магазини и сергиите по пазарите. Средно 10% от стойността на всеки продукт е цената на енергията за производството му. Очакванията са нагоре да тръгнат цените на хляба, сладкарските изделия, месните и млечните продукти, както и плодовете и зеленчуците.

С всяко следващо пазаруване сметката, за да напълни хладилника за Лиляна Божинова върви нагоре. Ръстовете в цените на хранителните продукти през последните месеци, тя бързо усеща и по джоба си. „Усещам ръста много чувствително, защото ние със съпруга ми сме с инвалидни пенсии. Храните поскъпнаха. Хлябът, месото, млякото, сиренето - всичко е увеличено и е много трудно”, коментира тя.

Още по-трудно сметката за Лиляна Божинова ще излиза през новата година, тъй като шоковото поскъпване на природния газ бързо ще се пренесе и на щанда в магазина, пресмятат експертите.

„Със сигурност още от края на януари ще бъдем свидетели на поскъпване на тези продукти, които използват природен газ. Ударът е директно върху потребителя и реално потребителите плащат тази сметка”, заяви Пейо Майорски от Асоциацията за защита на потребителите.

Само силна държава за контрол на сивия сектор ще спаси хляба на България

Детайли

Създадена: Понеделник, 07 Февруари 2022 16:31

Материал на Блумбърг ТВ , предаване "Бизнес старт"- сутрешен блок с Живка Попатанасова и Христо Николов, 07.01.2022

Абсолютно нереални са надеждите за връщане към по-стабилни пазарни условия тази година. По-скоро трябва да се откажем от тях. Цените назад няма да тръгнат. Животът ще става по-скъп. Това каза Мариана Кукушева, председател на Националния съюз на хлебарите и сладкарите, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

"За да можем да го живеем, трябва да имаме по-висока производителност на труда, по-висока конкурентоспособност, по-висок жизнен стандарт. България, за съжаление, не е страна с висока производителност на труда. Когато говорим за държавни помощи, трябва да помислим как да я стимулираме, за да има преразпределение на финансовите ресурси в посока създаване на по-конкурентни условия за бизнеса у нас".

За съжаление през последните две години говорим за оцеляване, а не за повишаване на конкурентоспособността, но не бива да забравяме, че историята се развива и колелото на историята върви напред, каза Кукушева. "Очакваме, че пакетът от мерки за повишаване на конкурентоспособността трябва да бъде абсолютно актуализиран, допустим и възможен за българския бизнес".

"Заплащането на труда представлява 30% от цената на хляба", подчерта гостенката. По думите й персоналът в индустрията не работи хоумофис и при всякакви климатични, социални и политически условия е на работното си място, "за да обезпечи и да го има навсякъде хляба на България". "С оглед на това хората трябва да имат достойно заплащане".

"Ние не очакаме помощ от държавата в това отношение, но очакваме абсолютно конкурентоспособни условия да създава държавата, да има силен държавен контрол, защото в нашия бранш има много сива икономика". "Около 350 са фирмите, опериращи в бранша, които не са регистрирани по закона за храните и са aбсолютно безконтролно на пазара. 654 са реалните, работещи на светло, фирми от бранша в България". Искаме строг, безкомпромисен контрол, който не стига до пълнене на чанти на проверяващите, контрол, който не се съгласява с размяна на определени поздравителни пликчета. Контрол, който е абсолютно обезпечен и е в защита на здравето на българските потребители".

На въпроса до кога ще могат хлебопроизводителите да задържат цените, Кукушева каза, че всеки производител сам ги определя, спрямо собствената си финансова програма, но "мисля, че най-бързо на пазара ще реагират малките пекарни, защото техният фонд финансови запази е най-малък". "Хлябът е абсолютно пазарен продукт и като такъв не може да запази дълго своята цена. Но когато говорим за корекция на хляба, говорим за стотинки". Гостенката подчерта, че по-важно е да се погледне върху цената на електроенергията и синьото гориво.

"При малките фирми контингентът от клиенти е много ограничен, те не очакват случайни клиенти, но това не значи, че правилото е категорично първи да приключат малките фирми. От друга страна те имат възможността да продават своите майсторски изделия на съвсем различни цени от тези в големите търговски вериги. Обикновено техните изделия са по-скъпи и имат определени здравословни претенции, които са свързани с майсторството на създаване на техния продукт".

Хлебопроизводството е най-енергоемкият бранш в сферата на храните и напитките, цената на енергоносителите има пряко влияние на себестойността на продукцията. "Всички "излишни" разходи се орязаха, но въпреки това всяка партида излиза с различна себестойност. За сега това все още не се отразява върху пазарните цени". "Масово явление е съкращаването на персонал. Окрупняват се дейности, така че екипите да станат по-конкурентни - с по-малко хора да се върши същия обем работа. За съжаление в повечето случаи това няма да се окаже успешна формула, защото когато един човек работи за двама души, той трябва да получава и заплата за двама души, а това в момента не е възможно, защото бизнесът вече е декапитализиран".

"Невъзможността да се предвидят основни, структуроопределящи разходи в себестойността на хляба води до невъзможността да се предвиди фонд работна заплата. Реално себестойността на хляба става ясна, когато на следващия месец, между 10-то и 15-то число, дойдат фактурите за електричество и синьо гориво".

Смятаме, че е редно да има компенсации за бизнеса за пет пъти покачената цена на синьото гориво, категорична бе събеседничката. "Към момента сме абсолютно толерантни и даваме възможност на правителството да извърши своите анализи. Първите сто дни на правителството са важни именно в тази посока".

"Но компенсациите трябва да бъдат достойни и наистина да служат като компенсации, а не като подадена монета, колкото да не е без хич, защото ние работим в ситуация на форсмажор. И точно с оглед на извънредното положение Европейският съюз, всички работни комисии към ЕС, дадоха възможност всяка държава да направи собствена стратегия и да представи мерки, които касаят държавна помощ на бизнеса с оглед неговото оцеляване". "В противен случай бюджетът на държавата остава под въпрос, защото за никого вече не е тайна, че основният данъкоплатец е бизнесът. Съкращаването на работни места, фалитът на бизнеса прави икономиката уязвима и подвластна на регресивни процеси".

Тенденцията, която се наблюдава на международните пазари, е за трайно покачване на цените на основните хранителни суровини, каза още събеседничката. "Това е още една причина бъдещето на бранша да е непредвидимо. Цените на пшеницата продължават да растат. Никога до сега тя не е достигала такива стойности, визирам 10-годишен период".

"Освен това търсенето е повече от предлагането. Световната инфлация е факт и тя е помпана от огромните ресурси, свързани с Covid кризата. Светът има много свободни пари, който търси стока, а най-бързо ликвидната стока са хранителните суровини. Тенденцията за покачване на цените на основните хранителни суровини е трайна и не визираме само края на тази, 2022, година".

Хлебопроизводителите в България изпращат тежка година

Детайли

Създадена: Понеделник, 07 Февруари 2022 16:29

Материал на Еconomic.bg от 27.12.2021 г. , с автор Мариана Климентиева

Във втората половина на 2021 г. разходите за производството на хляб са се покачили между 300 и 400 %, обясни председателят на НБСХС Мариана Кукушева.

2021 г. се оказа тежка за хлебопроизводителите в България. Енергийните разходи удариха сериозно бранша и се отразиха върху цената на насъщния. Главната причина за покачващата се цена на хляба е инфлацията в страната. Ток, вода, газ, работни заплати, енергопродукти, суровини- всичко е поскъпнало. Това коментира за Economic.bg председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева.

" 2021 г. беше многолика за нас хлебопроизводителите. Освен свързана с пандемичните трудности, локдауна и повишените разходи за обезпечаване здравните условия на всяко работно място, тя нанесе и много тежък удар върху бранша. Хлебопроизводството е енергоемко и повишените цени на електроенергията засегнаха доста сериозно отрасъла", каза Кукушева.

Тя обясни, че във втората половина на годината разходите за производството на хляб се покачили между 300 и 400 %. "Тенденцията е да продължават да се покачват. Към момента говорим за 1000 лв. с ДДС за мегаватчас. Тази цена не може да бъде принесена автоматично върху йрайния продукт. Всички материали също са повишени с около 150 %", обясни председателят на НБСХС.

Според думите й опаковките също са се оскъпили в отговор на Зелената сделка. Хлебопроизводителите у нас отчитат и поскъпване на труда, както и на съпътстващите суровини като сол, вода, квас и мая. Основната суровина- брашното е поскъпнала със 150 %.

" В последните 10 години не е имало такова покачване на брашното. Това, че нямаме предвидимост по отношеие на нашите разходи, създава невероятна паника сред хлебопроизводителите. Затова цените на хляба продължават да подскачат все по-нагоре", обясни Кукушева.

Тя е категорична, че цените на хляба няма да паднат. "Ясно е, че инфлацията, която в момента в България е 25 %, ще продължи да се покачва. И потребителите вече я усещат", каза Кукушева. Въпреки трудностите българските хлебопроизводители продължават да работят. "Не сме допуснали да има забавяне или липса на доставка на хляб и в най- отдалечените места на България. Това е социално и гражданско отговорно поведение, което целият народ отчита", разясни Кукушева.

" Това, което очакваме да се случи през 2022 г., е свързано с подпомагане на бранша в следните посоки: Първо, да имаме право на едногодишни договори с енергетиката, за да имаме предсказуемост за разходите. Второ, за да се спре поскъпването на основни продукти и услуги, трябва да се намали на 9% ДДС-то на всички стоки и услуги", сподели председателят на НБСХС.

Според Кукушева този акцент, който от бранша са заложили за 2022 г. и който може да се превърне в социално и национално отговорна кауза за всички политически сили, е много важен. "Предстои изключително тежка финансова година. Ние сме в състояние на стагфлация. Това означава висока безработица, защото се затварят предприятия. Очакват ни високи цени и ниско потребление", прогнозира Кукушева.

Според нея държавата трябва да въведе национални мерки в подкрепа на бизнеса и на потребителите.