Актуални новини

Само силна държава за контрол на сивия сектор ще спаси хляба на България

Детайли

Създадена: Понеделник, 07 Февруари 2022 16:31

Материал на Блумбърг ТВ , предаване "Бизнес старт"- сутрешен блок с Живка Попатанасова и Христо Николов, 07.01.2022

Абсолютно нереални са надеждите за връщане към по-стабилни пазарни условия тази година. По-скоро трябва да се откажем от тях. Цените назад няма да тръгнат. Животът ще става по-скъп. Това каза Мариана Кукушева, председател на Националния съюз на хлебарите и сладкарите, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

"За да можем да го живеем, трябва да имаме по-висока производителност на труда, по-висока конкурентоспособност, по-висок жизнен стандарт. България, за съжаление, не е страна с висока производителност на труда. Когато говорим за държавни помощи, трябва да помислим как да я стимулираме, за да има преразпределение на финансовите ресурси в посока създаване на по-конкурентни условия за бизнеса у нас".

За съжаление през последните две години говорим за оцеляване, а не за повишаване на конкурентоспособността, но не бива да забравяме, че историята се развива и колелото на историята върви напред, каза Кукушева. "Очакваме, че пакетът от мерки за повишаване на конкурентоспособността трябва да бъде абсолютно актуализиран, допустим и възможен за българския бизнес".

"Заплащането на труда представлява 30% от цената на хляба", подчерта гостенката. По думите й персоналът в индустрията не работи хоумофис и при всякакви климатични, социални и политически условия е на работното си място, "за да обезпечи и да го има навсякъде хляба на България". "С оглед на това хората трябва да имат достойно заплащане".

"Ние не очакаме помощ от държавата в това отношение, но очакваме абсолютно конкурентоспособни условия да създава държавата, да има силен държавен контрол, защото в нашия бранш има много сива икономика". "Около 350 са фирмите, опериращи в бранша, които не са регистрирани по закона за храните и са aбсолютно безконтролно на пазара. 654 са реалните, работещи на светло, фирми от бранша в България". Искаме строг, безкомпромисен контрол, който не стига до пълнене на чанти на проверяващите, контрол, който не се съгласява с размяна на определени поздравителни пликчета. Контрол, който е абсолютно обезпечен и е в защита на здравето на българските потребители".

На въпроса до кога ще могат хлебопроизводителите да задържат цените, Кукушева каза, че всеки производител сам ги определя, спрямо собствената си финансова програма, но "мисля, че най-бързо на пазара ще реагират малките пекарни, защото техният фонд финансови запази е най-малък". "Хлябът е абсолютно пазарен продукт и като такъв не може да запази дълго своята цена. Но когато говорим за корекция на хляба, говорим за стотинки". Гостенката подчерта, че по-важно е да се погледне върху цената на електроенергията и синьото гориво.

"При малките фирми контингентът от клиенти е много ограничен, те не очакват случайни клиенти, но това не значи, че правилото е категорично първи да приключат малките фирми. От друга страна те имат възможността да продават своите майсторски изделия на съвсем различни цени от тези в големите търговски вериги. Обикновено техните изделия са по-скъпи и имат определени здравословни претенции, които са свързани с майсторството на създаване на техния продукт".

Хлебопроизводството е най-енергоемкият бранш в сферата на храните и напитките, цената на енергоносителите има пряко влияние на себестойността на продукцията. "Всички "излишни" разходи се орязаха, но въпреки това всяка партида излиза с различна себестойност. За сега това все още не се отразява върху пазарните цени". "Масово явление е съкращаването на персонал. Окрупняват се дейности, така че екипите да станат по-конкурентни - с по-малко хора да се върши същия обем работа. За съжаление в повечето случаи това няма да се окаже успешна формула, защото когато един човек работи за двама души, той трябва да получава и заплата за двама души, а това в момента не е възможно, защото бизнесът вече е декапитализиран".

"Невъзможността да се предвидят основни, структуроопределящи разходи в себестойността на хляба води до невъзможността да се предвиди фонд работна заплата. Реално себестойността на хляба става ясна, когато на следващия месец, между 10-то и 15-то число, дойдат фактурите за електричество и синьо гориво".

Смятаме, че е редно да има компенсации за бизнеса за пет пъти покачената цена на синьото гориво, категорична бе събеседничката. "Към момента сме абсолютно толерантни и даваме възможност на правителството да извърши своите анализи. Първите сто дни на правителството са важни именно в тази посока".

"Но компенсациите трябва да бъдат достойни и наистина да служат като компенсации, а не като подадена монета, колкото да не е без хич, защото ние работим в ситуация на форсмажор. И точно с оглед на извънредното положение Европейският съюз, всички работни комисии към ЕС, дадоха възможност всяка държава да направи собствена стратегия и да представи мерки, които касаят държавна помощ на бизнеса с оглед неговото оцеляване". "В противен случай бюджетът на държавата остава под въпрос, защото за никого вече не е тайна, че основният данъкоплатец е бизнесът. Съкращаването на работни места, фалитът на бизнеса прави икономиката уязвима и подвластна на регресивни процеси".

Тенденцията, която се наблюдава на международните пазари, е за трайно покачване на цените на основните хранителни суровини, каза още събеседничката. "Това е още една причина бъдещето на бранша да е непредвидимо. Цените на пшеницата продължават да растат. Никога до сега тя не е достигала такива стойности, визирам 10-годишен период".

"Освен това търсенето е повече от предлагането. Световната инфлация е факт и тя е помпана от огромните ресурси, свързани с Covid кризата. Светът има много свободни пари, който търси стока, а най-бързо ликвидната стока са хранителните суровини. Тенденцията за покачване на цените на основните хранителни суровини е трайна и не визираме само края на тази, 2022, година".

Хлебопроизводителите в България изпращат тежка година

Детайли

Създадена: Понеделник, 07 Февруари 2022 16:29

Материал на Еconomic.bg от 27.12.2021 г. , с автор Мариана Климентиева

Във втората половина на 2021 г. разходите за производството на хляб са се покачили между 300 и 400 %, обясни председателят на НБСХС Мариана Кукушева.

2021 г. се оказа тежка за хлебопроизводителите в България. Енергийните разходи удариха сериозно бранша и се отразиха върху цената на насъщния. Главната причина за покачващата се цена на хляба е инфлацията в страната. Ток, вода, газ, работни заплати, енергопродукти, суровини- всичко е поскъпнало. Това коментира за Economic.bg председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева.

" 2021 г. беше многолика за нас хлебопроизводителите. Освен свързана с пандемичните трудности, локдауна и повишените разходи за обезпечаване здравните условия на всяко работно място, тя нанесе и много тежък удар върху бранша. Хлебопроизводството е енергоемко и повишените цени на електроенергията засегнаха доста сериозно отрасъла", каза Кукушева.

Тя обясни, че във втората половина на годината разходите за производството на хляб се покачили между 300 и 400 %. "Тенденцията е да продължават да се покачват. Към момента говорим за 1000 лв. с ДДС за мегаватчас. Тази цена не може да бъде принесена автоматично върху йрайния продукт. Всички материали също са повишени с около 150 %", обясни председателят на НБСХС.

Според думите й опаковките също са се оскъпили в отговор на Зелената сделка. Хлебопроизводителите у нас отчитат и поскъпване на труда, както и на съпътстващите суровини като сол, вода, квас и мая. Основната суровина- брашното е поскъпнала със 150 %.

" В последните 10 години не е имало такова покачване на брашното. Това, че нямаме предвидимост по отношеие на нашите разходи, създава невероятна паника сред хлебопроизводителите. Затова цените на хляба продължават да подскачат все по-нагоре", обясни Кукушева.

Тя е категорична, че цените на хляба няма да паднат. "Ясно е, че инфлацията, която в момента в България е 25 %, ще продължи да се покачва. И потребителите вече я усещат", каза Кукушева. Въпреки трудностите българските хлебопроизводители продължават да работят. "Не сме допуснали да има забавяне или липса на доставка на хляб и в най- отдалечените места на България. Това е социално и гражданско отговорно поведение, което целият народ отчита", разясни Кукушева.

" Това, което очакваме да се случи през 2022 г., е свързано с подпомагане на бранша в следните посоки: Първо, да имаме право на едногодишни договори с енергетиката, за да имаме предсказуемост за разходите. Второ, за да се спре поскъпването на основни продукти и услуги, трябва да се намали на 9% ДДС-то на всички стоки и услуги", сподели председателят на НБСХС.

Според Кукушева този акцент, който от бранша са заложили за 2022 г. и който може да се превърне в социално и национално отговорна кауза за всички политически сили, е много важен. "Предстои изключително тежка финансова година. Ние сме в състояние на стагфлация. Това означава висока безработица, защото се затварят предприятия. Очакват ни високи цени и ниско потребление", прогнозира Кукушева.

Според нея държавата трябва да въведе национални мерки в подкрепа на бизнеса и на потребителите.

Мариана Кукушева, НБСХС: Българският потребител трябва да знае, че хлябът ще бъде абсолютно възможен и допустим и като качество, и като цена за неговия портфейл

Детайли

Създадена: Понеделник, 07 Февруари 2022 16:28

Материал на ИА "Фокус", за Радио "Фокус" от 21.12.2021г. с автор Габриела Ганева

Председателят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева в интервю за дневния информационен блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус".

Водещ: Г-жо Кукушева, остават три дни до светлия празник Бъдни вечер. Емблематична за трапезата на този ден е питката с паричка. Как се приготвя тя и има ли особености?

Мариана Кукушева: Питката за коледната вечер, вечерта прди Коледа по-скоро- Бъдни вечер, вечерта, в която човек слага най-големите си надежди в своите молитви, най-голямата си благодарност за изтеклата година- тогава, когато душата е смирена и приема това, което вече се е случило, е винаги постна. В нея не трябва да има продукти от животински произход, защото Бог се е родил в стопански двор, в обор, около него е имало домашни животни. Всичките те с дъха си са допринесли за това Младенецът да оживее, да му е топло и уютно като в един дом. И затова постната коледна питка има една много обикновена рецепта: брашно, винаги пресято, за да се окисли; задължително малко газирана вода, ще обясня защо- защото тя помага за процеса на окисляване и тогава постната содена питка става по-мека и по-вкусна; сода, както казах, не повече от една чаена лъжичка; малко оцет, независимо дали винен или ябълков, с който се пресича или шупва содата; няколко лъжици олио- не повече от 2-3, те играят ролята на емулгатор. И всичко това се омесва с много любов, с щипка сол и с щипка захар, за да помним, че животът може да бъде и сладък, и горчив, но винаги е живот и нищо не е по-слно от живота. Когато се омеси, се оставя да почине в рамките на половин-един час, след което се поставя в тавичка, намазана с олио и поръсена с брашно, или направо върху хартия за печене. А отгоре с част от тестото се оформят символите на благополучието и на плодородието- това е житният клас, това може да бъдат селскостопански животни, овчици обикновено, които дават мляко, могат да бъдат задължително житните класове, защото никой не е по-голям от хляба. Но ако на домакинята не й се занимава с толкова много работа и около нея няма сръчни малки ръчички, които да направят тези фигурки, е достатъчно с ножче да се направи един кръст върху коледната пита. Някъде вътре в нея, увита в станиолово фолио, се поставя паричката, за да е на късмет на всички, които участват във вечерята на Бъдни вечер. Ако паричката се падне на дома, на имота, на Богородица, тя задължително се носи в църквата и с нея се пали свещичка за просперитета и здравето на членовете на фамилията.

Водещ: Вие доста добре обяснихте как трябва да се приготви питката. В тази връзка, ще се продават ли готови питки и какви цени да очакваме?

Мариана Кукушева: Не мога да ви кажа какви ще са цените. За всеки производител те са различни. Всяка година, вече от няколко- 7-8 години, имаме традиция на пазара да се предлагат погачи за Бъдни вечер, които имат паричка. Така че всеки има право на избор - дали сам да я приготви, или ще я купи. Важното е потребителите да знаят, че питките, произведени от хлебопроизводителите, са замесени и оформени с много любов и с много чувства.

Водещ: Така е, предвид светлите празници, за които са приготвени. В края сме на една нелека година. Каква е вашата равносметка за изминалите месеци и как се справиха сладкарите и хлебопроизводителите в условията на продължаваща вече близо две години пандемия?

Мариана Кукушева: Изключително трудна година, много тъжна, много тежка за хора, които са загубили свои близки. Вярваме, че всичко друго може да бъде прието, може да бъде преглътнато. Много скъпа финансово година, не само заради пандемичните мерки, а заради непредсказуемите цени на енергията, на газа, на всички материали и суровини, които влагаме в хлебопроизводството. Тежка година. Мълчат тежко моите колеги. Тов е мълчание, което не предвещава нищо добро. Искрено очакваме, че държавата ще компенсира поне част от нашите енергийни разходи, но не бива да се забравя, че очакваме компенсация за четири пъти по-високата цена на газа. Няма как да компенсираме единствено цената на електроенергията, когато имаме покачване в рамките на 400% на цената на синьото гориво. Това, което е важно за изтеклата година, е, че въпреки всичко нашият съюз остана единен. Ние продължаваме да развиваме своята съюзна дейност, ние продължаваме да сме водеща теренна организация. Чест прави на медиите, че никога по никакъв повод не ни забравят и търсят нашите становища. Участваме във всички работни групи по всякакво законодателство, касаещо храните и производството на хранителни суровини. Силните браншови организации са гарант за демократичното развитие на обществото. Ние не осигуряваме пазари, но ние работим в посока все повече доверие от българския и международния потребител, защото най-експортираната храна в големия европейски пазар, трансформираната храна през търговските вериги, това са хлебните и сладкарски изделия. И това е чест за моите колеги хлебопроизводителите, които въпреки всички тежести, въпреки всички трудности, успяха и са водещи в преработката на хранителни суровини на европейския пазар.

Водещ: Да, това е положително, тъй като доверието, особено в тези времена, в които живеем, се оказва и доста сложно. Кризата от пандемията и нарастващата инфлация се отрази върху цената на хляба, което безспорно бе усетено от потребителите. Какво да очакваме през 2022 г.?

Мариана Кукушева: Продължава да е актуална тенденцията, очертана от Световния съвет по продоволствена сигурност към ООН, че цените на хранителните суровини и на храните ще продължат да растат. При положение, че вече е ясно и Европейската комисия определи, че цените на енергията, на синьото гориво също ще продължат да растат, да вярваме, че нашите разходи по отношение на себестойността на хляба ще намалеят, е абсолютно имагинерно. И затова със съжаление трябва да потвърдя, че хлябът е пазарен продукт и следва тенденциите на пазара. Но каквото и да се случва, българскията потребител трябва да знае, че хлябът ще бъде абсолютно възможен и допустим и като качество, и като цена за неговия портфейл. И за да бъдат абсолютно гарантирани основните и всякакви храни на трапезата на българина, трябва категорично да заявим, че очакваме правителството и законодателната власт да вземат национално отговорно решение за 9% ДДС на храните в България. Такова решение вече бе разрешено от финансовата комисия към Европейския съюз, която комисия определи, че е възможно диференциране на ДДС на основни стоки, между които са храните. Това е единственият начин в България да няма гладни хора, хора, които не могат да си позволят храна. Това е единственията начин да бъде абсолютно събираем 9-процентов данък ДДС в хазната. Това е единственията начин да се преборим със сивата икономика и да осветлим работни места. Очакваме национално отговорно решение от политиците и държавниците, разбира се, още в началото на 2022 г. Нека 2022 г. бъде съдбовна за България в това отношение. Тази кауза си струва обединението на всички политически сили, включително и опозицията, защото става въпрос за изхранване на електората, защото става въпрос за изхранване на избирателите, на народа, който дава своя вот на доверие при всеки избор.

Водещ: Надявам се, тъй като, когато говорим за хляб, брашно и такива продукти, ние говорим за продукти, както се казва, основни, от първа необходимост и смятам, че това е редно да се направи.

Мариана Кукушева: Благодаря ви за подкрепата, да.

Водещ: Какви са стремежите на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите за 2022 г.? Кои са приоритетите?

Мариана Кукушева: Приоритетът е 9% ДДС на всички храни, повтарям, не единствено за хляба. Приоритетът е продължаване на обединяването на всички производители под шапката на Националния браншови съюз, защото е национално призната организация, която може и оказва методична помощ на всички хлебари и сладкари в България. Приоритетът е 30-годишнината на нашето ежегодно изложение БУЛПЕК, което изложение трябва да организираме по нестандартен начин. Приоритетът е най-първите хора във всички религии в България, като Негово височество Патриархът на България, главния мюфтия на България, както и главния равин на България на празненствата за 30- годишнината от нашето изложение да благословят хляба на България. Всеки един от нас се нуждае от тази благословия и нека тя се случи.

Водещ: И като за финал - какво ще пожелаете на слушателите за предстоящите празници и за следващата година?

Мариана Кукушева: Като за финал, искам да благодаря на слушателите за това, че са винаги насреща. Искам да им пожелая много здраве, искам да пожелая да запазят своя оптимизъм, макар да е трудно, да бъдат осенени от надеждата, че утрешният ден може и трябва да бъде по-добър, но той зависи от всички нас. И нека не забравяме добрата дума помежду си. Тя е безценна, не струва нищо, но носи енергията на душите ни. И да ви е сладък хлябът! Весели празници!