Материал на ИА "Фокус", за Радио "Фокус" от 21.12.2021г. с автор Габриела Ганева
Председателят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева в интервю за дневния информационен блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус".
Водещ: Г-жо Кукушева, остават три дни до светлия празник Бъдни вечер. Емблематична за трапезата на този ден е питката с паричка. Как се приготвя тя и има ли особености?
Мариана Кукушева: Питката за коледната вечер, вечерта прди Коледа по-скоро- Бъдни вечер, вечерта, в която човек слага най-големите си надежди в своите молитви, най-голямата си благодарност за изтеклата година- тогава, когато душата е смирена и приема това, което вече се е случило, е винаги постна. В нея не трябва да има продукти от животински произход, защото Бог се е родил в стопански двор, в обор, около него е имало домашни животни. Всичките те с дъха си са допринесли за това Младенецът да оживее, да му е топло и уютно като в един дом. И затова постната коледна питка има една много обикновена рецепта: брашно, винаги пресято, за да се окисли; задължително малко газирана вода, ще обясня защо- защото тя помага за процеса на окисляване и тогава постната содена питка става по-мека и по-вкусна; сода, както казах, не повече от една чаена лъжичка; малко оцет, независимо дали винен или ябълков, с който се пресича или шупва содата; няколко лъжици олио- не повече от 2-3, те играят ролята на емулгатор. И всичко това се омесва с много любов, с щипка сол и с щипка захар, за да помним, че животът може да бъде и сладък, и горчив, но винаги е живот и нищо не е по-слно от живота. Когато се омеси, се оставя да почине в рамките на половин-един час, след което се поставя в тавичка, намазана с олио и поръсена с брашно, или направо върху хартия за печене. А отгоре с част от тестото се оформят символите на благополучието и на плодородието- това е житният клас, това може да бъдат селскостопански животни, овчици обикновено, които дават мляко, могат да бъдат задължително житните класове, защото никой не е по-голям от хляба. Но ако на домакинята не й се занимава с толкова много работа и около нея няма сръчни малки ръчички, които да направят тези фигурки, е достатъчно с ножче да се направи един кръст върху коледната пита. Някъде вътре в нея, увита в станиолово фолио, се поставя паричката, за да е на късмет на всички, които участват във вечерята на Бъдни вечер. Ако паричката се падне на дома, на имота, на Богородица, тя задължително се носи в църквата и с нея се пали свещичка за просперитета и здравето на членовете на фамилията.
Водещ: Вие доста добре обяснихте как трябва да се приготви питката. В тази връзка, ще се продават ли готови питки и какви цени да очакваме?
Мариана Кукушева: Не мога да ви кажа какви ще са цените. За всеки производител те са различни. Всяка година, вече от няколко- 7-8 години, имаме традиция на пазара да се предлагат погачи за Бъдни вечер, които имат паричка. Така че всеки има право на избор - дали сам да я приготви, или ще я купи. Важното е потребителите да знаят, че питките, произведени от хлебопроизводителите, са замесени и оформени с много любов и с много чувства.
Водещ: Така е, предвид светлите празници, за които са приготвени. В края сме на една нелека година. Каква е вашата равносметка за изминалите месеци и как се справиха сладкарите и хлебопроизводителите в условията на продължаваща вече близо две години пандемия?
Мариана Кукушева: Изключително трудна година, много тъжна, много тежка за хора, които са загубили свои близки. Вярваме, че всичко друго може да бъде прието, може да бъде преглътнато. Много скъпа финансово година, не само заради пандемичните мерки, а заради непредсказуемите цени на енергията, на газа, на всички материали и суровини, които влагаме в хлебопроизводството. Тежка година. Мълчат тежко моите колеги. Тов е мълчание, което не предвещава нищо добро. Искрено очакваме, че държавата ще компенсира поне част от нашите енергийни разходи, но не бива да се забравя, че очакваме компенсация за четири пъти по-високата цена на газа. Няма как да компенсираме единствено цената на електроенергията, когато имаме покачване в рамките на 400% на цената на синьото гориво. Това, което е важно за изтеклата година, е, че въпреки всичко нашият съюз остана единен. Ние продължаваме да развиваме своята съюзна дейност, ние продължаваме да сме водеща теренна организация. Чест прави на медиите, че никога по никакъв повод не ни забравят и търсят нашите становища. Участваме във всички работни групи по всякакво законодателство, касаещо храните и производството на хранителни суровини. Силните браншови организации са гарант за демократичното развитие на обществото. Ние не осигуряваме пазари, но ние работим в посока все повече доверие от българския и международния потребител, защото най-експортираната храна в големия европейски пазар, трансформираната храна през търговските вериги, това са хлебните и сладкарски изделия. И това е чест за моите колеги хлебопроизводителите, които въпреки всички тежести, въпреки всички трудности, успяха и са водещи в преработката на хранителни суровини на европейския пазар.
Водещ: Да, това е положително, тъй като доверието, особено в тези времена, в които живеем, се оказва и доста сложно. Кризата от пандемията и нарастващата инфлация се отрази върху цената на хляба, което безспорно бе усетено от потребителите. Какво да очакваме през 2022 г.?
Мариана Кукушева: Продължава да е актуална тенденцията, очертана от Световния съвет по продоволствена сигурност към ООН, че цените на хранителните суровини и на храните ще продължат да растат. При положение, че вече е ясно и Европейската комисия определи, че цените на енергията, на синьото гориво също ще продължат да растат, да вярваме, че нашите разходи по отношение на себестойността на хляба ще намалеят, е абсолютно имагинерно. И затова със съжаление трябва да потвърдя, че хлябът е пазарен продукт и следва тенденциите на пазара. Но каквото и да се случва, българскията потребител трябва да знае, че хлябът ще бъде абсолютно възможен и допустим и като качество, и като цена за неговия портфейл. И за да бъдат абсолютно гарантирани основните и всякакви храни на трапезата на българина, трябва категорично да заявим, че очакваме правителството и законодателната власт да вземат национално отговорно решение за 9% ДДС на храните в България. Такова решение вече бе разрешено от финансовата комисия към Европейския съюз, която комисия определи, че е възможно диференциране на ДДС на основни стоки, между които са храните. Това е единственият начин в България да няма гладни хора, хора, които не могат да си позволят храна. Това е единственията начин да бъде абсолютно събираем 9-процентов данък ДДС в хазната. Това е единственията начин да се преборим със сивата икономика и да осветлим работни места. Очакваме национално отговорно решение от политиците и държавниците, разбира се, още в началото на 2022 г. Нека 2022 г. бъде съдбовна за България в това отношение. Тази кауза си струва обединението на всички политически сили, включително и опозицията, защото става въпрос за изхранване на електората, защото става въпрос за изхранване на избирателите, на народа, който дава своя вот на доверие при всеки избор.
Водещ: Надявам се, тъй като, когато говорим за хляб, брашно и такива продукти, ние говорим за продукти, както се казва, основни, от първа необходимост и смятам, че това е редно да се направи.
Мариана Кукушева: Благодаря ви за подкрепата, да.
Водещ: Какви са стремежите на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите за 2022 г.? Кои са приоритетите?
Мариана Кукушева: Приоритетът е 9% ДДС на всички храни, повтарям, не единствено за хляба. Приоритетът е продължаване на обединяването на всички производители под шапката на Националния браншови съюз, защото е национално призната организация, която може и оказва методична помощ на всички хлебари и сладкари в България. Приоритетът е 30-годишнината на нашето ежегодно изложение БУЛПЕК, което изложение трябва да организираме по нестандартен начин. Приоритетът е най-първите хора във всички религии в България, като Негово височество Патриархът на България, главния мюфтия на България, както и главния равин на България на празненствата за 30- годишнината от нашето изложение да благословят хляба на България. Всеки един от нас се нуждае от тази благословия и нека тя се случи.
Водещ: И като за финал - какво ще пожелаете на слушателите за предстоящите празници и за следващата година?
Мариана Кукушева: Като за финал, искам да благодаря на слушателите за това, че са винаги насреща. Искам да им пожелая много здраве, искам да пожелая да запазят своя оптимизъм, макар да е трудно, да бъдат осенени от надеждата, че утрешният ден може и трябва да бъде по-добър, но той зависи от всички нас. И нека не забравяме добрата дума помежду си. Тя е безценна, не струва нищо, но носи енергията на душите ни. И да ви е сладък хлябът! Весели празници!
Материал на сп. Агрозона с автор Паулина Йоргова, бр. 119, 2021г.
Няма празник за българите, на който хлябът да не е на особено висока почит. И тази Коледа питката ще бъде част от традициите и начинът на живот на нашия народ. А в погачата и баницата за Нова година ще търсим късмета си, онзи от който всеки има нужда.
През изминалата година обаче хлебопроизводителите срещнаха много трудности, не го подминаха високите цени на енергията, на природния газ, суровините и транспорта.
Хлебопроизводителите имат пет приоритета, които поставят пред управляващите и се надяват да се намери решение на проблемите, които преследват тях, а и цялата хранителна индустрия. Това стана ясно от думите на Мариана Кукушева, председателн на Управителния съвет на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите по време на форума "Криза и зелена сделка. Време за бързи решения в земеделието", проведен през декември.
9 % ДДС за всички храни
Първият от приоритетите е за 9 % ДДС за всики храни. Това искане е вече по-актуално от всякога заради галопиращите цени на продоволствията. Храните са най-бързооборотните стоки, без тях животът неможе да продължи. Рискът, който поемат бизнес операторите в тази сфера е най-висок, защото храната стига най-бързо до потребителя, а той от своя страна има най-високи изисквания и то от здравословен характер. "Развиваме се в общия европейски пазар, ама някак в периферията му и я караме на мускули- единствено и само със собствени капитали, с много малко мерки, които стигат до бизнес операторите", каза Кукушева по време на форума.
Обществените поръчки- с продукти от България
Другият приоритет е свързан с искането всички обществени поръчки за институциите да се изпълняват от български бизнес оператори и доставките да бъдат от храни, произведени в България. "Все още в България над 80% от доставките, които сеправят по обществени поръчки, всъщност са от храни, произведени в единния европейски пазар. И стои въпросът: А ние какво правим с нашата продукция? При опит да се подготви статистика става ясно, че български бизнес оператори не участват в обществени поръчки в останалите държави от ЕС", посочи Кукушева. Там е измислена формулата на скрития протекционизъм и тя се осъществява успешно- едно предизвикателство към законодателната и изпълнителната власт, за което депутатите са в дълг към производителите на храни в България.
Друга важна тема е необходимостта от изключителна подкрепа към суровинния сектор без органичения дали са малки, средни или големи, като трябва да се отчита, че от последната категория у нас по европейските изисквания няма.
Новите пазари и подпомагане на сектора също са важни акценти в исканията, посочени от Мариана Кукушева.
Скъпият ток изяжда приходите
Последната, особено важна в момента тема е за високите цени на тока за бизнеса. Електроенергията вече е една толкова голяма величина, че в повечето случаи оборотът за месеца не може да покрие разходът за електроенергия. Като представител на най-енергоемкия бранш в храните, Кукушева сподели ситуацията, в която се намират хлебопроизводителите. На практика себестойността на продукцията за тях става ясна на следващия месец, когато получат фактурите за енергията. Вече има бизнес оператор, който плаща над 1 млн. лева за енергия, посочи тя.
Дошло е време за дългосрочни договори в енергетиката за бизнес операторите от сферата на храните, така че да има предвидимост, да няма плаваща себестойност, за да не излиза всяка партида с различна себестойност, защото българският пазар не може да отговори на тези предизвикателства, каза още Мариана Кукушева.
Материал на Нова ТВ от предаването "Събуди се" на 19.12.2021г.
Темата коментира Мариана Кукушева.
Докога ще расте цената на хляба и има ли път назад. В "Събуди се" темата коментира председателя на Националния съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.
"Никога досега в последните 10 години не сме работили с толкова скъпо брашно. Никога досега не сме имали такава невъзможност да предвидим какво ни чака утре по отношение цената на енергията. При нас се оказва, че всяка партида хляб излиза с различна себестойност", обясни тя.
Кукушева уточни, че хлебарите са най-енергоемкият бранш в сверата на хранителното производство. Затова настояват да имат възможност за едногодишни договори в енергетиката.
"След лутането и след шока от все по-високите цени ще дойде и фалитът. Предполагаме, че голяма част от хлебопроизводителите ще загубят своите пазари и ще са принудени да затвирят още през второто тримесечие на 2022 г.", допълни тя. У уточни, че вече има четири- пет големи завода, преустановили работа заради цената на енергията.
Кукушева беше категорична, че не може да се планира колко струва хлябът. "Ние сме задължително на минус и въпросът е докога ще го караме така. Не е възможно да е задълго. При хляба производството е ежедневно", допълни председателят на Националния съюз на хлебарите и слдкарите.
Сред възможностите на производителите е да бъде намален грамажът на хляба.
С цялото интервюто може да се запознаете тук.
РЕГИСТЪР
на фирмите произвеждащи хляб и брашно по Утвърден страндарт „ България“ за 2024 година.
Изтегли от ТУК
Дискусия за здравословното детско и ученическо хранене
-------------------------------------------------Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя